Почина Теодоро Петкоф- един от най-успелите българи в политическия живот на Латинска Америка

Период от живота му наистина е послужил за филмов сценарий, но не за американски, а за руски филм. Става въпрос за атрактивното му бягство през 60-те години от венецуелски затвор, където изтърпява присъда за партизанска дейност. Там прекарва три години, но бяга два пъти. Първия път се измъква през тунел и се слива с участници в карнавал по улиците на Каракас. Втория път повръща кръв, която е погълнал предварително, за да симулира болест, изпратен е в болницата към затвора и успява да се спусне по въже от прозорец на седмия етаж на сградата.

Започва да се занимава с журналистика в средата на '60-те, когато пише за вестника на комунистическата партия в Каракас и чете своите новини по 24-часовата телевизионната мрежа "Глобовижън". С времето обаче се разочарова от съветския модел, който смята за авторитарен. През 1971-а, Теодоро напуска компартията, заради дълбоки идейни разногласия с ръководството при навлизането на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г.
През различни периоди от живота си, Петкоф е бил министър на планирането, а също така и на  координацията и планирането. Три пъти се е кандидатирал за президент...

На 6 май 2015 г. Теодоро Петкоф е награден в Мадрид за цялостна кариера в журналистиката. С нея се награждават журналисти, които защитават независимостта на професията и свободата на словото.

А за преките си впечатления от именития ни сънародник разказва Марион Колева, която в продължение на 13 години е живяла в Каракас и е близка приятелка на Теодоро Петкоф и семейството му.

"Теодоро Петкоф почина на 86 години. Той беше близък приятел на нашето семейство. Аз имам една издадена книга за Венецуела. Казва се "Венецуела. Четиво за любознателни и кандидат- емигранти", където съм правила няколко интервюта с интересни български емигранти или емигранти от български произход, какъвто е случаят с него, защото той не говореше български език. Роден е в щата Сулия във Венецуела, но баща му е български емигрант. Любен Петков се казва, както и неговия брат. Майка му е полска еврейка. Завършил е през 1960-та година икономика в централния университет в Каракас и дълги години е бил хоноруван преподавател там.

Преди да създаде политическа партия и да се включи в политическия живот на страната е бил партизанин и затворник. Успява обаче да избяга през специално издълбан тунел от приятели. Мястото съм го виждала, то е близо до Пантеона в Каракас. Там наистина подовете са от пръст и е било възможно да се изкопае този тунел. По-късно този епизод от живота му е послужил да бъде създаден филмът "Тази сладка дума свобода"...

Теодоро е избран за депутат в Конгреса на републиката. Той е един от основателите на третата политическа сила във Венецуела. До ден днешен той си остава най-значимият ръководител на тази партия, но не се поколеба да я напусне, когато тя реши да подкрепи Уго Чавес в неговата предизборна кампания. Теодоро бе изключително независимо мислещ човек. След това няколко пъти се е кандидатирал за президент и винаги е оставал трети, след претендентите на основните политически партии. Кандидатирал се е също и за кмет на Каракас...

Той живееше във Венецуела през целия си живот, но обичаше България. Познавам много добре и неговата дъщеря от първия му брак. През 1968 година , когато той за малко идва в България, се жени за своята преводачка- майката на Теодора, която след години се премести в Каракас, зъболекар е...

Спомняше си обаче със смесени чувства за няколкото си посещения в България и за това си имаше причини. Разказвал ми е, че преди много години той и брат му са били много популярни тук. Става въпрос за началото на 60-те години, когато всички знаели, че са членове на комунистическата партия на Венецуела. Дори имало специално написана за тях биографична книга. Когато през 1967 година бил в България, го смятали за герой. Хората го обичали и знаели за него. Когато пътувал в такси и споменавал думата Венецуела, шофьорите се обръщали с възклицание:"Венецуела! Ааа, Петкоф".

На младини Теодоро Петкоф е близък приятел с писателя Габриел Гарсия Маркес. А за България споделя: "Макар че съм роден във Венецуела, винаги съм повтарял, че съм българин. Вярвам, че ще успеете. Но първо трябва да създадете по-справедливи закони. Закони, които да важат за всички!".

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл