Видинският футболист Александър Кирилов: "Ако някой от съотборниците ми посети България, ще забрави за връщане в Исландия"

"Нещо повече- направи ми впечатление, че хората там още от малки работят. Сутрин техните ги изпращат да косят трева, да поддържат стадиона или пък да помагат в някоя месарница. Това е интересно, защото виждаш как си изкарват пари за лятото и не се интересуват, както е у нас, от барчета и дискотеки... Просто начинът им на мислене е различен.

Що се отнася до служебните ми задължения и за отбора, за тях притеснения нямам. Там няма шанс да те излъжат за пари или нещо подобно. Заплатите се дават на първо число от месеца- това е закон. И още нещо интересно - IBAN-ът в Исландия не започва както у нас, а с рождената ти дата. Не знам дали не се предоверяват много и дали това не е много удобно за крадците, включително и българските, но знам, че надали ще се решат да направят някоя глупост, ако знаят как там се действа в подобни случаи. Полицията те хваща и директно те екстрадира. А и къде да избягат, като се намират насред Атлантическия океан... Не случайно Исландия е призната за най-спокойната страна в света. От друга страна пък, аз полицай съм виждал само по време на футболните ни мачове.

Исландците поддържат висок стандарт на живот и за тях една вечеря навън не е проблем. За един чужденец обаче, който е отишъл да печели и спестява пари, високите цени са проблем. Една вечер отидохме на ресторант и за една пица и кола платихме 40 евро. За исландците това е нищо, но аз с тези 80 лева тук ще изкарам поне 3-4 дни. Все пак човек не трябва да забравя защо е отишъл в тази страна...

Аз живея в къща на брега на океана и там духа един много силен вятър. Проблемът е, че вятърът е постоянен. Ако го няма, би било идеалното място за живот. Във връзка с това искам да разкажа един случай. Една вечер, малко след като пристигнах, си легнах и в същото време започва една ужасна буря. А океанът е буквално на пет метра. Чувах как вълните се бият в скалите на брега, а вятърът свири и никак не се почувствах добре. Имах чувството, че покривът на къщата ще падне. Съквартирантът ми обаче ме успокои и ми препоръча да свиквам, защото там е така... Аз от България тръгнах при температура 30 градуса, а пристигнах в Исландия при 10. Що се отнася до къпането в океана, аз не се изкушавам. Там водата е 1-2 градуса. Местните от отбора се къпят, за мен обаче това не е нормално. Добре, че има джакузита с топла вода...  

С всичко обаче се свиква. По време на първата ми тренировка бе адски студ. Вятърът се обръща срещу теб, след две минути вече те бие в гърба. При минус пет градуса като задуха вятърът го усещаш като минус петнадесет. Но се свиква. Иначе нормално се играе. Техният футбол е много силов- тичане и единоборство. В България играчите са по-технични. За сметка на това, те компенсират с желание и агресия... Не случайно ще играят на световното- държава от 300 000 души ще играе на световното първенство по футбол в Русия, а ние- не. Надявам се обаче след 3-4 години да се класираме за следващото световно.  
Сред другите интересни преживявания в тази страна бе да видя "белите нощи". Тогава слънцето залязва в 12:30 часа през нощта и изгрява 15 минути по-късно. Огромно преживяване бе да видя и Северното сияние. Не мога да го опиша, но е много красиво. В небето се появяват различни неестествени цветове- нещо като зелен и син дим, който вятърът разнася. Но можеш да го видиш само при ясно небе...

Иначе животът в Исландия е чудесен- хубава, чиста държава. Направи ми впечатление и че хората са много разкрепостени. Къщите и колите не се заключват, няма престъпност... Исландия е малка държава- в нея живеят около 350 000 души и там всичко се знае. Всичко е прекалено спокойно и както се казва, някой направо може да си умре от него", разказва Александър, който само след месец се връща в Исландия.

Цялото интервю с Александър Кирилов и други интересни факти за Исландия- в звуковия файл.