Христовото Рождество е радост и мир за целия свят

"Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям: Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма" (Мат. 2:18).

"Братя и сестри,

Ние все още сме в празнично настроение. Още звучи рождественският химн "Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение" (Лука. 2:14). Днес, като че ли в противовес на този химн светата Църква ни предлага едно четиво, което ни връща отново в света, пълен със зло. Припомня ни за избиването на Витлеемските младенци по нареждане на цар Ирод.

Тази история е свързана със спомена за поклонението на мъдреците на новородения Младенец. Тези чудни князе от Изтока, учени мъже и астрономи знаели добре от предсказанието на пророк Даниил, който живял в техните земи, за раждането на Юдейски цар - Архонт на мира (Ис.9:6), Който ще въдвори правда в света. Сега те видели звездата Му на Изток. Тръгнали след нея и тя ги довела в Йерусалим. Тук в своята чистота и непоквареност, те попитали още първия срещнат минувач: "Де е родилият се Цар Юдейски?" (Мат. 2:2). В това време Палестина се управлявала от страшно подозрителния и жесток цар Ирод Велики. Всички треперели от него. Не минавало ден да не влезе някой в затвора и да не се пролее кръв на дворцови люде. За неговия характер се говори пословично в историята. От страх да не загуби трона си, Ирод умъртвил своя тъст - 81-годишния Хиркан, удавил в банята своя зет, обесил синовете си Александър и Аристовул, убил и своята собствена жена. Слухът за безчовечните му дела достигнал до Рим, та и римският император Август казал за него: "Бих желал да бъде по-скоро свиня на Ирод, отколкото негов син".

Така виждаме като че ли удовлетворение на Божията правда. И все пак, остава непонятно за нас, защо трябваше заради един престъпник да пострадат хиляди и цял народ. Не можеше ли това Дете, Което идва на земята като Бог, с един дъх, с една стъпка да унищожи злото?

Въпросът за злото в света е много сложен и нашите представи за Бога са твърде бедни, що се отнася до Неговите планове. Тук нашата човешка мъдрост е безсилна, за да разбере Божия план за нас. Ние сме били свидетели на много злини, които са изглеждали непреодолими, а след това е дошъл краят им, за да изгрее отново Правдата, доброто и красотата."

автор: Ставр.ик. Иван КОНДАКОВ

В рубриката "Съвременна Библия" - ден преди да отбележим края на 2018 г. да си поговорим за времето и това какво прави то с нас. Преди време споменах едно име - Емил Рателбанд. Може би този образ ще бъде добра илюстрация за днешното ни послание. Според 69-годишния холандец, той е първият от хилядите хора, които искат да променят официално възрастта си. Неговото желание е да се подмлади точно с 20 години. Вместо 11 март 1949 г., рождената му дата да бъде официално променена на 11 март 1969 г. Защо 70-годишния Емил иска да бъде официално на 50 г.? Може би в това желание е проектирана цялата битка с времето, която водим всички ние. Никой човек не може да се гордее, че е временно на този свят. Временността ражда тихото отчаяние на човечеството. Исус, обаче обичал да говори за вечността. Св. ап. Йоан Богослов пише: "И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот." Защо откриваме в речника си думата "вечност"? Може би някъде в цялата тази човешка и кална временност е заровен скъпоценният камък на вечността?