Ако бях постановчик, щях да поставя в първо действие Фауст, седнал сам на цветна поляна, съзерцаващ пролетното утро. Представям си го в гръб, в черно, в контраст с осветлението, което да показва слънчевия изгрев.
Много искам да работя в операта, когато порасна. Не като оперна дива, а като сценичен работник.
Операта ме научи да изслушвам хората.
Тук открих професии, за които не съм и подозирал.
Благодарение на операта спрях да се срамувам от жестовете си и се научих да изразявам чувствата си.
Чудех се какво по-напред да цитирам от този очарователен детски дневник, който са изписали за Парижката национална опера нейните най-малки ученици, преминали през образователната програма „Десет месеца училище и опера“. Децата, попаднали в нея, са от обикновени училища, най-често от „трудните“ образователни зони на Париж и покрайнините му, съвсем отдалечени от света на операта, който им е изглеждал недостъпен, елитарен, дори архаичен. Клишетата обаче падат още при първото посещение на големите оперни къщи: „Пале Гарние“ – с рубинен блясък и историческа тежест, както някои са написали, и модерната Бастилия, която отвън им прилича повече на министерство, а ги зашеметява с огромната сцена и цели шест етажа за декорите. Така започва едно приключение. Наред с училището сцената навлиза в живота на децата. Там те правят първите си вокални опити и танцови стъпки, насядали на пода, наблюдават репетицията на балетния състав, проследяват целия мащабен процес на създаване на живия спектакъл, разговарят с хора от всичките десетки професии от света на операта – постановчик, диригент, декоратор, гримьор, стилист, осветител, пресаташе. Възхищават се на сменящите се сезони на сцената, на още неготовата рокля на Виолета на бъдещия спектакъл на „Травиата“, на къртовската работа на артистите, докато изразят чувството в тон и движение, на упорития перфекционизъм на диригента.
После преживяното се пренася в училище, с оригинални и иновативни задачи. Едни се увличат по ателието за макети, други развиват литературните си заложби, като пресъздават оперния свят в гатанки, есета и стихотворения. Разбира се, някои деца се обвързват трайно с музиката, като участниците в забележителното ателие „Малките цигулки“. А накрая всички намират място в общата продукция – ако не в спектакъла, който събира заедно артисти и ученици в Амфитеатъра на Бастилията, то поне в съпътстващата го изложба.
Вече повече от четвърт век тази програма жъне успехи, за каквито инициаторите не са мечтали. През нея са преминали около 15 000 ученици, около 35 класа, а на сцената са пели близо 3 000 деца. Това плодоносно сътрудничество на престижната музикална институция и френското национално образование е сочено за пример и е намерило щедра подкрепа от многобройни меценати и дарители. Педагогическите екипи, които кандидатстват за програмата, разработват много дисциплинарни и иновативни проекти, които Операта вписва в най-подходящото от творческата си дейност. В тазгодишната програма например са включени „Жар птица“ от Стравински, модерният балет „9“, една любопитна „азбучна разходка“ из контрастни музикални епохи, рецитал – възхвала на любовта на различни европейски езици.
Така голямата музика проговаря на децата и целта на този разговор е много повече от даване на музикална култура: облагородяване на чувствата, път към творческо изразяване, което пресича корена на насилието, самовзискателност и съсредоточаване, вяра в себе си и в обществото, в което винаги можеш да намериш мястото си. Изобщо, както е споделила в дневника една ученичка: Операта не може да се опише с думи. Тя трябва да се преживее!
Ясно
Разкъсана облачност