Черната страница, наречена "Народен съд"

Сякаш кошмарът от Втората световна война не е достатъчен. В навечерието на края на ужаса, който се вихри из Европа, започват още кървави времена в историята на България. Времената на хаоса, който цари в страната, имат още по-смущаващ епилог: организирането на Народен съд, който не цели просто да потърси отговорност на политици и личности, направили грешен избор.

"За трети път в своята кратка история след Освобождението България беше изправена на прага на една страшна катастрофа. Днес няма съмнение, че ако българският народ не беше намерил достатъчно сили в себе си, за да смъкне фашистката власт и да създаде на 9 септември свое правителство - това на Отечествения фронт - нашата страна можеше да загуби своята независимост" - думи от обвинителния акт, произнесен от Стефан Манов, член на Първи състав на Народния съд в София.

Каква точно е същността на Народния съд? Дали е орган за разправа с опозицията на властта, или е необходимост на времето? Защо понятието "Народен съд" още предизвиква разнопосочност на мненията в нашето общество? Отговори потърсихме днес в "Посоките на делника", а наши събеседници бяха проф. д-р Евгения Калинова - специалист по нова българска история и преподавател в Софийския университет, Надежда Гъжева - областен координатор на Отечествения съюз във Видин, Надежда Любенова - автор на над 20 книги, посветени на насилието в първите месеци след 9 септември 1944 г., д-р Михаил Кръстев, който има интерес към историята и проф. Вили Лилков, политик и бивш народен представител. 

"Народният съд не е уникално българско явление. Той съществува в почти всички европейски страни в края на войната и непосредствено след нея. Неговата същност е съдебно наказване на военните престъпници - понятие, което е доста широко и не толкова ясно по онова време", уточни проф. д-р Евгения Калинова, пояснявайки че Народният съд е политически прийом, характерен за бурните следвоенни времена.

Можеше ли обаче България да избегне т.нар. "Народен съд", определян често като "прищявка на комунистите"?

"В следвоенна Европа се наблюдава форма на съдебно осъждане на онези, които са на страната на Нацистка Германия. Нямало е начин да бъде избегнат Народен съд", продължи проф. д-р Евгения Калинова и даде аргументи за това становище:

"Тримата големи - Чърчил, Рузвелт и Сталин - още от края на 1943 година започват да обсъждат въпроса, как да бъдат наказани и осъдени военните и политическите престъпници, свързани с Германия. Тези обсъждания продължават 1944 година и 1945 година. Чърчил е много настоятелен да бъдат осъдени отговорните за присъединяване към Тристранния пакт. На Кримската конференция Чърчил и Рузвелт се съгласяват, че тези наказания трябва да са посредством политически съдилища. Тримата победители имат такава нагласа, което значи, че няма как да бъде избегнато каквото и да е наказание. Първото изискване България да осъди военнопрестъпниците си се съдържа в англо-американския вариант на текста на примирие. Българските политици знаят какво трябва да извършат, защото се изисква от тях. Текстът е заложен и в окончателното примирие, в което се включва и Съветският съюз".

Как българските политици приемат наближаващия Народен съд, който изглежда е бил задължителен? Какви са настроенията в навечерието на взимането на такова сериозно решение? 

"Още лятото на 1944 година Отечественият фронт подписва манифест, в който се заявява, че трябва да има наказани за вкарването на България във войната на страната на Германия. Само малка част от подписалите са комунисти. Личат имената на Никола Петков, Григор Чешмеджиев, проф. Петко Стоянов, проф. Венелин Ганев, който е конституционалист - т.е. е наясно, че текстът е в противоречие с Търновската конституция. Програмата на ОФ от 17 септември съдържа текст, който казва, че ще има народен съд над милионите за издевателствата над борците за народна свобода и мирното население. В тази програма отново виждаме същите подписи - на Григор Чешмеджиев, Иван Пастухов, д-р Никола Сакаров, Димо Казасов, Кръстю Пастухов, Янко Сакъзов, Коста Лулчев, Константин Бозвелиев – социалдемократи, Стоян Омарчевски и Димитър Драгиев – земеделци. Има обществена нагласа за юридически акт на съдене на виновниците за присъединяване към Пакта. Обществените настроения са за такова наказание, защото България отново е победена страна, което няма как да се подмине. Има и натиск отвън, защото такива са условията на победителите."

Какво тогава е неприемливото в Народния съд, кой е онзи момент, който прави дискусията и днес толкова деликатна за нашето общество?


"В произнасянето на съдебните присъди има пряка намеса на комунистическата партия. С нея са съгласувани присъдите. В посока рязко завишаване на смъртните присъди отсъждат Първи и Втори политически състав на Народния съд. Част от присъдите затова изглеждат като политическа разправа. 67 депутати са осъдени на смърт, защото са изказвали мнения. Броят на присъдите е голям. Няма никакво съмнение, че има акт на отмъщение. От друга страна, има справедливи присъди. Седмият състав осъжда хората, които са преследвали евреите", допълни проф. Евгения Калинова.

Напомняме, че българският Народен съд се състои от тринайсет състава. Най-проучвани от историята са първи и втори. Първи състав съди бившите министри, регенти и царски съветници, а втори - депутатите от XXV Обикновено народно събрание.

Образуван на основата на редица споразумения, които съюзниците във войната против нацистка Германия постигат и подписват в периода 1943 – 1946 г. и е изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския трибунали. Народният съд не е нелегитимен. Правораздавателната дейност на Народния съд в България получава изричното потвърждение от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон. Член 5 от Парижкия мирен договор задължава България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления или против човечеството.