Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ave Ratiaria!*

*Латинската фраза AVE в превод означава "здравей", но и "сбогом"

Снимка: Радио ВИДИН

Защо Рациария, смятана от археолозите за един от най-големите римски градове на Балканския полуостров, вече десетилетия е оставена на произвола на съдбата и... иманярите? Кой има полза от това и защо никой не предприема сериозни мерки за спасяването ѝ? Отговорите потърсихме в "Посоките на делника" по Радио ВИДИН.

Рациария е столицата на крайбрежна Дунавска Дакия по времето на Римската империя, смятана от археолозите за един от най-големите римски градове на Балканския полуостров. Възникнал вероятно в първи век и разрушен от аварите през 586 г. За съжаление обаче античният град бе повторно унищожен, но в наши дни... Първите проучвания започват още през 19 век, като в средата на миналото столетие се провеждат и първите разкопки край днешното видинско село Арчар. В края на 70-те години започва и съвместна експедиция на български и италиански археолози от университета в Болоня... но идват промените и през 1991 г. финансирането на археологическите разкопки е спряно. Тогава започва нелицеприятната история на този обект, който е на площ от близо 400 декара. Иманярите се възползваха от факта, че никой не стопанисва Рациария и десетилетия наред безчинстват в античния град, като днес никой не може да каже какво е открито там и къде се намира в момента. Носят се легенди за безценни за човешката история артефакти, попаднали в ръцете на иманярите.

СнимкаЗнае се, че в античния град Рациария били построени много монументални сгради, храмове, театър. Рациария била сред главните оръжейни доставчици на римската армия и един от големите центрове на скулптурата и приложното изкуство. Тук се извършвал ремонт на корабите на военната Дунавска римска флота. Рациарските златари били прочути из цялата Римска империя. Кипяла и оживена търговска дейност. В древния град са живеели римски патриции (аристократи), имало е и  легиони с помощни войски. Извън очертанията на града са открити разкошни римски вили, има предположения, че селище към Рациария е възникнало и на отсрещния бряг на Дунав в днешна Румъния. Учените са намирали уникални скулптури и златни съкровища. Запазени са непокътнати, защото градът е унищожен бързо от варварски нашествия, заради това сравняват Рациария с Помпей.

Археологическите разкопки бяха подновени през 2011 година от Красимира Лука:

Снимка"Най-важното, което успях да свърша е, че се възстановиха археологическите разкопки в Рациария. Това, което остана, беше да се разширят археологическите проучвания и да се осигурят средства, за да се превърне обектът в посещавано от туристи атрактивно място и място, което да дръпне района напред. Преди две години имах консултации с Министерството на регионалното развитие и те бяха наясно, че това е обектът, който може да осигури икономическо развитие на видинския регион, защото ще се развие туризмът и ще се осигурят нови работни места. А защо нищо не се случва всеки сам може да види. Отсреща е Крайова, където доскоро имаше малко музейче, а сега имат изключително модерна музейна сграда, направена по европейски проект. На запад във Феликс Ромулиана до съвременния сръбски град Зайчар също имаше малко музейче, а сега са в листата на ЮНЕСКО, спечелили са няколко проекта, непрекъснато се увеличават туристите. В Княжевац също е осъществен проект. Останахме само ние в центъра и правим нещо като порнография, защото при нас "царят е гол" и го виждат всички. Аз "вдигнах ръце" и казах, че самите видинчани са си виновни. В крайна сметка това си е ваш обект. Ако искате да го развивате, ще го развивате. Там корупцията е толкова голяма, че ако вие не направите нещо срещу това, ние, които не сме от там, нищо не можем да направим. Нито ние, нито Европейският съюз, нито даже Правителството. Трябва да се задвижи на местно ниво, да се види къде са пропуските, къде изтичат парите и защо на този обект толкова години нищо не се случва. Дори Министерството на културата имаше намерение да го финансира с шестцифрена сума, но това не се случи, защото явно парите трябваше да се вземат от "правилните хора", обясни археологът Красимира Лука, която смята, че Община Димово, на чиято територия е античният град Рациария, трябва да бъде по-активна и отговорна при стопанисването на обекта.

Подобна теза застъпи директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. Людмил Вагалински. Според него проблемът е, че не е овладяна иманярската инвазия. Правоохранителните органи и съдебната система очевидно не успяват да се справят, казва той. При това положение нито може да се запази Рациария, нито може да се работи нормално. Защото, ако нямаше иманяри, това, че по финансови причини за сега Рациария не се разкопава, не е проблем, рано или късно това ще стане, категоричен е доц. Людмил Вагалински.

СнимкаПотърсихме председателя на Общинския съвет в Димово Добромир Тодоров с въпроса каква е визията на общинското ръководство за бъдещето на обекта:

"Сложна работа е. Променя се във времето. Искрено съжаляваме, че обектът не беше опазен досега и че финансовата тежест по опазването сега пада на Общината. Имаме препоръки от разни институции, които казват "Общината да организира и да плати", а Общината ни не е в цветущо финансово състояние и трудно може да задели средства и да организира охраната. Водим спорове непрекъснато, мъчим се, бяхме назначили до края на миналата година охрана, а от тази година, доколкото знам, няма. Държавата трябва да се намеси. Както за други обекти се осигуряват средства за разкопки, за да може да се приключат разкопките и да се види какво е останало и да се предприемат действия за неговото консервиране и запазване. От обект, който в момента поема само грижи и разходи, да се превърне в обект, който не само ще се издържа сам, но може да допринесе и за икономическото развитие на региона. Подготвяме европроект с работно заглавие "Музей на открито", работи се по него, за да се кандидатства по програмата за трансгранично сътрудничество със Сърбия."

СнимкаПоредният омагьосан кръг се затваря и в казуса "Рациария"- за евросредства за облагородяване и съхраняване на античния град трябва обектът да е проучен, на археолозите обаче не се отпускат достатъчно средства, за да осъществят по-мащабни разкопки, в същото време държавата задължава Общината да го пази, докато завърши проучването, Общината обаче няма пари за охрана. На фона на всичко това остава и впечатлението, че просто няма достатъчно воля Рациария да бъде спасена, смята археологът Красимира Лука:

"Рациария се продава по най-безголедния начин и то с покровителство свише. Когато за пръв път се опитах да спася надписи, които открихме на терена имаше сериозен отпор. Местният полицай се опита да препречи колата на отдел "Културно-исторически ценности" с представител на Министерството на културата. Отпорът от местните властимащи беше толкова голям, че между Видин и Арчар бяха успели да сложат препятствие, за да не могат да стигнат представители на Министерството на културата до обекта. Обектът Рациария не се развива, защото има хора в местната общественост, които печелят от тази работа. Печелят и то- много, защото това е най-богатият обект в цяла България. Твърдя, че от Рациария ще излязат толкова много неща, че ще можем да направим изложба в Лувъра. Но не го правим..."

"АНАСТАСИЕВАТА РАЦИАРИЯ ВИНАГИ ДА ПРОЦЪФТЯВА"- този надпис е разчетен на главната порта на римския град при проучванията през миналия век. Пожелание, което за съжаление прави ситуацията към днешна дата още по-гротескна. След две десетилетия иманярски набези можем само да гадаем колко ценни артефакти са изчезнали от древната дунавска столица.

Преди пет години все пак бяха възобновени ежегодните археологически разкопки от екип на Националния археологически институт с ръководител доц. Здравко Димитров. Тази година се очаква по-добро финансиране, заради което проучванията може би ще са не един, а два два месеца, каза доц. Димитров:

"Пет години вече са възстановени редовните разкопки. Знаете там какво беззаконие беше. Вече работим в три сектора, като тази работа е свързана с проекта на Община Димово за запазване на досега проучените зони на Рациария. Не се намират атрактивни находки, тъй като там е работено незаконно с металотърсачи, но въпреки това открихме немалко количество монети. Постепенно разкопките дават вече необходимия резултат."


А според археолога Красимира Лука цялото видинско общество трябва да бъде по-активно и настоятелно, ако иска Рациария да бъде спасена.

Снимка"Не е вярно, че в Рациария вече нищо не е останало. През 2011 година разкрих една изцяло запазена улица, която в момента е оставена на произвола на съдбата. Това е главната улица на Рациария и аз като археолог твърдя, че ако се беше тръгнало по тази главна улица, щяха да се открият и главните сгради на града, но тя беше изоставена. Археологическият институт провежда разкопки там, където преди 20 години пак са провеждани разкопки- на най-високите пластове, на най-късния период от развитието на Рациария. Тази улица е на 2.50 метра под останките, които в момента се проучват. Защо не се проучват тези зидове? Колкото и да е разбита Рациария, те седят, защото не са могли да ги разбият. Самият град, като камък, като структура, седи на 2.50 метра по-надолу. Защо за тези 5 години не стигнаха до него? Само взимат едни пари и реално не се върши работа. Никой не го е еня за този обект, колкото и жално да е. Това трябва да е кауза на местната общественост, а не на някаква институция в София. Местната общественост трябва да задвижи нещата, трябва да изисква. Преди време исках среща със зам.-министъра на регионалното развитие, който каза, че осъзнават, че това е ключов обект за развитието на региона, че той ще задвижи икономиката, че биха могли да намерят средства за този обект, но някой от Видин или Димово трябва да ги поиска, трябва да има програма, визия за развитието. Целият Видин трябва да се вдигне и изисква да знае как ще се развият нещата с Рациария", каза още Красимира Лука.

СнимкаЗа съдбата на Рациария потърсихме отговори и от Министерството на културата, защото обектът е паметник на културата с национално значение. От ведомството обявиха, че обектът е приоритетен. Целия отговор можете да видите тук.

Проучванията на Рациария в края на миналия век категорично са показали, че тя е имала шанс да се превърне в световен археологически обект. Археолозите предричали голямо бъдеще на античния град, тъй като крие много факти от миналото, но... дойдоха промените, а с тях и безнаказаността на иманярите. През 90-те там земята безогледно се преравяше дори с тежка техника. Общината в Димово, на чиято територия е археологическият обект, не разполага с достатъчно собствени средства, за да опази сама голямата историческа ценност. За държавата античният град явно засега не е първа грижа. Остава да се надяваме, че рано или късно това, което е останало от древните римляни, ще бъде проучено, показано и съхранено за идните поколения, защото нали ние не сме варвари, като аварите, сложили край на блестящото развитие на антична Рациария!?

Повече- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Политическите кризи оставят усещането, че Преходът продължава

В навечерието сме на официалния старт на предизборната кампания, с която ще започне и обратното броене към 9 юни, когато ще гласуваме на националните и европейските избори.  Как ще се отрази натрупаното недоверие в изборния процес, засилило се от честите избори, от още по-честите промени в Изборния кодекс и информационната война по машинно-хартиенния..

публикувано на 25.04.24 в 10:00

На какво се дължи бърнаутът сред българските учители?

За никого не е тайна, че учителската професия има висока обществена стойност. Работещите в сферата прекарват много часове в преподаване, носят отговорност за ученици и често са натоварени с административна дейност. Бързата промяна в начина на работа заради пандемията допълнително доведе до натоварване при тях. Ако учителите не получават подходяща..

публикувано на 24.04.24 в 13:45

С какви послания и амбиции тръгват към предизборната кампания политическите сили?

На 9 юни ще отидем до урните за поредните предсрочни парламентарни избори и за народни представители в Европейския парламент. Официално предизборната кампания ще започне на 10 юни, но неформално тя стартира веднага след като падна кабинетът Денков. В последните дни сблъсъците между основните парламентарни сили са фокусирани върху служебния кабинет на..

публикувано на 23.04.24 в 12:08

Енергиен преход към чиста енергия при конкурентни цени

Сигурността и достъпността на енергията са важна предпоставка, за да имаме конкурентна европейска индустрия. Това заяви председателят на УС на Асоциация на индустриалния капитал в България Васил Велев на конференция на тема "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", която се проведе в София. Проявата беше..

публикувано на 22.04.24 в 16:05

Информационен портал подкрепя развитието на енергийните общности

Българските граждани вече могат да използват информационната платформа "Енергия за гражданите в България" , насочена към подпомагане на развитието на енергийните общности . Платформата е резултат от близо 3-годишна работа на европейския проект SHAREs. За България тя се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център, а координатор е..

публикувано на 22.04.24 в 16:03

Жителите на село Вещица искат параклис

Село Вещица ни посреща със свежест, чистота, зеленина и песен на пойни птички .  Това е населено място, което не може да бъде забравено. Първо поради името си, което е наистина необичайно и второ, когато дойдеш в него, оставаш завинаги запленен от прекрасната природа. Чистота, спретнатост, свежест струи от накацалите къщички. Макар и семпли, те..

публикувано на 19.04.24 в 12:00
Красимир Георгиев

Красимир Георгиев: Трябва да се промени философията на законодателството ни

България вече няма да бъде една от двете страни в Европа с максимално допустима скорост на движение от 140 км/ч по магистралната мрежа.  Скоростта по аутобаните ще бъде свалена до 130 километра със закон.  В правителствения законопроект се предвижда въвеждане на наказания за нарушаване на средната скорост.  Възможно ли е да се намали пътнотранспортният..

публикувано на 18.04.24 в 11:00