Ще има виртуален модел на залата с рисунките в „Магурата“

Преди това по друг съвместен проект на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките и Министерството на културата с участието на Регионалния исторически музей е извършеното 3 D заснемане на рисунките в пещерата. Работата по този проект продължава, каза ръководителят на екипа доцент Стефан Александров:

„Нашата работа, която продължава и тази година, е по един съвместен проект на Националния археологически институт с музей към БАН и Министерството на културата с участието на специалисти от Регионалния исторически музей. Тя е финансирана от Министерството на културата и преминава в два етапа. Първият- миналогодишният е свързан точно с тези въпроси- колко са рисунките в пещерата, къде са ситуирани и какво е тяхното състояние. Първият етап беше свързан с 3 D лазерно сканиране на така наречената галерия с рисунките в пещерата, тъй като реално официален план на тази галерия няма. Има доста планове, някои от по-точни, други по-малко, но все пак правени от колеги, които са боравели с техниката, която са имали по това време. Така че първото, което направихме- с лазерен 3 D скенер сканирахме цялата галерия с рисунките. Сега имаме идеален модел на тази част от пещерата. Втората част от нашата работа беше чрез използването на фотограметрия, един нов метод, който се използва в археологията от няколко години, да заснемем абсолютно всички рисунки и пространството около тях и да ги наложим върху този 3 D модел.“

В работата си екипът на доцент Александров търси решение и  на спора в научните среди за датирането на рисунките от пещерата „Магурата“.

След заснемането, учените ще продължат да работят по разгадаването на изображенията в „Магурата“. Освен праисторическите рисунки, екипът на доцент Александров открива и надписи, които показват, че ритуални дейности в пещерата са извършвани по времето на траките, а след това и през Възраждането:

„Тези рисунки винаги са предизвиквали интереса на хората и ще го предизвикват от тук нататък. Това, което ние можем да кажем и вероятно ще бъде интересно е, че извън рисунките ние имаме още два периода на ритуални дейности в пещерата. Повечето хора и учени приемат, че рисунките са праисторически, без да навлизаме в научните спорове, но ние установихме, че през 2 век след Христа, т.е по време на римското присъствие тук на Балканския полуостров тази част от пещерата е използвана за светилище, вероятно на богинята Диана. За това говорят поне десет латински надписа с имена и т.н. в началото на галерията с рисунките. Освен това през 18 век тази част от пещерата е била използвана за помени. Има един цял надпис от 18 век, който нашият колега от института Коста Хаджиев разчете. Той е абсолютно уверен, че щом е открит един такъв надпис, има и още. За мен най-големият ни успех на миналогодишната кампания беше точно този, че установихме наличието на още два отделни периода, освен праисторическия.“

След заснемането на рисунките, ще можем да правим и виртуални разходки в „Магурата“, защото предстои създаването на 3 D модел, който ще бъде качен на платформа. Изготвя се и каталог на рисунките, които са над хиляда:

„Ние сме определили 50 групи единични рисунки. Общият брой, зависи кой как ги брои, но при всички случаи са над хиляда. Работим върху втория етап от нашата задача- изготвяне на виртуален 3D модел. Той ще бъде качен на интернет платформа. Другата част, която е по-скоро кабинетна, е да направим този каталог на рисунките. Ние сме го започнали и ще го издадем във вид на монография, като обвържем рисунките с живота в пещерата, който е основно в триумфалната зала."

Сега предстои друг научен екип да изготви проект за реставрацията и консервацията. Освен времето, човешката намеса също е нанесла поражения на уникалните скални рисунки. Нуждата от тяхната консервация според доцент Стефан Александров, е належаща.