Данка Стоянчева- живата история на аптечното дело в Ново село

Родена е на 26.02.1939 г. в Кула. Завършва за помощник-фармацевт и от 1958 г. започва работа в Ново село. Тя не се е срещала с първия аптекар в селото – Лиджи, но е слушала много за него и семейството му от по-възрастния си колега Тодор Маринов. Лиджи е човекът, който отваря аптека, за да прехранва семейството си. Но той е и учителят, приел Тодор Маринов от с. Флорентин, след отбиване на военната му служба като санитар, за да му предаде своите знания и организационни умения. Тук сиракът Тодор Маринов успява да работи и да завърши образованието си. А след това да предаде опита на младата Данче Стоянчева.

Когато в Ново село се изгражда триетажна сграда, в която да се настанят Общината, канцелариите на ТКЗС-то и партийният  комитет, никой не подозира в какво състояние е помещението на аптеката. Младата аптекарка се решава да покаже на председателя на ТКЗС Евдоким Балтанов разнебитените дъски на пропадналия под, под които прозирало мазето. Балтанов отстъпва помещението за канцелария на ТКЗС, като поставя задачата на Тодор Маринов да изгради аптека. Помещението е преустроено по всички изисквания – все още в новоселската аптека има лаборатория, склад за готови лекарствени средства, тоалетна и баня. 

"В нея съм оставила бюрото на Лиджи и везните на Лиджи“ –казва кака Данче.

Но и времето е било различно. Аптекарите не са имали точно работно време, защото е трябвало да правят лекарства на прахчета или да изваряват и стерилизират сиропи. Понякога цяла нощ.

Най-тежко е било времето на прехода. Или на неразбирането от управляващите. В продължение на една година единствената аптекарка в селото, вече на пенсионна възраст, е пренасяла на ръце чантите с лекарства от Аптечно до Автогарата и после в автобуса до Ново село и аптеката. Чак след това разрешават местната линейка да снабдява с лекарствени средства общинската аптека. Но Данка Стоянчева е освободена под предлог, че няма нужното висше образование. Резултатът обаче е налице – S-образно изкривяване на гръбначния стълб и обидата, че аптеката, изградена с толкова труд, обслужвала селища от две общини, е превърната в обикновена дрогерия.