Защо Баба Марта закъсня в Ново село?

Който има Фейсбук и е приятел с Клуба на пенсионера във видинското село Ново село е разбрал, че Баба Марта дойде тук чак на 14 март. Какво друго ѝ оставаше на горката баба, след като Малък Сечко се развилня, затвори пътищата с преспи и децата излязоха в непредвидена ваканция. Нито имаше кой да ѝ помогне да прави мартеници, нито имаше на кого да ги върже. Но нали и бабите, и децата са упорити, решиха да си устроят празника в пазарния слънчев ден сряда, 14 март.

Още в ранни зори бабите изтупаха старите носии /е, не всички/, замесиха сладки почерпки за децата, набързо обиколиха сергиите на пазара и се втурнаха към Клуба на тлака (седянка- бел. ред.) – мартеници да правят, скъпи гости да посрещат. Децата от клуба по сценично майсторство на СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ бяха посрещнати от Драга Минева в ролята на домакин на седянката. Първо те представиха своята литературно-музикална програма, с която поздравиха присъстващите. Не се стърпяха бабините сърца – запяха и заиграха заедно с малчуганите, защото и песните бяха от нашия край, и хорцата бяха леки и игриви. А после започна същинската част и най-интересната за малките – как се правят мартеници. Елка Дудолова разказа и показа удивителното майсторство да направиш от два конеца – червен и бял, гривнички, реснички, цветенца, плитки… Дечурлигата се заловиха с жар да усукват, да намотават, да връзват, да режат и подравняват бели и червени пискюлчета, а бабите помагаха с практически умения и съвети.  Дудолова разказа старинната легенда за раждането на мартеничката от капчиците кръв на разбитото сестринското сърце на Мара, превърнала се в лястовичка, за да донесе вестта на брат си цар Иван Шишман, че турските войски са тръгнали към Търновското царство. Прекъсна я идването на Баба Марта /Лефтерка/, толкова бе бързала, че и вретеното си загубила. Но бе успяла да изпреде гранки (прежда- бел. ред.) за две огромни мартеници – едната „Пижо и Пенда“ за клуба по сценично майсторство, а другата – за клуба на пенсионера и хората с увреждания.

Училищният звънец прекъсна този прекрасен урок по родолюбие и уважение към традициите. Останаха неизказани думи и спомени за празника, неизядени сладкиши и пуканки от бабините ръце. Но бе поставено началото -  за по-близко опознаване на две поколения; за предаване на опита и знанията на внуците, макар и чужди; за обогатяване на два живота – детския с мъдрост и старческия със свежест.