Бабите и дядовците са ключът към щастието на внуците

Проучване на Brigham Young University в САЩ твърди, че бабите или дядовците са ключът към щастието на внуците. Изследването е направено въз основа на въпроси към 408 петокласници за отношенията им с техните баби и дядовци, включително дали те получават съвети за важни решения и дали се чувстват спокойни да обсъждат проблемите си с тях. Получените резултати - емоционалната връзката между баби, дядовци, и техните внуци може значително да повлияе на академичното, психологическото и социално развитие на децата.

Важен фактор ли са бабите и дядовците в живота на  внуците си  и наистина ли имат толкова силно и многопосочно влияние върху развитието им? Доскоро в българското общество тази връзка е била изключително здрава и силна. За патриархалното българско семейство и връзката между най-възрастните и най-малките разказва  етнографът Сашка Бизеранова от Регионален исторически музей Видин:

"В патриархалното семейство на особена почит е стопанинът на дома и всички се отнасят към него с уважение. След него е стопанката на дома. В отношенията си към внуците винаги има нотка на емоционалност, особено, ако те носят името на бабата и дядото. Задължение на бабата  е било да помага при отглеждането на децата. Бабата гледа децата и така се заражда специална, топла връзка между тях, която остава за цял живот. Освен това в патриархалното семейство бабата  е имала задължение да научи момиченцата да месят хляб, започва се с обредните колачета, обучава децата да приготвят храната, на женски работи – да тъкат, предат, плетат. Дядото обучава момчетата да режат, да секат дърва, да ходят на полето, или на занаят. Така се заражда любов към земята, към гората, към природата."

Традициите в българското семейство се променят с промяната на обществения социален ред, идва социализмът, жените - домакини започват да работят, децата се гледат и възпитават в детска градина. Въпреки коренната промяна в начина на живот и във взаимоотношенията, възрастните хора в България продължават да се грижат за своите деца и за своите внуци. Стремежът на бабите и дядовците да поддържат връзката със своите внуци е много силен, силно е и желанието на децата да общуват със своите баби и дядовци, защото чувстват  безусловна им любов и подкрепа. Оказва се, че в България бабата е "институция".

Според Мария Митева, педагогически съветник в ОУ "Любен Каравелов" общуването между внуците и техните баби и дядовци е особено ценно:

"Благотворна е тази връзка и за двете страни. Възрастните са с много опит в живота, стресът е прераснал в спокойствие и себеотдаване. Детето възприема този модел и то се чувства спокойно. Ако детето е обичано, то расте с увереност в себе си. Това дава много позитиви в израстването на детето и утвърждаването му като възрастен. В повечето случаи, когато децата имат връзка с баба и дядо наистина децата стават по-уверени. Те са по-спокойни, изслушват ги, и взаимно си разменят позитивна енергия. Ценното е това, че детето се научава, че има различни типове поведения, научава се да цени възрастния и да му помага. Важно е когато поколенията се познават, защото всеки има какво даде на другия."

Децата, които растат с бабите и дядовците си са късметлии. Благодарение на тази връзка те могат да изпитат повече любов  и то безусловна любов , емоционална подкрепа и също така огромно богатство от спомени, които ще ги придружават през целия им живот. Обичаните деца стават уверени и  щастливи възрастни хора.

По темата разговаряхме с видинчани:

"Чувстваме се на седмото небе, като внуците са с нас... Едната баба ме научи да плета, а другата на нещата в природата, за животните и растенията… Ами много е хубаво, зарежда те с хубави емоции, по-млада се чувствам. Научих внучката да пише , да чете... Връзката с баба ми е много силна, най-често си говорим с нея, дава ми правилни съвети, разчитам на нея… Връзката с внуците ми дава емоция, стимул за живот… не може да се опише..."