Възраждането на Северозападния край зависи от всеки един от нас, смята проф. Димитър Стоянов

Днес Димитър Стоянов е професор и преподавател в Техническия университет – София. Висшето си образование завършва в Московския институт за инженери по транспорта  със специалност "Дизелови локомотиви и локомотивно стопанство”.  Той е действителен чуждестранен член на Руската академия по транспорта и е удостоен със званието Doctor Honoris Causa на Московския държавен университет по железопътен транспорт.

Заемал е редица административни и ръководни длъжности в различни институции на национално равнище. Участвал е в разработването на 14 изследователски проекта, финансирани от ЕС, като в 7 от тях е бил ръководител на екипа. Изпращан е с мисии като експерт на ООН в ДР Конго, Египет и Либия. Полиглот е -  владее отлично руски, френски, немски, английски, италиански, испански и сръбски.

И въпреки световното му признание като специалист  и достигането до върха на научните титли -  професорската, Димитър Стоянов определя себе си като обикновен човек, като едно момче от Видин, което доста време ходи по тази грешна земя, минал е през различни периоди от живота си и сега вече от позицията на времето оценява какво е направил в живота си.

"Имах едно щастливо детство. Майка ми и баща ми са по произход от град Кула. Лятото аз ходех да прекарвам ваканциите си там. Баща ми беше инженер- лесовъд, а майка ми беше преподавателка по математика в гимназията, в която и аз учех. Спомням си, че Видин беше малък по мащаби град около 25 хил. души. Имаше една романтика. Всеки познаваше всеки, всичко беше на пет минути разстояние. Тогава гимназията се различаваше от училищата днес. Преди всичко с реда и дисциплината. Дисциплината беше много строга, на моменти излишно строга. Ние трябваше да ходим с униформа. Трябваше да поздравиш по-възрастен човек като сваляш шапка. На влизане в училище всеки показваше личната си карта и бележника. Въпреки това не бяхме потиснати. Това ни научи на ред. Във Видин културната обстановка ни учеше на неща полезни. Живеехме доста интересен живот. Защото имаше всякакви  кръжоци. Всяко хлапе влачеше някакъв инструмент. Имаше драм-състав, кръжок по скулптура. Аз бях влюбен в техниката и ходех на кръжок по авиомоделизъм, след това в кръжок по киномеханика, след това в кръжок по радиотехника. Тая ми слабост и до днеска е жива в мен. Живееше се много активно. Вечер хората излизаха на движение по алеята в градината. Културната среда беше голямо богатство! И това много ни е дало" – разказва Димитър Стоянов за училищния и обществения  живот във Видин през 50- 60-те години на миналия век.

Мечтата му от малък е да стане инженер, нещо, което в детското му съзнание е почти недостижимо.

"Мечтаех си да стана инженер един ден. Имах интереси към езиците. За следването нямах съмнение, че ще се ориентирам към техниката. Реших да кандидатствам в МЕИ, взеха ме в казармата в гранични войски в Бургас. Решавах задачки. Баща ми един ден ми звънна по телефона и ми каза, че от Общинския народен съвет отпускат някакви бройки за кандидатстване в чужбина и мен ме допускат да кандидатствам. И да се готвя за изпити по математика и физика. Явих се, издържах изпитите, не знаех нито в коя страна, нито каква специалност, просто чужбина. Тогава да излезеш в чужбина беше събитие. Казаха, че ще следвам в Съветския съюз и бяха предложили на баща ми да ме пита какво искам да следвам и му бяха посочили три специалности. Баща ме не може да се свърже с мене и той избрал едната. Така се оказах в специалност "Дизелови локомотиви и локомотивно стопанство” в Московския институт за инженери по ЖП транспорт. Оказа се, че това е много елитно училище, създадено още при Царя, с голяма история, "Московский институт инжинеров транспорта". Получих много качествено образование. Освен това общувах с хора, идващи от други страни. Живял съм с двама алжирци, с които говорехме френски. От всички  тези хора съм научил нещо. То беше наистина едно приключение."

Според проф. Димитър Стоянов голямо значение за неговото развитие оказва качественото образование, което той получава в гимназията във Видин и по-късно в Московския институт за инженери по ЖП транспорт в Москва.

"Нека похваля видинската гимназия преди всичко. Качеството на обучение беше възхитително! Имали сме чудесни преподаватели. Същото беше и в Москва. Инженерното образование в института беше блестящо. С пълен отличен завърших института. Постъпих в локомотивно  ДЕПО – София като инженер-конструктор. Отново се върнах в Москва в същия институт, три години учих, защитих там дисертация. Върнах се тука 1972 година от Москва.

Явих се на конкурс в МЕИ в Катедра“ Железопътна техника“ и там постъпих като старши асистент, станах  доцент, от 1994 година съм професор.  Бях заместник-ректор в продължение на шест години на Техническия университет. Работих много по международни проекти. Научих немски и преподавах последните десет години на немски в катедрата, където всичко се преподава на немски език. Общуването с хора от други страни е страшно полезно. И това е хубавото на днешния свят, можеш да пътуваш, да черпиш опит – само човек трябва да е любознателен."

Проф. Димитър Стоянов  от години преподава в Техническия университет в София.

"Преподавателската дейност е вълнуваща, защото преподавателят е в жив контакт с аудиторията. Самото общуване с млади хора си е приятно. Когато им поднасяш някакви знания, това някак си те вдъхновява. Но съвсем не е лека. Аз не съм и мислил, че ще стана преподавател. Но в Москва ме вдъхнови този ентусиазъм, с който на нас ни преподаваха, тази ерудиция. И така започна да ми харесва тази професия. Студентите не са същите, жаждата за знания днес е по-малка. Някак си любознателността като че ли е на по-ниско равнище, този стремеж да научиш повече почва да се губи. Всичко минава през главата на човека и той трябва да мисли преди всичко! Осланянето само на техниката е много опасно нещо и най-вече води до това, че закърнява тая му способност да  приема нови знания и да се стреми към все нови знания. Не компютърът води към прогрес, а човешката мисъл, човешката енергия, човешката амбиция."

Говорим си и за днешния свят, за хубавото в него и не толкова хубавото според моя гост.

"Какво не ми харесва в днешния свят- първото това е господстващият икономически модел. Това е модерният капитализъм, който се кълне в пазарната икономика, пазарът е вся и все. Това е една голяма заблуда. Защо считам, че това е един пагубен модел, който няма бъдеще? Защото той ще унищожи човешката цивилизация, ако не се смени с друг. По много прости причини - капитализмът изисква непрекъснат ръст на производството. Това е аксиома. При ограничените ресурси на природата, ако продължим със същите темпове да черпим от тях и да замърсяваме природата, до къде ще стигнем? Ясно до къде, до крах. Освен това този модел генерира страшно неравенство."

Проф. Димитър Стоянов е автор на книгата "Алтернативата. Защо трябва да променим света, в който живеем?“, която наскоро представи пред видинска публика.

"Аз не знам, за съжаление, каква е алтернативата. Малко е провокиращо това заглавие. Ако знаех щях да го прокламирам. Но за мен е достатъчно да се отвори дискусия по този въпрос и второто, да вярват, че това е възможно. Аз вярвам. Това е обект на изследвания на много хора и да се полагат целенасочени усилия да променят обществото."

Удовлетворен е от професионалния си и личния си живот. Гордее се с трите си деца – двама сина, една дъщеря, шест внука.

Проф. Димитър Стоянов дава интересен отговор на въпроса ми  "Кое е най-важното в живота на Димитър Стоянов“, отговор, който на мен, лично, много ми допада:

"Не обичам строгото степенуване, труден е този въпрос. И все пак си мисля, че няколко неща бих откроил. Може би най-важното е човек да живее в съгласие със самия себе си.Това предполага да има работа, която обича, да е почтен, да има добро семейство и не на последно място – да бъде уважаван от хората. Когато у повечето хора среща уважение, респект, той може да бъде удовлетворен."

С огромен потенциал и с възможност да се възроди вижда той Северозападния край:

"Това много ме боли и много ме възмущава, защото не е справедливо. С нищо не е по-лош този край от другите краища на България!"

Пожеланието му към слушателите на радио Видин е:

"Да дочакат по-добри времена и не да ги чакат пасивно, а да работят активно за възраждането на нашия край. И аз съм готов, каквото мога да правя, стига да мога с нещо да бъда полезен, винаги да дам своя скромен принос. С приноса на редови хора като мен,всеки ако по нещичко направи, можем да постигнем много. Така че, желая да постигнем тоя резултат - да видим една просперираща Северозападна България и да ѝ се радваме!

Целият запис можете да чуете в звуковия файл.