Ирина Генова: Още помня марката и номера на тракторите, с които работех

Като дете Ирина обича да се качва върху дървения плуг на дядо си, който наричала "пемперуг“. Той е човекът, който пръв ѝ пожелава като порасне да има вече железни плугове и да работи с тях. Благословията се сбъдва! През 1948 година Ирина Генова заминава за Мездра, където постъпва в МТУ с директор Николай Насев. Назначена е на работа към МТС Брусарци на национализирания трактор "МакКормик Диринг“ със заплата 9 000 лв. С него трябва да направи първата бразда при създаването на ТКЗС-то, върху кошарата на дядо си и тя минава точно през единия ъгъл на постройката.

През 1956 година се отзовава на младежката инициатива да замине в Съветския съюз на целините. Предпочита да работи като обикновен берач на памук вместо като механизатор, за да бъде по-близо до малкия си син, който живее заедно с нея.

И днес в паметта на Ирина Генова ясно стоят марката и номерът на тракторите, с които е работила. Първата награда – участие в младежкия събор в новопостроения Димитровград и срещата със съветската ударничка заварчик Лидия. Помни защо е наградена с бронзов медал – вместо 17 хил. дка е обработила със своя трактор 22 хил. дка и е достигнала себестойност 0,17 лв./дка. И заедно с това тя, сама жена е трябвало да се грижи за сина си, да се тревожи за деменцията на баща си, да поддържа своето домашно стопанство и да организира празниците и делниците на своето семейство. Останала без майка, когато е имала нужда да ѝ помага в отглеждането на сина, тя с любов се грижи за израстването на двете си внучки Ирена и Валентина, а след това се радва и на две правнучки- Албена и Оля.

Глаукома затваря светлика на деня пред баба Ирина през 2008 година, но любовта и уважението на децата и внучките, които са край нея, стоплят старините ѝ.