Втора неделя на Великия пост – Свети Григорий Палама

Той завършил своя живот като Солунски архиепископ, но преди това бил на Атон – Света гора, където усвоил монашеските добродетели, молитва и богословие. Неговото богословие е дълбоко вкоренено и черпи своето основание в опита на подвижниците и светиите.  В сърцевината си учението на св. Григорий Палама е събрало опита на цялата Православна църква, който свидетелства, че Бог не е затворен в Самия Себе Си, не е пленник на Своята Божествена природа, че бидейки любов, т.е. тържество и пълнота на живота, Той и в Себе Си живее и сякаш преливайки извън собственото Си битие, достига и до нас, приобщавайки ни в тайнствата и чрез молитвата, и чрез непосредственото непостижимо Свое действие към Самия Себе Си, към това, което наричаме животворяща благодат. Ние сме живи чрез тази благодат, но този живот не се заключава в земното ни съществуване, а ни прави съпричастни на бъдещия век. Св. Григорий ни учи, че благодатта се дава не заради подвига ни, а в отговор на човешкия вик, на човешката молба, на човешката тъга по Бога. Божията благодат прониква в дълбините на нашите души и ги прави богоприемни, способни да приемат Бога като желан гост, като цар, като живот.

През Втората неделя на Великия пост, Църквата Христова ни предлага Евангелието за разслабения, което гласи:

"След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог? Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали."

Двете четива от светата Литургия: Първото четиво, това е Апостолското, което е иззето из Посланието на свети апостол Павел до Евреите /Евр. 1:10-2:3/, а Второто четиво - Евангелското, е иззето из духовните писания и наставления на свети апостол и евангелист Марк /Мк 2:1-12/.

В рубриката "Съвременна Библия"  - в Библията ще откриете множество странни съвети. Ето ви един от тях: "Не се безпокойте за нищо!" Ние не можем да си представим живот без безпокойство. Още със ставането от леглото в мислите ни нахлуват грижи, срокове, сценарии. Тези крясъци ми припомнят онзи Голиат, който всеки ден излизал, като изливал заплахи и закани към народа на Давид. Голиат държал на индивидуален двубой - такъв, какъвто е и нашият двубой с безпокойството. Историята разказва, че хиляди силни и велики мъже избягали пред Голиат. Само едно овчарче на име Давид се изправило, за да го срещне в битка. Давид - момчето с прашката, камъчето и вярата в Бога. С тази печеливша комбинация, Давид победил Голиат. В тази ни среща ще разберете, че вие също може да повалите вашия Голиат. Всеки, който реши да не бяга, да бъде Давид, да излезе на бойното поле с малкия си ръст и голямата си вяра, ще повали великана на безпокойството. На бойното поле не са двама - Давид и Голиат. Там е и Той - Богът на Давид. Неговата дума е винаги последна.