150 години от рождението на Видинския митрополит Неофит

На 17 юли се навършват 150 години от рождението на Видинския митрополит Неофит. Намираме повод в тази годишнина, за да ви разкажем за човека Никола Караабов и за духовника, управлявал 57 години Видинска епархия, известен с приноса си за спасяването на българските евреи, с архипастирската и с дарителската си дейност. Разгръщаме личния дневник на тази интересна личност и надникваме в спомените на неговите близки с помощта на доц. Красимира Петкова, родственица на архиерея и дългогодишен преподавател в Лесотехническия университет в София.

"Видинският митрополит Неофит, който е известен със светското си име Никола Караабов, е чичо на моя дядо, който има същото име - Никола Жеков Караабов, но е известен като Никола Жеков. По-възрастните видинчани вероятно си го спомнят, тъй като той известно време е бил и директор на видинската мъжка гимназия. Искам да кажа, че независимо, че той не е мой истински прадядо, аз винаги съм го чувствала като мой любим прадядо, тъй като моите дядовци и на майка ми, и на баща ми са починали преди да се родя. Докато това е бил единственият мой дядо, с когото съм имала контакт, и всички в нашето семейство го наричахме "дедко". Това е моят спомен, аз бях малка, разбира се, на 12-годишна възраст, когато той почина. Така че спомените са от моето детство, но са толкова ярки, няма да ги забравя до края на живота си."

Никола Димитров Карабов е роден на 17 юли 1868 година в село Гълъбово, Старозагорско. През 1989 година става енорийски свещеник в село Брод, Старозагорско, и се жени за Елисавета. В дневника си записва, че това е най-щастливата година в неговия живот. Така е до раждането на сина им, при което Елисавета умира. С отглеждането на бебето се заема майката на Никола, а той продължава духовното си образование в Цариградската духовна семинария и в Духовната академия в Санкт Петербург. През 1906 година става ректор на Софийската духовна семинара, през 1909 е избран за Велички епископ Неофит, а през 1914 година е ръкоположен за Видински митрополит, припомни доц. Красимира Петкова. Тя разказа и спомените, които пази семейството ѝ за качествата, с които митрополит Неофит се е отличавал като духовен водач на хората от епархията:

"Много важно е да се отбележи, че той е бил много взискателен към своите подчинени, но пък е бил справедлив и всички са го уважавали изключително много. Моите лични спомени са за неговия благ характер и благородство. Аз изпитвах огромен респект и страхопочитание, но не разбирайте, че съм се страхувала, напротив, изпитвах искрена обич към него и много съм се радвала на контактите ми, защото като дете реално всеки ден съм го виждала."

Преди година организацията на евреите в България "Шалом" предложи Видинския митрополит Неофит да бъде удостоен с почетното звание "Праведник на народите от света" за неговия принос за спасяването на българските евреи през 1943 година. По това време той е наместник председател на Светия синод на Българската православна църква, разказа неговата родственица:

"Видинският митрополит Неофит успява да убеди цар Борис и цялата българска общественост да се застъпи за българските евреи. По това време той е наместник председател на Светия синод и, за да бъде предложението му нееднолично, свиква заседание на Синода, на което се взима единодушно решение дядо Неофит да се яви пред царя, да му поднесе решението и да настоява да откаже на Германия да ѝ предаде българските евреи. След като е взето решението, дядо Неофит, придружен от още двама владици - Кирил Пловдивски и Софроний Търновски, посещават царя и му поднасят решението. Води се двучасов разговор. Царят отначало се колебаел, но дядо Неофит успява да го убеди. За по-голяма сигурност той и другите двама владици го посещават отново на следващия ден и го убеждават. В крайна сметка царят се застъпил да не се предават евреите на германците... В памет на всички благородни българи, застъпили се за спасяването на българските евреи, са поставени паметни плочи в София, на гърба на църквата "Света София", на които са увековечени техните имена, включително името на митрополит Неофит..."

Митрополит Неофит е известен и като един от големите дарители на Видин. По негово време са завършени храмовете "Св. Димитър" и "Св. Николай", построена е сградата на Видинската митрополия, епархийското училище, мавзолеят на екзарх Антим Първи, както и 45 храма в епархията. Обновяват се епархийските манастири, изграждат се две девически училища във Видин и Лом. С лични негови средства е построен детски дом, който днес продължава да съществува като детска градина, носеща името на неговия син- Желязко Попниколов.  

Какво не знаем за митрополит Неофит?

"Неговата любов към природата го кара, това е мое лично мнение, да построи вила в двора на Клисурския манастир, в която той е прекарвал всяко лято. Освен това от моята майка /Елисавета Жекова- бел. авт./ знам, че тя, в компанията на дядо Неофит, се е изкачвала на връх Тодорини кукли. Така че има и такъв момент, който според мен не е неизвестен досега."

През 1968 година в храм "Александър Невски" в София бил честван вековният юбилей на Видинския митрополит Неофит. През 1971 година архиереят умира на 103-годишна възраст и е погребан в двора на Видинската митрополия.  

От своя прадядо доц. Красимира Петкова наследява любовта към природата и по-късно тя до голяма степен повлиява при професионалната ѝ реализация, насочена към опазване на българските гори.

Чуйте повече в звуковия файл.