Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Медицинската сестра Боряна Линева от Хелзинки: "Пациентът трябва да остане личност и в болницата"

6
Снимка: Личен архив на Боряна Линева

Пациентът е личност и той трябва да остане такъв и в най-трудните си моменти, каза в "Другата истина" медицинската сестра Боряна Линева, която от 22 години работи във финландската столица Хелзинки. Твърди, че животът във Финландия е един нов свят, който трудно може да се опише и още по-трудно да се сравни с нашия. Боряна се премества да живее в Хелзинки през 1996 година. Заминава заедно със съпруга си, който след като завършва художествената академия в София, продължава образованието си във Финландия. Тя постъпва като анестезиологична сестра в централната болница в Хелзинки, която била аналог на софийската "Пирогов". Според Боряна, здравната система в България не работи добре и грешни пари отиват в грешна посока:

"Тяхната здравна система много прилича на тази, която ние имахме преди 1990 година- здравеопазването там е безплатно. Когато заболяването е по-сериозно, във Финландия не се налага роднините да събират средства, за да помогнат на близкия си човек. Ако нямат пари, държавата заплаща нужната такса. Има социални работници към всяко отделение и когато болният е на лечение в определеното здравно заведение, близките му се интервюират и ако имат нужда от помощ, им се осигурява. Дори, ако има оставен вкъщи сам домашен любимец и за него се полага грижа. Нещата може понякога да стават бавно, но винаги има сигурност. Не е нужно да се справяш сам и този стрес от това, че си сам в определена ситуация, го няма.

Финландия е млада страна- през 2017 година празнуваха 100 години независимост, но има добри закони и те се спазват. Това, което ми прави впечатление там и което би могло да се приложи и в България, е че там, като забележат някакъв проблем, той се обсъжда и задължително се предприема нещо по въпроса. Понякога е мудно, но винаги се прави нещо, независимо дали проблемът е съвсем малък или голям. Хубавото там е, че в такива случаи не се търси виновен, а грешката се поправя веднага. Това е начинът, по който те развиват системата и това става ежедневно. Дори в моята работа. Когато там станат грешки, обстоятелствата за тях се описват и се мисли как да се решат така, че да не се повтарят. Така например, системата за описване на лекарствата. Ако има две лекарства с подобна опаковка и са в близост едно до друго в шкафа, те се преместват или се поръчва лекарство с друга опаковка, или се сменя кодът. На пръв поглед малки неща, но се мисли и за тях.   

В България не ми харесват болниците и най-вече отношението към пациентите. Имала съм възможност да си съставя мнение. Специално във видинската болница, градът е малък, лекарите са няколко, те имат власт, съзнават това и хората не смеят да се оплачат... Те са изцяло в ръцете им. Това е много лошо. Трябва да се направи някаква система за контрол на различни нива и когато има оплакване от пациент, да може да стигне, където трябва. Във връзка с това искам да допълня, че във Финландия няма пациенти- ние ги наричаме клиенти. Лекарят трябва да обслужва тези пациенти-клиенти, защото те си плащат, ако не пряко, то чрез държавата. Във Финландия се стремим обслужването на пациентите да е като в 5-звезден хотел...

Пациентът е личност и когато му се наложи да постъпи в болница, трябва да остане такава. Когато някой е притеснен за майка си, сестра си или друг близък, трябва да му се даде информация. Когато попитате, как е лекуван близък човек, трябва да се даде информация, трябва да се обясни заболяването. Така човекът ще разбере за какво става дума и ще може по-добре и той да се грижи за болния. И тогава нещата работят- по-здрави хора, по-малко пари отиват от държавата за здравеопазване... Държавата трябва да се грижи тези хора да бъдат информирани и доколкото може сами да се грижат за себе си, и тогава системата не се затормозява. Така не отиват грешни ресурси в грешна посока.

В България системата на здравеопазването трябва да се преструктурира. Тя не работи. Определено не работи. Това, което аз познавам като система на здравеопазване там и това, което виждам тук- с общопрактикуващите лекари, с направленията- не ми харесва. Хората не знаят къде да отидат. Например на мен ми казаха, че могат да ми дадат направление за моята баба, но когато попитах къде да отида, ми бе отговорено- където искате в България. Само че аз не знам къде, 90-годишната ми баба също... Не всички хора знаят, не всички са пътували, не всички познават София, не всички имат възможности... Във Финландия, когато човек влезе през вратата на болницата, той вече става нейна отговорност. Близките вече не участват. Когато видинската болница няма възможност да даде нужното лечение и пациентът трябва да се насочи към Враца, Монтана или към София, това нещо трябва да се организира с линейка. Те трябва да отидат там, пациентът трябва и да се върне от там също с линейка... След болничното лечение хубаво би било да отиде и в някакво друго заведение, където да бъде обгрижен до такава степен, че да може да бъде върнат вкъщи. Също да се общува с близките, да се види в какви условия живее и може ли изобщо да се върне вкъщи в това състояние. Не можеш да оставиш човека на входа на болницата и да кажеш- "ами ние си свършихме работата"... От момента, в който влезеш в болницата, до момента, в който излезеш- това е един цялостен процес и върху това трябва да се работи. Има много етапи. Трябва пациентът да премине през цял набор от специалисти- социални работници, физиотерапевти, сестри. Това са групи от хора, които трябва да работят и тази система трябва да се нагоди така, че те да комуникират помежду си и да се създаде една пътека, през която системата да го преведе...",
разказва Боряна Линева.   

Цялото интервю с Боряна Линева може да чуете в звуковия файл.

Галерия

Вижте още

Повече ще ни струва трапезата за празниците тази година

Великденските празници наближават и подготовката за посрещането им вече е в ход. Трапезата е сред задължителните атрибути за празника. Колко ще ни струва тя? Това се опитахме да проверим от Радио Видин. Засега няма голямо търсене на зелените салати на лука, казва Цветанка Петкова- земеделски производител от Новоселци: "В момента е..

публикувано на 16.04.21 в 16:24

Близо 5% от защитените зони в областта са в района на Видин

На територията на област Видин има 21 защитени зони по НАТУРА 2000, от които две са за опазване на дивите птици и 19 за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна. Защитените зони са: Западен Балкан, Остров Голя, Арчар, Варкан, Видбол, Видински парк, Войница, Въртопски дол, Делейна, Западна Стара планина и Предбалкан, Макреш, Ново..

публикувано на 15.04.21 в 16:55

Брегът на река Дунав при Кутово се свлича

Брегът на река Дунав при село Кутово се свлича по метър на година. За проблема сигнализира Борис Лападуцов, който живее в селото. Той ни показа брега на Дунав, където водата поглъща дървета край брега. Разказа, че укрепването на брега е трябвало да продължи още 2 километра, до помпената станция при Кутово: "Ето тука е паднала топола. Е там,..

публикувано на 15.04.21 в 16:00

В „Музикална зона“ на 12 април слушаме Серж Генсбург

   Серж Генсбург е музикант и поет- една от скандалните фигури във френския културен живот. Роден в семейство на руски евреи в Париж, той успява да се превърне в една от най-големите поп звезди във Франция през 60-те. Наред с шумната му музикална кариера, Генсбург се слави и с многобройните си връзки с някои от най-красивите жени за онова време – Жулиет..

публикувано на 12.04.21 в 10:20

15 културни и природни обекти ще дигитализира Дирекцията на природен парк "Врачански Балкан"

Обектите, които ще бъдат дигитализирани, са избрани след предварително проучване. Критериите за оценка на обектите са: привлекателност/атрактивност, значение, достъпност, пространствена структура, техническа  възможност за дигитализация и др. Целите при избора са: съхраняване на материалните обекти за бъдещите поколения (сгради, църкви, паметници),..

публикувано на 08.04.21 в 14:50

За трудностите и радостите в лекарския делник

На 7 април отбелязваме професионалния празник на работещите в здравеопазването. Обявен е за такъв с Решение 184 на Министерския съвет от 5 април 2006 година. Дотогава се отбелязва като Ден на здравния работник в България с Разпореждане 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 година. За трудностите и радостите в лекарската професия споделят..

публикувано на 07.04.21 в 16:30

STEM център ще изгради Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство във Враца

Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство във Враца спечели проект по STEM. Той се нарича "Център за природни науки, изследвания и новации" и ще съставен от департамент "IT електронна търговия" и департамент "Биохимия и микробиология".  "Единият за учебно-тренировъчни фирми за обучение по ИКТ /бел.ред. информационни и..

публикувано на 05.04.21 в 10:50