Столичани в Орсоя за ловния сезон

Все още неприет от мнозина, ловът за доста хора си остава любимо занимание и начин на разтоварване след тежка работна седмица. Един от тях е Койчо Петров. Тазгодишният ловен сезон е 22-рият му поред, а за да се наслади на любимото си занимание, той пътува чак от София до ломското село Орсоя. Защо избира Северозапада за ловна дестинация и какво за него е ловът, разказва софиянецът:

"22 години тука в това село Орсоя съм член на тази дружинка. Иначе съм от София и идвам всеки път. Даже има още софиянци, ама в момента ги няма. Това е повече туризъм, среща с природата и среща с приятели. Дали ще бъде отстреляно животното, или не, това не е толкова фатално, защото ако сметнем сега, разходите, които се правят, нали, един свинарник мога да съм си купил досега с парите, които съм давал за това. Но това е удоволствие и хоби."

Да идеш на лов, не е просто да нарамиш ловната пушка и да "хванеш гората", казва още Койчо Петров. Преди всяко излизане той и членовете на ловната дружинка преминават задължителен инструктаж за безопасност. Защо го изисква ловната дейност и какво представлява инструктажът:

"Това означава да се стреля само по ясно видима цел, не по слух или по силует. Груповият лов на дива свиня се извършва с нарезни карабини и с гладкоцевни пушки, които трябва да са заредени само с бренеке-ловен куршум. Забранени са вече тринадесет нули, тъй като те са опасни за околните, а също и за дивеча, тъй като нямат такъв поразяващ ефект и може животното да бъде ранено само и да избяга, и някъде да стане храна на чакали и на вреден дивеч. От хуманна гледна точка- затова са тези изисквания."

Ако много от вас си мислят, че да идеш на лов е нещо лесно и елементарно, то ще трябва да ви разочароваме. Ловният процес си има определени тънкости и правила, които в никакъв случай не бива да се нарушават. В противен случай последиците са огромни. А цялата отговорност за действията на членовете на ловната дружинка носи нейният отговорник, допълни редовият член:

"Значи... дружинката си има председател, има секретар, но когато се провежда лов, всеки лов за деня, всеки лов се ръководи от ръководителя на лова. Тези ръководители се избират в началото на сезона при общо събрание, кои ще бъдат ръководителите на лова и този ръководител на лова дава началото на лова, наставя хората кой къде ще застане от тези ,които са по посиите и той е човекът, който обявява края на лова. По време на лова никой не може да променя местото си, защото е свързано с риск от наранявания и никой не може да напусне местото си или да си тръгне. Да каже изведнъж : "Тръгвам" , без да е уведомил и да има разрешение от ръководителя на лова."

Има дни, в които няма слука, искрени са от орсойската дружинка. Но никой от тях не ловува на всяка цена. Има дни, в които късметът крачи редом с тях и до обяд се отстрелват голям брой животни, а има и такива, в които са просто въоръжени туристи, пошегуваха се ловджиите. Тръгвайки преди изгрев, момчетата и мъжете често се прибират по тъмно. И всичко е въпрос на късмет и ловкост. Но колкото и опитен да е един ловджия, няма как да сполучи, ако не го придружава неговото вярно и обучено куче-помощник. С какво е толкова полезно кучето и какви са функциите му в целия процес, разкри Койчо: 

"Кучетата имат задълженията да открият прасето, да го облаят или да го подгонят. Или да го заградят и да го спират да не бяга, докато дойдат някои от ловците и да го отстрелят. Може да се каже, че ние, ловците, сме десният крак на кучето. Това е. Без кучета не става лов. Ако смятате, че ще си вървим така, така и ще намерим прасето, и ще го отстреляме без кучета- няма шанс."

Имайки предвид рисковете, които крие, ако не сте 100% запален ловджия, по-добре оставете тази дейност за тези, които влагат цялото си същество в любимото си хоби. Защото ловът е 50% хоби, 40% страст и 10% начин на живот, категоричен е Койчо Петров.