Благодарността е придобивка, която трябва да украсява нашите взаимоотношения

"Свети апостол и евангелист Лука свидетелства, че когато Иисус Христос отивал за Йерусалим, минал между Самария и Галилея. Там с наболели души Го срещнали десет човека болни от проказа. Те, съгласно Моисеевия закон, стояли недалеч и със сърцераздирателни гласове молели Него, Единородния Божи Син, да ги освободи от тази, почти неизлечима дори в нашия век, болест. С всички сили викали: "Иисусе, Наставниче, помилуй ни!" (Лука. 17:13).

Тези човеци наистина били за оплакване. Живеели като осъдени на смърт, всеки момент чакали своя земен край. Те вече не очаквали нищо от човеците и тяхното лечебно изкуство. Подобно на праведния Иов и те били изоставени от роднини и приятели. Всеки ден наблюдавали как болестта разяжда телата им. Смъртна сянка бавно се спускала над тях. Спомняли си думите на Иов: "Кога ще стана? А нощта се привлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, до зори" (Иов. 7:4).

Когато разбрали, че край тях ще мине Иисус Христос заедно със Своите апостоли, застанали по-близо до пътя, за да ги види. И щом Го съзрели, казва светият евангелист, "с висок глас викаха: Иисусе, Наставниче, помилуй ни!"

На пръв поглед в тях не се забелязва никакво съмнение. Те вярвали, че Иисус Христос може да ги излекува. Но тази вяра у деветте е била повърхностна, без корени и съдържание. Само един е вярвал в Иисус Христос като в Спасител и Изкупител. Само той е вярвал, че Този, от Когото очаква милост, е Единородният всесилен Божи Син. Затова "като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бог с висок глас и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше" (Лука. 17:15-16).

Останалите счели, че излекуването им е станало случайно. Не го отдали на Божията сила. Не повярвали, че само едно слово на Иисуса е могло да ги излекува. Затова и не мислели, че са задължени с нещо към Него.

В живота ще се срещнем с много неблагодарници. Това не бива да влияе на разположението на душата ни да се упражнява в доброто. Ние имаме заповед от нашия Учител и Спасител Господ Иисус Христос да обичаме враговете си, да благотворим на онези, които ни мразят, да се молим за онези, които ни гонят и преследват (Мат. 5:44). Когато благотворим, нека не очакваме от човеците отплата. И както Той - Иисус Христос - „е благ и към неблагодарните, и към злите" (Лука. 6:35), такива трябва да бъдем и ние - снизходителни, милостиви и човеколюбиви към ония, които лично ни пакостят. Да не скърбим, че много пъти ще пием горчивата чаша на неблагодарността. Това да не ни пречи да вършим своите задължения и изпълняваме волята Божия. Да работим за спасението на душите си. Да преследваме главната цел в живота - спасението на душата. Да благодарим за всичко на Бога. Амин!“

† Крупнишки епископ НАТАНАИЛ (дн. Неврокопски митрополит)

В рубриката "Съвременна Библия" - Джеф Безос - най-богатият човек на планетата се развежда. Съпругата му го напуска с четирите им деца. Джеф има 138 милиарда долара. Дори с тези пари милиардерът не може да откупи семейството си отново. Явно в това отношение Джеф Безос, най-богатият човек на земята е фалирал. Библията ни открива, че хората можем да бъдем умни, предприемчиви, културни и богати. И с всичките си фантастични ресурси да се окажем фалирали хора. Исус говори за богатства, които молец не сяжда, ръжда не разяжда и крадец не граби. Говори за неовехтяваща кесия и съкровище за вечността. Мисля, че човек може да има 138 милиарда долара в кесия, която овехтява и в същото време да няма пукната пара в кесия, която не овехтява. Джеф Безос ще ни помогне да разберем малко по-добре този човешки феномен.