Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За будителите зад граница (Видео)

Българското училище в Нюрнберг- пример за съвременни възрожденци

10
Снимка: Красимир Каменов

На първи ноември отбелязваме Деня на народните будители, един празник, който е изцяло български. Отдаваме почит на онези герои, които са създавали историята ни, писали са книгите, които учим и са обогатявали езика ни. На този ден обикновено обръщаме поглед към миналото, за да намерим там хората, на които да отдадем почит.  В "Посоките на делника" днес не поглеждаме в историята, а разказваме за примера на наши сънародници в чужбина, които помагат да се запази езикът ни извън границите на страната, да се знаят историята и традициите ни. Гостуваме на преподавателите и децата в българското училище в Нюрнберг, Германия "Златен век". Неговото начало е от преди десет години, създадено е с ентусиазма на възрожденците ни.  

Хиляди български деца учат родния език и история в чужбина. Сто от тях са в Нюрнберг, Германия, където българското училище наскоро отбеляза десет години. Започват с малко деца и в началото сами се финансират. Екатерина Антонова и Ани Ганчев са сред основателите на българското училище:

„В началото беше много трудно. Инициативата всъщност дойде от Мюнхен. Установих, че там има българско училище и се опитах да се свържа с тях, за да можем с обединени усилия да направим и тук нещо.“

„В началото бяха само в нашия приятелски кръг познати деца, които поканихме. Бяха много малко децата. Първо бяха 10-15 деца и така се започна-от една капка, с много голяма любов и мотивация.“

За трудностите, които преодоляват разказва председателят на управителния съвет на училище „Златен век“ Стела Иванова:

„Сами се организирахме, сами се издирвахме. Сами се назначавахме един другиго за преподаватели. Беше трудно. Имахме проблеми със сградата. Имахме проблеми с финансирането, с чуваемостта. С течение на времето един по един преодоляхме всичките. В момента училището ни има записани 96 деца, никога не е било по-голямо. Имаме десет паралелки от подготвителна група до 10 клас, десет преподаватели, квалифицирани кадри и се ползваме със скромна, но за нея сме много благодарни, помощ от българския данъкоплатец, който ни подкрепя във финансово отношение след една наша регистрация в Министерството на образованието и науката. Така че сме и финансово стабилни и можем да си позволим такива условия, такива такси, че действително родителите да не се плашат от тях и да дават децата си в българското училище.“

Разчитат на помощ от държавата, но и сами си помагат, казва Гергана Цветкова от управителния съвет на училището:

„Първите години трябваше да се самофинасираме и таксите бяха огромни. С постановление на №334 на нас ни падна голям камък от сърцето, защото можехме спокойно да се развием и да увеличаваме броя на децата и дейностите си. Това финансиране, то е само дофинансиране. Ние, разбира се, събираме такси и се финансираме също сами. На всеки празник има винаги дарения и всичко е добре дошло за училището.“

Занятията са всяка събота. Учат български език и литература, историята и географията на страна, но  също и традициите и културата. Освен предметите от програмата учат традициите и фолклора. Имат и театрална група, разказват преподавателите.

Станислава Янева: „Децата идват с отворени сърца тук. Може да се каже, че всеки с желание научава нещо ново и след това се връща вкъщи, разказва, споделя.“

Ваня Фрьоли: „Голяма част от децата са привлечени от родолюбиви родители, ученолюбиви родители.“

Елена Илиева: „Идеята е да могат българските деца тук да не прекъсват връзката с родината, с историята. Малко кътче България в Нюрнберг.“

Някои децата, които посещават училището идват от България. Други са родени в Германия и в Нюрнберг започват да говорят и да пишат на български.

Ивета Николова: „Не забравям българския, уча българската история и ми е забавно да идвам тук в събота.“

Илина, на 11 години:“Живея горе-долу от две години и половина в Германия. Учим литература, български език, история. Любима тема ми е по история- Освобождението на България, а по български език всичко ми е интересно. От година и половина съм и в група за народни танци. “

Дана Георгиева: „Реших да ходя на българско училище тук, защото наистина ми липсва България и искам да продължа да уча български език.Най-много харесвам литературата, защото обичам да чета и да играя театър, а ние точно това правим.“

Ивана, студентка в Германия:“В българското училище научих много за историята и географията на България, които в германското училище не се преподават, също така намерих много приятели.“

Родителите, които преди десет години са изпращали децата си на училище, продължават да помагат.

Ваня Занев:“За мен беше много важно децата ми знаят майчиния език. На тях са им много интересни традициите в България. Тук те няма къде да ги видят.“

Петя Александрова- Еренрайх:“Аз съм сравнително от началото на основаването на училището. Тук моето дете се научи да пише и да чете на български.“

Два пъти повече деца очакват в училището през следващите десет години. Стела Иванова и Иво Стоилов, който е сред създателите на му, се надяват и след това да продължи да привлича българите.

„С нарастването на броя емигранти, които се заселват тук в Нюрнберг е нормално да се увеличи и броят на ученицете, което от една страна е хубаво за нас в българското училище, но не толкова за българската държава. Тя се обезлюдява“-казва Иво Стоилов, по чиято идея е името на училището.

Стела Иванова: „Действително имаме голяма общност- около 8 хиляди българи в градовете Нюрнберг, Фюрт и Ернланген и училището има голям потенциал като притегателна сила за техните деца. След като изминат тези първи, предстоящи 10-15 години, тогава проверката на времето ще покаже дали второто поколение ще предаде на първото езика. Ние правим всичко възможно да мотивираме децата да обичат езика си, да са свързани с родината си и да вградим в тях една любов, която се надявам те да предадат на своите деца.“

Някои от българските деца в Нюрнберг ще останат в Германия.  Други може и да се върнат в страната ни. Всички те ще говорят езика, ще познават историята и традициите ни.


Повече по темата- чуйте в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още
Светлин Тачев

Светлин Тачев: Външната политика на Тръмп може да извади ЕС от летаргията

"Трудно е да се прогнозира какво ни очаква във вътрешен и външнополитически план, защото ситуацията се променя изключително бързо. Геополитическата ситуация започва да взима радикален завой, политическото противопоставяне се изменя изключително бързо ." Това каза в "Посоките на делника" Светлин Тачев от Социологическа агенция "Мяра". Той е с..

публикувано на 25.02.25 в 13:17

Защо расте броят на работещите пенсионери

Служебно преизчислените пенсии от 1 април 2024 г. са 350 718, почти с 15 000 повече в сравнение с 2023 година по данни на НОИ. На преизчисляване подлежат пенсиите, свързани с трудовата дейност на лицата. Това са пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука или..

публикувано на 24.02.25 в 14:31

Правителството с опит да гарантира адекватни минимални работни заплати

Въвеждането на европейската директива за адекватни минимални работни заплати ще стане факт, увериха от социалното министерство. В момента се разработват промени в Кодекса на труда, включващи новата формула, по която ще се определя минималното възнаграждение. Намерението е в нормативния акт да запишат критериите, въз основа на които ще се определя..

публикувано на 24.02.25 в 12:18

Кметът на Ковачица: С малките неща започваме и вървим напред, за да има живец в селото

Екипът на Радио ВИДИН на ломското село Ковачица.  Град Лом е на 12 км от селото, а река Дунав е на 4 км. Въпреки това местните хора се гордеят с реката и винаги казват, че живеят на Дунава.  Откъде идва името на селото? Според една от местните легенди, след потушаването на Чипровското въстание, в района се заселили бежанци от..

публикувано на 21.02.25 в 12:00
НВП Видински митрополит Пахомий

Митрополит Пахомий: Изключителният пример на видинските архипастири задължава към добри дела

С тържественото въдворяване на епархийската си катедра митрополит Пахомий официално стана седмият в историята на Българската ехзархия и Българската патриаршия видински владика. Новият духовен водач обещава младите да намират разбиране и насърчение, възрастите - утеха и подкрепа, немощните - помощ, самотните - защита, а разколебаните -  насока...

публикувано на 20.02.25 в 10:00

Готвят нов бойкот на хранителните вериги - ще има ли резултат?

За втори бойкот на големите търговски вериги призоваха обществени организации и отчетоха успех от първата инициатива. Тази обща идея заявиха представители на обществените организации, които организираха първия бойкот на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, провел се на 13 февруари. Организаторите подчертаха, че..

публикувано на 19.02.25 в 10:45

България остава сред държавите с високи нива на корупция, в Северозапада показалите за почтеност са различни

България остава сред държавите с високи нива на корупция в публичния сектор, сочат данните за 2024 г. , публикувани от Transparency International . С 43 точки индекс България е на 76-о място сред 180 страни и територии за възприятие на корупцията за 2024 г. Спрямо предишната класация това е влошаване с две позиции. От държавите в ЕС усещането за..

публикувано на 18.02.25 в 11:59