Милосърдието и човеколюбието са признаци, че служим истински на Бога

Предстоейки пред Рождественския пост, чрез който с пост, молитва, бдение, телесно и духовно въздържание трябва да достигнем славното Христово Рождество и разберем неговия смисъл и значение за човешката история, Църквата ни призовава, да вникнем в Евангелското чисто слово и чрез него да живеем и бъдем истински пример за хората.

Евангелското четиво ни казва:

"И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш? Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си". Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Второто послание на свети апостол Павел до Коринтяни /2 Кор. 9:6-11/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Лука /Лк. 10:25-37/.

В рубриката "Съвременна Библия" - ако търся нещо в този свят, то е мир.Вярвам, че мирът е всичко, което човек би искал да има. Може би не всички го осъзнават по този начин, но само мирът те кара да се чувстваш благословен. Човекът, който няма мир, всъщност няма благословение. Може да има пари, здраве, семейство, но няма ли мир, няма благословение - нито в парите, нито в здравето, нито в семейството. Исус знаел всичко това. Когато срещал хората, надниквал в сърцата им. Разбирал мислите и мечтите им. Чувствал бреметои тъгата им.Затова едни ден извикал: "Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя." И днесмного хора твърдят, че са дошли при Исус, но не са открили обещания мир. "Ходих на църква! Палих свещичка! Помолих се! Пазих поста! Не открих мира, за който Исус говори!" Днес искам да размислим върху простичкия въпрос: "Защо?"  Исус ли е сбъркал или грешката е в нас? Нека надникнем в съдбата на някои евангелски персонажи, за да открием отговора на този важен въпрос! Това упражнение ще ни помогне да се превърнем в хора, които не само идват при Исус, но в хора, които приемат мира си от Него. Този мир е приготвен за нас. "Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя."