Катина Иванова: "Запазете духа си, той ще ви спаси!"

Катина Велкова Иванова е родена в село Синаговци. Остава от малка без баща и има трудно детство. Учи в град Видин, продължава образованието си в Белоградчик, където завършва 11 клас. Има любими предмети – това са литературата и химията. Няма възможност да продължи образованието си и започва работа в Телефонния завод в град Белоградчик. Запознава се със съпруга си и заедно заминават да работят във Враца. Следва работа в Каучуковия завод в град Кула, после във Видахим. Пенсионира се на 52 години  и почти веднага започва да помага напълно безвъзмездно в клуба на диабетика. Гордее се, че видинското сдружение е едно от най-активните и вече има над 1000 членове. В клуба всеки, който има желание и необходимост, може да се изследва безплатно за кръвна захар и за кръвно налягане. Обикновено това се прави на 16 число, в средата на месеца.  В момента Катина Иванова се радва на внуци и правнуци. Има син и дъщеря.

Животът на Катина Иванова е белязан от много работа и трудови делници. Както тя споделя, работила е мъжка работа, но е трябвало да се осигурява прехраната  на семейството. 15 години работи във Видахим - в електроремонтен цех.  Връща се към спомените от онези години, изпълнени с усилен труд.

"Имаше добър колектив. Било е усилена работа. Като тръгнахме оттам, се показаха всички неща. Там е много отровно. Даваха ни по един буркан кисело мляко. Това беше като противоотрова. Тежко, тежко. Много хора са със заболявания. Ами това е то –отровната среда. Тогава нямаше екологични стачки. Нищо не се говореше. Така е. Хората имат индустрия, но и грижа за хората. Така беше. Но какво да се прави. И сега да отидете в предприятие – същото е. Трудно се полагат усилия за чиста околна среда, защото е свързано с много средства.  Да, работили сме по 8 часа, но когато се е налагало, сме работили повече, защото това е лентово производство. Докато не се отстрани повредата, не сме си тръгвали. Имахме чувство за отговорност. За извънреден и нощен труд получавахме някакви нищожни стотинки" – спомня си за времето във химията Катина Иванова.

"Животът им зависи от техните деца. Това не трябва  да се пренебрегва. Има възрастни хора, които  са обгрижвани от дечицата си. Но има хора изоставени и това не мога да го приема като нормално – да си изоставиш родителите."

Обича да пее, има музикален слух. Пяла в група за стари градски песни  "Романтика и ритми“, харесва почти всички стари градски песни. 

"Ходили сме на Петрич и сме се представяли. Знаела съм много песни, но идва време, когато приключваш с това, защото чувството ти го отнема друго, не ми се пее сега. Вицове знам, мога да говоря до утре, идваха ми един след друг. Сега не ми идва, не може, просто се прекъснаха нещата откакто загубих другаря си. Ние 50 години направихме съвместен живот. Животът ми не е бил лош, много сме се разбирали с моя другар. Животът ми е протекъл с всички неща, които могат да се преживеят. Но духът ми не се губи. И ако се възстановявам, то е духовно възстановяване. Паднеш ли духом , си загинал, абсолютно загинал. И затова аз казвам "Не се предавайте“ , предадем ли се, сме готови. "Вдигнете глави и напред вървете, не се предавайте." - споделя своя опит Катина и продължава "Обръщам се към всички – да не се страхуват от инсулина. Инсулинът е най-доброто лекарство за поддържане на диабета в граници. Какво ви е страх, бе, момичета и момчета, все едно , че ви е убола шипката. А това лекарство ви дава силата и по-добрия контрол на захарта. Иначе се самоубивате. Запазете духа си, той ще ви спаси!"