Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Има ли тенденция за изопачаване на историята в учебниците?

Снимка: БГНЕС

Деликатна продължава да бъде темата за учебния материал по история. Тема, която е лична за българите от години насам. Тема, която си отива за кратко, за да се появи отново с още по-широка дискусия. Разногласията що се касае до това, което пише в учебниците по хуманитарния предмет, по всяка вероятност ще продължат да ни вълнуват дълги години още. Ако човек не е запознат добре с темата, би си задал въпроса, защо се получава така. Защо е тази ежегодна дискусия за учебния материал? 

Особеното развитие на българската държава в последните над 500 години е само част от отговора. Не бива да се забравя, че историята често на различни места е използвана като "верен слуга". Тя, за съжаление, е обслужвала и политически интереси, била е първи приятел на конюнктурата. Това по никакъв начин не означава, че предметът "История" трябва да бъде онова, за което се използва понякога. Историята преди всичко възпитава и позволява да се достигне до познание. Историческата наука е едно необходимо богатство, което макар и да не блести, е част от животите ни. Смисълът на историческата наука си остава и винаги ще бъде един: систематичен наратив, излагащ и анализиращ поредица от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят. Мненията все още не са факти, така че историческата наука трябва да бъде най-вече безпристрастна, да не залита в крайности, в спектъри или да обслужва.

Да се направи обстойна проверка на учебния материал в училище, поискаха от ВМРО. Изопачени са хуманитарните дисциплини, смятат от областния комитет на партията във Враца. От партийната организация искат създаването на експертна комисия, която да преразгледа учебния материал, защото целите на образованието са "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност". Позицията, изразена от Красимир Богданов, областен председател на ВМРО във Враца и народен представител, е, че "историята се подменя, за да е удобна на политически интереси". Това е причината, поради която се налага "тезата за мултикултурализма, принизяват се ролите на българския народ, като държавотворен и на съвременната държава, като продукт на многовековните усилия на българската нация"

Защо ВМРО направи предложение до министъра на образованието за цялостна ревизия на учебниците по история?

"През последните години се получават доста сигнали по тема "учебниците". Предвид новия закон за образованието, от миналата година се приемат нови учебни планове. Тази година предстои да се отпечатат нови учебници, затова предложихме на министъра на образованието една цялостна ревизия. Да вземем за пример учебника за 10 клас: аз и колегите настояваме да бъдем част от комисията по изработване. Забелязваме един сериозен опит за подмяна на исторически факти, на събития и на тези, които десетилетия наред са учени, както от нас, така и от нашите родители", обясни позицията на партията си политикът Красимир Богданов.

Като "опит за манипулиране на историята" разглеждат казуса от ВМРО. 

"Във всеки един учебник от първи до четвърти клас се повтаря тезата за мултикултурализъм, т.е. че България е конгломерат от етноси, че България е мултинационална държава. Само по себе си, това съдържа някои факти, но такъв опит за манипулация не е приемлив за нас. Българската държава, като продукт на многовековни усилия на българската нация, е подложена на съмнения и едва ли не различните народности по един и същ начин имат принос за създаването на България", разясни Красимир Богданов.

Стар проблем, който можем да определим като особено интимен за нас българите, е османският период.

"В годините на турското робство съвсем отчетливо се забелязва опит да бъдат премълчавани теми, да не бъдат споменавани термини като геноцид, ислямизация, дискриминация. Не се говори за изтребленията. Пропуснати са толкова неща. Усеща се, сякаш някоя наша съседна държава има манипулираща роля, защото се защитават тезите на неоосманизма и съвременната република Турция."
Неоосманизмът е идеология, възникнала като политическа концепция, прибавена към реформите на Танзимата през 19 век в Османската империя. Неоосманизмът защитава тезата, че османските времена са били благодатни за Балканите. Повече по темата може да се прочете в „Стратегическа дълбочина: мястото на Турция в международните отношения“, от Ахмет Давутоглу. 

"Има една сериозна опасност за младото поколение, защото това, което учим на крехка възраст, остава в съзнанието за цял живот. Историята трябва да се пише от достойни българи, които не целят да манипулират младите", обобщава Красимир Богданов.
Има ли опит за подмяна на факти, събития и тези в българската история? Защо термини като геноцид, дискриминация и ислямизация са толкова дискусионни? 

"Спестени са до толкова, доколкото в днешната наука, както знаем, се преосмислят дадени идеи, като например тази за робството. Анализират се документи, спомени, не че второто винаги е обективно, а чрез тези неща излизат факти, които не пасват толкова на тезата за невероятно тежкото робство. Масовият българин си представя единствено едно образно баташко клане, когато чуе за османския период. За мен и двете крайности на термините не са удачни - и робство, и присъствие. Крайностите не са препоръчителни. Доста учени минават в "долната граница", говорейки за присъствие. Обратният полюс също го има. Не смятам, че идеята за робството се е изродила", на мнение е Мартин Вачев, учител в столичното 166-то училище "Васил Левски", който допълва:

"Идеята за робството като робство при нас не може да бъде изкоренена. Още от най-ранна детска възраст ни говорят колко е било страшно, какво клане е било, което е несериозно, защото историческите факти го оборват. Геноцид и дискриминация са термини, които не трябва да бъдат спестявани. Не е било присъствие. Най-важно е термините да са научно обосновани. Хората, които пишат учебниците, трябва да са професионалисти, уви, не всеки път са. Историята на академично ниво трябва да е напълно обективна, а да не изпада на нивото на народния фолклор. Дискусията за филите и фобите е абсолютно същата. Спестяването на термините не е тенденция обаче", изрази гледната си точка Мартин Вачев.
Залитанията в крайностите, което е донякъде очакван резултат от всичко, през което сме преминали ние, българите, оставя своя отпечатък, посочва още учителят по история.

"Неприятното е, че се задълбочава процесът за криворазбрания патриотизъм, който върви ръка за ръка с нихилизъм. Това е чиста проба гаден нихилизъм. Той е неоправдан, несериозен. Безспорен факт е мястото на географско положение на България. Криворазбраният патриотизъм лесно може да бъде оборен от науката. Вярно е, че на битово ниво тези неща се опитват да си пробият път все още", каза Мартин Вачев и завърши с думите, че "няма опасност за промиване на мозъци в училищата".

Обикновено, знаем, твърди се, че историята е наука за миналото, но историята е наука и за бъдещето. Историческата наука не заслужава просто уважение, а много повече от това. Заслужава прекомерна грижа, защото историята е едно начало, среда, а е възможно да бъде и край. Поколенията се нуждаят от познание, не от интерпретации. Всеки е свободен да приеме дали делението на факти и интерпретации е условно. Историческата наука не подлежи на пристрастия, на поглед от даден ъгъл. Историческата наука е такава, за да бъде достоверна - като всяка една наука. Въпрос на избор е за какво ще ползваме историята - тя не е единственото, което може да бъде прилагано под различни форми, за различни цели. Все пак имаме отговорност към обществото, нали така? А ние, като българи, не бива да забравяме и други неща, които се подминават: че както сега можем да претендираме, че "историята се изопачава", така и че историята през социалистическите години също не се слави с обективност. Именно затова битовата история е едно, но тя не е равна на историческа наука. За да сме нормални европейци, трябва да го осъзнаем.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

Певец, продуцент, текстописец, музикант, актьор и бивш съпруг на една от най-горещите латино диви Дженифър Лопес, Марк Антъни знае как да вдъхне чувство и ритъм на всяко свое изпълнение и да го превърне в актуален хит. Марк Антъни е един от най-продаваните салса изпълнители на всички времена.  По случай рождения ден на певеца ще слушаме някои от..

публикувано на 16.09.24 в 09:00

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

  Световен ден на велосипеда е. Тъкмо повод да се върнем, поне мислено, към това любимо занимание- карането на колело. А ако колоезденето е ваша страст, може би знаете, че то отлично се съчетава със слушането на музика. Особено на песни, посветени на велосипеда.  Оказа се, че велосипедът- тази страст, удобство, спортно хоби- вдъхновява много групи и..

публикувано на 03.06.24 в 09:00

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..

публикувано на 13.11.23 в 09:00

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..

публикувано на 06.10.23 в 15:00

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева.  2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..

публикувано на 28.09.23 в 11:37

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

    Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата  на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век.   "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection"  ще ни донесат  много настроение в септемврийския предиобед...

публикувано на 11.09.23 в 09:00

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..

публикувано на 27.03.23 в 09:00