Какво да направим, за да наследим живот вечен

"Братя и сестри! За мнозина хора, в това число и наши съвременници думата "ближен" си остава с неизяснен смисъл. Действително, нерядко най-близките по природа, по кръв - мъж и жена, родители и деца, братя и сестри си стават не просто чужди, но даже и врагове. А случва се, че хора, за чието съществувание до вчера не сме и подозирали, днес влизат в нашия живот и стават най-близките ни хора. Затова въпросът, зададен на Спасителя: "Кой е моят ближен? Кого аз трябва да обичам като самия себе си?" не е бил случаен.

Въпросът действително е важен за християните. Чрез истинско отношение към човека придобиваме истинско отношение към Бога. Невъзможно е, казват светите отци, да се спасиш, освен чрез ближния.

Задавайки въпроса: "Кой е моят ближен?" (Лука 10:29), законникът като че ли се опасявал да не би да обикне хора, които не трябва да обича. Господ му отговаря: сам стани ближен на този, който се нуждае от тебе, а не питай ближен ли ти е той или не. Трябва да гледаме не на лицата на хората, а да обърнем поглед към себе си, към своите сърца, за да не бъдат те хладни и вкаменени, а да бъдат изпълнени с милосърдието на самарянина, с доброжелателство и състрадание. На когото окажем милост, той и ще бъде нашият ближен, независимо от неговата вяра и националност. А тъй като всички хора имат нужда от взаимна помощ, всички хора би трябвало да бъдат ближни помежду си.

Братя и сестри, ние обикновено живеем затворено: всеки в своя кръг от семейство, приятели, роднини, колеги и може би, само тях смятаме за свои ближни. Всички други, с които не се пресича житейският ни път - тези, с които се разминаваме по улиците, с които се срещаме в асансьора в блока, в който живеем, тези, с които се возим един до друг в претъпкания обществен транспорт - ние смятаме за чужди. Може би, само, когато сме докоснати от някаква болка, когато се усещаме по-раними, по-уязвими, когато нашата система за сигурност се разпада, тогава ние се отваряме за чуждата болка, тогава виждаме в другите подобни на нас, тогава ги усещаме близко до нас.

Бог е по-близо до всеки човек, отколкото събратята по човечество, поради образа Божи, който е вложил в човека. Бог е по-близо в щастието и радостта, Бог е по-близо в болката, Бог е вътре в човека - по-близо няма накъде. Самарянинът е помогнал, а Бог е бил в страдалеца и когато нещастникът оздравял, Бог останал лежащ на пътя, останал на Голгота. Всеки човек е наш ближен: идващият по пътя, нападащият на пътя, помагащият по пътя. Бог е вътре в нас, Той ни казва: ближен е другият, различен от тебе и в същото време равен на тебе дотолкова, че да го обичаш, както обичаш Бога.

Мнозина си мислят, че обичат Бога и своя ближен, но тъй като нямат любов в сърцата си, те се самозаблуждават, защото делата им показват, че те обичат само своите желания и самите себе си, а не Бога и своя ближен. Любовта трябва да е в сърцето, а не в думите, тя се познава по делата, а не по словата. Нека, както ни призовава и свети апостол и евангелист Иоан Богослов, да обичаме "не с думи..., а с дела и истина!" (1 Иоан. 3:8). Амин."

Иконом Йоан Карамихалев

В рубриката "Съвременна Библия" - на 31 октомври се навършиха 501 години от началото на Реформацията. На 11 ноември се навършват 100 години от края на Първата световна война. Къде е връзката между тези две събития? Първата световна война погубва 15 милиона души. Може би по тази причина всички британски войници били снабдени с Библия. Техните предводители преценили, че Библията не е излишен товар към военната екипировка. Там, в техните битки трябвало да присъства и Бог. "Живеем ли, умираме ли, Господни сме!" пише св.ап. Павел. След битката при река Сома открили, че мнозина от убитите британски войници стискали Библията в ръката си. Някои пък умирайки карали другарите си да им четат святите думи на надежда и утеха. Тук е мястото да споменем и Лутеровата Реформация. Тези войници са приели Божието Слово, защото са го имали преведено на своя роден език. Реформацията е исторически катализатор в превода и разпространението на Божието Слово по света. С помощта и на Реформацията, България се сдобива с различни съвременни преводи на Божието Слово. Това не е случайно. Явно Бог има какво да каже на един умиращ британски войник и на един жизнен български гражданин. Бог говори! Това е важно да го знаем и днес.