Елена Павлова: Писането за мен е проклятие

Елена Павлова е днешният гост в предаването "Калейдоскоп". Тя е  известна сред писателските среди като  утвърден и уважаван  писател на научна фантастика, хорър, фентъзи, книги-игри, в същото време е и преводач.

Елена Павлова е родена във Варна, но живее в Монтана. Започва да се занимава с писане от най-ранна възраст, първоначално с поезия, като на 9 годишна възраст се включва във варненската творческа школа "Прибой“ под ръководството на известната поетеса Венета Мандева. Впоследствие тя я поощрява и за занимания с проза. Елена е на 13 години, когато печели първата си награда от конкурс - 3-та награда на конкурса за фантастика "Човекът, атомът и мирът“ с една уточнение -  конкурсът е анонимен и за възрастни. Следват още две последователни награди в същия конкурс – две втори и първа, придружени и от много други през годините. За най-любими Елена Павлова посочва награди от конкурсите на списание "Върколак“, наградата за книга на годината  за "Дракони, напред!“, две награди за роман на издателство "Аргус“  и наградата на "Буквите“, довела до участие в програмата на "Дивва“ ООД. През 2004 г. Елена  Павлова е избрана от научно-фантастичната общност за "Най-добър български писател“ и представител на България за "Еврокон“.

Елена  Павлова е един от тримата „големи“ автори в българската вълна книги-игри и под псевдонимите Кристофър Макдоуел и Върджил Дриймънд има издадени общо 24 книги-игри и няколко поредици разкази в списание "Мегаигра“, където води и няколко рубрики. Отделно в периода 1996–2014 г. има издадени 6 "обикновени“ книги под псевдонимите Лени Кинг, Елайджа Джауит и под собственото си име, както множество публикации в различни сборници за фентъзи и фантастика.

Издава четирилогия на  фентъзи-приказката от поредицата по оперите "Пръстенът на нибелунга“.

Освен като автор, Елена Павлова е позната на българската публика и като преводач, основно в областта на фантастиката и фентъзито.

Завършва "Компютърни Технологии“, следва и пиар, но се отказва, защото следването ѝ се вижда доста скучно.

"Родена съм във Варна преди 44 години. В девети клас имах едно предначертано бъдеще пред себе си, бях отличник, отряден председател на класа. Даже успях да стана комсомолка. Но дойде 10 ноември и приключиха нещата. И така се знаеше, че ще ходя да следвам в Москва. Обаче нещата се промениха и моя милост остана без план и програма за бъдещето напред. Надявам се, че добре се получиха нещата. Отвори се възможност да си изкарвам хляба с писане. С фантастика се захванах още от много малка, имахме добра библиотека. Започнала съм да чета много рано и съм започнала да пиша много рано. Имах удоволствието да ходя на школа при варненска поетеса, която ме подложи на много строга дресировка по въпроса за редакцията и че текстът подлежи на промяна, гъвкав е."

За самоиздаването

"Днес спокойно можеш да издадеш книга, която редактор не я е виждал, и даже коректор не ѝ е сложил запетайките. Няма някой кой да ти каже – това е грешно. Едно време нямаше как да се случи това. И разликата си личи. Това означава, че по-малко неща са стигали до публиката, не е задължително да са най-добрите. Сегашното поколение има удоволствието да има  лекотата да се издаде. Което дава възможност да се издаде повече качествена литература. Въпреки всичко има читаво книгоиздаване. Връзвам двата края като преводач, но като писател не бих могла да се изхранвам."

Писането

"Писането за мен е проклятие. То е нещо, което те човърка като гноен абсцес и просто иска да излезе оттам. В някакъв момент просто нямаш избор независимо с какво друго се занимаваш в момента. Трябва да го изкараш, то иначе ти пречи да работиш. Като ти дойде да пишеш, просто пишеш. Различен начин на времепрекарване. На ден превеждам по 8 часа. На два пъти по 4 часа. Направила съм си малко идиотски режим със ставане в 5,30 часа с идеята, че до 8 часа е най-хубавото време, тогава си свеж, после започва денят. А пък преводът може да си се прави по всяко време и навсякъде. Като писател се старая да забелязвам дребните детайли. И това обикновено ражда хорър-сюжети. Книгите, които са ми били наистина интересни, раждат по нещо накрая."

Детската литература

"Детската литература по принцип не е пречупване в реакцията на децата, по- скоро е начин да им предадеш това, което ти виждаш и си представяш в различни ситуации, на това, което те вълнува. Идеята е, че това, което прочитат е много вероятно да се сблъскват за първи път. И това променя възгледите им. Обичам да пращам неща на конкурси това ме стимулира да пиша. Може да се каже, че съм пристрастена към конкурсите." 

Елена Павлова има и друго хоби- кучетата. Тя участва в конкурси като съдия по кинология. Вкъщи отглежда четири кучета – две големи и две малки. Препоръчва на хората, които искат да си вземат куче и нямат специални изисквания  да си осиновят улично куче като по този начин спасяват живота на едно живо същество.

Домашните любимци

"Не отивайте в Зоомагазин и никога не пазарувайте от зоомагазин. Това не е хладилник, не  е телевизор. Ако искате породисто куче, породистите кучета идват от развъдник. Като разликата е много сериозна. За зоомагазините работят „развъждачи“  да го кажем. Става въпрос за кучета, които се отглеждат в ужасни условия и се развъждат безогледно. Няма ветеринарни грижи за тях. Най-често получавате травмирано или болно животинче. В тях се продават подобия на кучета, които не струват много пари, но нямат нищо общо с тези породи. Изобщо, ако искате нещо конкретно куче за охрана или домашен компаньон – си купете породисто куче, ако искате просто куче – осиновете си улично."

Монтана днес

" Живее се много хубаво в Монтана. Това е чудесен град с много приятно излъчване и се живее леко. Има и готини хора. Страшно много ми харесва и възможността да стигна от къщи до работата за 40 минути пеша , което в София беше много тежък двучасов процес."

Северозападния край

 "Виждам го от хубавата му страна, много е красив. Мен лично ме изненада, защото не бях идвала. Градовете са различни като излъчване на мястото. Обезлюдяват се, но красотата си остава.

Пожеланието на Елена Павлова към слушателите на Радио Видин

"Преди всичко бъдете добри и правете добро,  пък другото само ще си дойде!"