Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Тихомир Иванов: "Пътят е самотно занимание, изисква посвещаване"

3
Снимка: Личен архив


СнимкаВ "Калейдоскоп" този път разказваме интересната история на Тихомир Иванов – един търсещ и  деен млад човек. За своите 33 години той е намерил някои от отговорите на многото въпроси, които си задава, и продължава да работи върху личностното си развитие и върху това да променя себе си.

Тихомир Иванов е роден в Чирпан през 1985 година, но дойде в нашия Северозапад, за да представи  книгата си "Камино, пътят на завръщането“ като предизвика дискусии, интерес и дори промяна в мисленето на хората. 

Тихомир от малък е амбициозен, като тийнейджър работи в местната кабелна телевизия и това го насочва към журналистиката. Първата година не кандидатства, защото няма средства да се издържа. През лятото започва работа в Норвегия и събира необходимите пари за следването.  Завършва СУ "Свети Климент Охридски" с  бакалавърска степен по телевизионна журналистика, следва магистърска степен "Продуцент в екранните изкуства“ от НАТФИЗ. Работи като репортер, актьор, сценарист, асистент-режисьор, главен организатор на различни телевизионни предавания. Участва в множество издания на семинар за личностно развитие и има възможност да наблюдава и да работи в реална среда над собствените си и чужди его-модели. Натрупаните знания го подтикват да продължи пътуването към себе си, в търсенето на своите истини, за да се озове на Пътя Камино де Сантяго. В момента Тихомир е студент втора година по психология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски“.

"Не знаех какво искам да правя, бях много неориентиран, но родителите ми нямаха финансови възможности, в същото време бях отличник. Но бях от тези хитрите отличници, хем си учех за шестици, хем не си учих материала много качествено. Нещо, което отчитам като недостатък. После видях, че съм пропуснал много неща и тогава много ускорено трябваше да науча много неща, за да бъда адекватен на средата, в която се намирам.

За мен проблемът на училището е, че ни карат да учим по задължение някакви неща, за които не винаги сме узрели и не винаги имаме интерес. И казвам на учениците да учат, защото им е интересно. На 20-21 години имах естествената нужда да знам тези неща и това знание го усвоявах по съвсем различен начин."

В живота му става нещо „случайно“, което определя интереса му към журналистиката.

"В 11-и клас министърът на образованието дойде в града и имаше журналисти на тази среща. Тогава една журналистка повдигна темата, че искат да правят младежки предавания, но няма кой да ги направи. Аз винаги съм бил много будно дете и тогава с момичето, с което бяхме, само се спогледахме многозначително. И на следващия ден отидохме в кабелната телевизия и заявихме гордо и безразсъдно, че ние сме тези млади хора, които да правят тези  младежки предавания. Така стана, че аз започнах да работя в кабелна телевизия на 17 години. Това предопредели живота ми и аз реших да следвам журналистика. Вижте, една много странна среща. Впоследствие разбрах - за мен няма случайни неща. И  тази среща даде насока за моя кариерен план - реших да уча журналистика. Но нямах литературна подготовка, нямах и пари. Затова и много хора ми казваха: Абе, как ще те приемат журналистика?"

СнимкаТихомир обаче притежава много важни качества, за да бъде един човек успешен – амбиция,  целеустременост и последователност. Той има план – да работи, да изкара пари и да си плаща следването. Отново съдбата му помага и така се оказва в Норвегия, където работи  във ферма за ягоди. Тихомер вече има парите, остава да го приемат в заветната специалност – журналистика. Подготвя се сериозно, развива си сам темите и се оказва един от 40-те приети студенти  между над 1000 кандидатстващи .

В София не е приет в студентско общежитие и спешно трябва да си намери квартира. Така се озовава при баба Недялка, неговата хазяйка.

"С баба Недялка изкарахме 9 години. Тя беше първият човек, който ми показа какво е да си семейство, задружност. Тя от първия ден ми показа стаичката, беше сготвила и ме нагости и ми показа, че ще споделя всичко с мен. Безкрайно съм ѝ благодарен. Тя беше невероятна домакиня и живееше, за да доставя удоволствие на хората, грижейки се за тях.  Като баба и внук бяхме. Тя ми стана моето семейство, много ценно беше това за мен. Научи ме на това да даваш, на заедност, безрезервно да даваш, да накараш човека да се чувства уютно. Прекарвахме много време заедно. Тя беше, човекът , който ме хвана под ръка и ме заведе в университета. Беше накъсала здравец от саксийките си и раздаваше на момичетата. На Витоша с нея се качихме за първи път. Това е ценно за всеки един- да случва в живота си."

Нещата в живота на Тихомир се случват интензивно. Успоредно с това чете много литература от областите езотерика, религия и научни книги. И разбира, че:

„Не сме случайно на тази земя, и двете неща са важни – и духът и материята."

Определя себе си като вярващ, без да е религиозен:

"Има такава сила, която наричаме Бог. Не приемам религиите, които разединяват хората. Ако има Бог той е един за всички. Тази сила я има при всички положения, няма начало и край, вярвам ,че смъртта  и раждането са начало и край на определен  период. Това е процес и сме на Земята, за да минем през този процес. Аз съм убеден в баланса, не случайно сме във физически тела на земята. Не да се отказваш от материалното, но да не е самоцел."

Говорим си за това, че младите хора са в криза и се чувстват неудовлетворени, изгубени:

"Всеки се ражда на Земята, за да се изгуби. И тук е изборът – дали да се пробудиш и да намериш баланса или да останеш с чувството за празнота" – категоричен е Тихомир и добавя: "В момента съм истински щастлив, защото правя неща, които искам да правя- да напиша книгата, да уча психология. Щастието е илюзия на съзнание, това е егото, което смята, че не е щастливо. Има ли категория "щастие"?. За мен думичката е радост, това е емоция."

СнимкаИдеята за пътя Камино се появява естествено, след толкова много преживявания, натрупвания и израстване.

"Цялото ми битие в София се разпадна по много интересен начин. Това рестартиране и при мен се случи и трябва да направиш нещо много сериозно със себе си. Нямал съм за цел Камино. Пътят влезе много случайно в живота ми, от поредните случайни неща, които те водят. Това ме вдъхнови. Без идея какво ще ми се случи, но трябваше да отида. Но то ми даде всичко. Пътят Камино е поклоннически път и се извървява пеш. От 31 до 40 дни се изминава от повечето хора. Между 1600- 2000 лв. ми струваше преминаването на Пътя. Това е напълно достижима сума. Задължителният минимум е 100 км. Целта е да се поклоним пред мощите на Свети Яков. Не е нужно да се търси духовно преживяване, те могат да го направят като приключение. Ако сте от този тип хора, които искате да останете насаме със себе, трябва да сте сами. Пътят е самотно занимание, изисква посвещаване. Но има хора, които се чувстват щастливи и могат да споделят това пътуване с близък човек. Общуването там с хора от целия свят е едно от най – ценните неща на пътя. Историите, които си разказваме, не са случайни. Те са като парченца от пъзел" -  обяснява младият мъж.

СнимкаПътят Камино научава своя поклонник от България Тихомир на Постоянство и Търпение, на Издържливост, на Вяра, за да достигне накрая до обобщението:

"Пътят Камино е учене чрез преживяване – това ускорява нещата, в живота Камино ти се случва ежедневно. Ти със своето мислене създаваш тази реалност, но нямаш възможността да се свържеш с тези неща.  Въпросът е с каква скорост достигаш това осъзнаване. За мен смисълът е да се научим да обичаме първо себе. Не е възможно да обичаш другите, ако не обичаш първо себе си."

Завършва с любимата си мисъл на Махатма Ганди и за него това е Пътят: "Бъди промяната, която искаш да видиш в света“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Галерия

Вижте още

В „Музикална зона” на 18 януари: Снежни човеци в ефира на Радио Видин!

  Ако времето ти поднесе сняг, направи си снежен човек!    Днешният ден е повод за празнуване не само за носещите името Атанас, но и за всички любители на снежните човеци. Е, как да не ги обичаш тези толкова симпатични снежковци- символи на усмивка, приятелство и позитивизъм.   18 януари е Световен ден на снежния човек. Избрана е тази..

публикувано на 18.01.21 в 09:50

Ваксините- важен елемент от координирания отговор на Европейския съюз срещу пандемията от COVID-19

Финансирането на научни проекти за намирането на лечение на COVID-19 е важен елемент от координирания отговор на Европейския съюз /ЕС/ на кризата с коронавируса. Европейският съюз и страните членки работят съвместно за намирането на безопасни и ефективни ваксини срещу COVID-19. Разработват се както профилактични ваксини срещу заразяване, така и..

публикувано на 15.01.21 в 11:05

Анкета ще определи в кои градове граждани ще получат безплатно дръвчета

В кои градове искате да дарим директно 200 000 дървета през пролет 2021? Това питат от инициативата "Гората.бг" в анкета, която се разпространява във Фейсбук. Искат да дарят още 200 000 дървета, директно на хора и организации, през пролетта на 2021 година, в организирани събития без записвания и напълно безплатно. Дърветата ще са медоносни, плодни,..

публикувано на 14.01.21 в 17:01

Защо млади хора избират да се преместят на село

Изборът на нов дом е добре обмислено решение и инвестиция за години напред. Защо млади хора избират да се преместят от по- големия град на село и какво търсят преди да направят една такава промяна в живота си?  Според видински брокери, няма голям интерес от млади хора към имоти на село с цел постоянно да живеят в тях. Реална пречка младите хора..

публикувано на 12.01.21 в 17:10

Четири образователни градинки ще се изграждат в Северозапада

Близо 60 кандидатури са постъпили в конкурса на фондация "ЕкоЦентрик" за малки проекти за създаване на образователни екоцентрични градинки за НПО и образователни институции. От тях са одобрени и финансирани 17. Първоначално организаторите планират да финансират 10 предложения, но заради големия брой кандидати търсят допълнителни възможности за..

публикувано на 07.01.21 в 16:49

Рекордно залесяване отчита горското стопанство в Белоградчик

Като тежка  за горското стопанство в Белоградчик  определи 2020 година директорът Илиян Илиев. Затруднения със спирането на големите преработватели в страната и износът на пелети, който също беше спрян, заради взетите мерки срещу COVID-19, са затрудненията пред стопанството, с които е трябвало да се справят.  Въпреки това са добити 14 000..

публикувано на 07.01.21 в 16:36

Валери Богдановски, животновъд- НАТУРА 2000 не е допринесла, но и не е ограничила нищо

Единственото стадо в България с чистокръвни абърдийн ангус- черен, от Шотландия, се отглежда в Чупрене. Животните са от две от най- старите ферми на Шотландия. Стадото е на фирма "Ребел", която се занимава със селско стопанство повече от 25 години, основно в Добруджа. От 2018 година сред основните дейности е и животновъдство. Валери Богдановски е..

публикувано на 07.01.21 в 16:26