Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Стоян Николов - Торлака: "Колкото по-висока летва си поставяш, толкова повече се иска от теб"

2
Снимка: Радио ВИДИН


Днес в предаването  "Калейдоскоп"  ви представяме писателя Стоян Николов – Торлака. Роден в  Монтана, отраснал в село Говежда,  той с гордост заявява, че е торлак и го доказва със своя живот и своите произведения. Завършва история и културна антропология. Години наред работи като журналист. Пише разкази, публицистични коментари за различни медии. Мнозина го определят като едно от явленията в съвременната българска литература.  Едно е сигурно- Торлака е един  истински, ярък и пълнокръвен представител на нашия Северозапад.

Той  е лудо влюбен в своя Северозапад, разказва за него и ни го представя в цялата си неподправеност, колоритност  и самобитност. И понеже е отраснал в торлашкия край, закърмен е с торлашкия говор, усещал е здравата и силна енергия на местните хора, връзката му с рода е много силна. Затова се връща отново и отново в родния край, за да поеме от живителната енергия на земята. 

"В Говежда наистина е красиво. Има много силен дух. Планината е красива, реката е красива, горите са красиви, хората са чепати, ръбати, но и искрени, приятни, отзивчиви. И това е моят земен рай." 

Освен че усилено твори, Торлака е и баща на три момчета, които отглежда  в духа на традициите, в които той е израснал. Опитва се всяко лято да води децата си на село, сред природата. Възпитава ги  в  смелост, честност, отговорност, уважение към възрастните, любов към българските традиции и към българската природа.

"Ние с жена ми бяхме решили, че трябва да има българчета в тая държава и да имаме три деца. Живи и здрави да са. Благодаря на Вселената, иначе ние сме вършили това, което вършат всички. Аз се опитвам да не ги възпитавам, опитвам се да ги навеждам на разни мисли, които ги карат да се радват на нещата, които правят. Когато вкарваш обратна психология,нещата се получават доста добре."

Когато решава да се занимава с писане, всички негови познати му казват, че с писане не може да се живее. Той пък противно на всички предупреждения започва да се занимава основно с писане и в момента е професионален писател.

Първият му роман е трилогията "Северозападен романъ", книга за живота в торлашкия край. Романът е  написан изцяло на торлашки диалект, изпълнен с много хумор и смях, с ярки и открояващи се образи на местните хора. Причината за появата на романа е напълно прозаична – носталгията към родния край.

"Аз разбрах колко обичам Северозапада, когато се махнах от  Северозапада. Когато отидох да студентствам в Търново, после в София. Северозападната трилогия винаги си е била написана в главата ми."

За три години той успява да представи своята Северозападна  трилогия в цяла България, като има над 150 представяния,  70 са само в нашия регион.

"Виждам различни неща, но като цяло виждам един много силен дух и се гордея с хората от родния си край. Обикалял съм  цяла България, но наистина северозападните хора имат нещо специфично за себе си, не казвам, че всички го имат, но северозападните хора са хора, с които се гордея. Гордея се, че съм част от Северозапада." - споделя писателят и добавя: "Винаги това, което ми е помагало е, че имах много топла връзка с хората. Никога не съм ги приемал като читатели, почитатели, винаги сми си говорили като хора. Те са мои приятели."

Според автора Северозападът е непознат сегмент за България и затова интересът към нашия край е огромен.

"Затова когато отида на представяне в Бургас, Варна, Пловдив или Стара Загора  и идват 70-80 човека, които ме гледат със захлас и се радват на нещата, които четат. Това за мене е наистина голямо удоволствие."

Торлака  приема  като своя лична кауза  да запази колкото може и както може това невероятно словесно богатство - торлашкия диалект.  Не само че твори на този език, но и учи децата си на него, разговаря с тях на торлашки и им създава радост и усещане за родова принадлежност.

"Смятам се за типичен торлак до мозъка на костите си. ...Прадядо ми е живял 27 години в Канада и е строил железниците в Канада. Връщал се е три пъти в България - за Балканската война, за Първата световна война, за Втората световна война, за която е дал рушвет, за да бъде в обоза, защото е бил прекалено възрастен. Умрял е на 97 години, защото е объркал виното с бензин. Прадядо ми е бил наистина такъв характер, какъвто аз харесвам – чепат, много див, човек, който през целия си живот не се е спрял на едно място и е положил изключителни усилия да съгражда някакви неща и след това да си ги разрушава сам. Преди това знам седем поколения назад в рода ми. Всички са били от тоя край, чистокръвни торлаци. Чак аз размесих гена." - разказва творецът.

Стоян Николов има няколко основни опорни точки в живота:

"Много е важно да знаеш какво искаш, много е важно да спазваш законите на Вселената и Конституцията на Република България.  Оттук нататък всичко, което искаш ти е позволено и можеш да дръзнеш да го постигнеш. Ако не дръзнеш, правиш грях спрямо себе си. Ти сам пречиш на това, което ти е позволила Вселената да постигнеш. Ако не си следваш мечтите, трябва да се оплакваш сам от себе си."

Най-новата му творба, която представя пред българска публика, е Иваил цар“  исторически роман, съвсем различно произведение от познатите ни досега книги на колоритен торлашки диалект:

"Когато казах на моите близки, че ще пиша исторически роман, всички се учудиха. Ивайло е чепата личност, непримирим човек, който минава като комета през българската история, който е изключително интересен и размества пластовете в обществото в един момент, който изглежда сложен и от вътрешна и от външна политическа политическа гледна точка. Беше ми голямо предизвикателство да се захвана с него. А когато нещо ми е предизвикателство, аз обичам да го правя."

А за сегашния объркан исторически момент, в който живеем, Стоян Николов смята:

"Днес нещата са различни – идеята ми е, че трябва да има много силно гражданско общество. Не е необходимо една личност да застане начело и да се върви след нея. Тая държава ни е завещана от дедите ни и ние дължим морално да я оставим в сравнително прилично състояние на децата си. А ние в момента не го правим."

Толкова хубаво,  че има такива българи като Стоян - Торлака. Хора, които харесват своята различност и не се притесняват да я показват. Хора,  които обичат родния си край и съхраняват родовите си корени, хора, които създават деца и ги възпитават в духа на българското, хора, които тежат на мястото си, тук, в България. Щом има такива хора, ще ни бъде...

Цялото интервю със Стоян Николов - Торлака чуйте в звуковия файл.


Галерия

Вижте още

В „Музикална зона“ слушаме песни за дъждовно време

  Много харесвам песните за дъжд! Пък и по дъждовното време си падам... Дори обичам да се разхождам под дъжда... понякога, зависи от компанията. Тези, които обичат да се разхождат и да си пеят под дъжда казват, че... "няма нищо по- хубаво от лошото време". Стига да имаш чадър. Време- няма как да го спрем, дори да искаме ;) Само че, дори и да вали, ние..

публикувано на 19.04.21 в 09:53

Повече ще ни струва трапезата за празниците тази година

Великденските празници наближават и подготовката за посрещането им вече е в ход. Трапезата е сред задължителните атрибути за празника. Колко ще ни струва тя? Това се опитахме да проверим от Радио Видин. Засега няма голямо търсене на зелените салати на лука, казва Цветанка Петкова- земеделски производител от Новоселци: "В момента е..

публикувано на 16.04.21 в 16:24

Близо 5% от защитените зони в областта са в района на Видин

На територията на област Видин има 21 защитени зони по НАТУРА 2000, от които две са за опазване на дивите птици и 19 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. Защитените зони са: Западен Балкан, Остров Голя, Арчар, Варкан, Видбол, Видински парк, Войница, Въртопски дол, Делейна, Западна Стара планина и Предбалкан, Макреш, Ново..

публикувано на 15.04.21 в 16:55

Брегът на река Дунав при Кутово се свлича

Брегът на река Дунав при село Кутово се свлича по метър на година. За проблема сигнализира Борис Лападуцов, който живее в селото. Той ни показа брега на Дунав, където водата поглъща дървета край брега. Разказа, че укрепването на брега е трябвало да продължи още 2 километра, до помпената станция при Кутово: "Ето тука е паднала топола. Е там,..

публикувано на 15.04.21 в 16:00

В „Музикална зона“ на 12 април слушаме Серж Генсбург

   Серж Генсбург е музикант и поет- една от скандалните фигури във френския културен живот. Роден в семейство на руски евреи в Париж, той успява да се превърне в една от най-големите поп звезди във Франция през 60-те. Наред с шумната му музикална кариера, Генсбург се слави и с многобройните си връзки с някои от най-красивите жени за онова време – Жулиет..

публикувано на 12.04.21 в 10:20

15 културни и природни обекти ще дигитализира Дирекцията на природен парк "Врачански Балкан"

Обектите, които ще бъдат дигитализирани, са избрани след предварително проучване. Критериите за оценка на обектите са: привлекателност/атрактивност, значение, достъпност, пространствена структура, техническа  възможност за дигитализация и др. Целите при избора са: съхраняване на материалните обекти за бъдещите поколения (сгради, църкви, паметници),..

публикувано на 08.04.21 в 14:50

За трудностите и радостите в лекарския делник

На 7 април отбелязваме професионалния празник на работещите в здравеопазването. Обявен е за такъв с Решение 184 на Министерския съвет от 5 април 2006 година. Дотогава се отбелязва като Ден на здравния работник в България с Разпореждане 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 година. За трудностите и радостите в лекарската професия споделят..

публикувано на 07.04.21 в 16:30