Теодосий Спасов: Сцената е моят свят, там съм необезпокояван

Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 година в Исперих. Започва да свири на кавал в музикалното училище в град Котел.  Завършва Академия за музикално и танцово изкуство в град Пловдив със специалностите "Ръководство на народни състави“ и инструментален факултет - кавал. В последните години пише музика за симфоничен оркестър и кавал, както и за филми и театрални постановки. Свири с известни български и чужди изпълнители и формации.

Животът
"Трябва да се живее и то пълноценно. Той ни е даден свише и трябва да сме благодарни на нашите родители и на Божията сила, че са ни дарили с възможността да усетим и ние това, което нашите родители са усетили и са се радвали и са страдали, и всичко онова, което представлява живият живот."

Семейството
"Аз съм син на Пенка и Спас. Това бяха моите родители, които преди пет години напуснаха този свят. Бях щастлив и силен между тях, вдъхновен. Бяхме и като приятели, и като родители и дете. Майка ми беше учителка, баща ми е учил за шивач, по-късно става инструктор -шофьор, занимава се с художествена самодейност, беше и поет, обичаше словото, пееше прекрасно. Може би той ме запали да се отдам в музиката. Израснах в много музикална среда. Лелите ми пееха съвършено, без  специално музикално образование, баща ми пееше много точно." 

Кавалът
"На мен ми харесваше кавала, защото го свързвах със свободата на ония овчари, които ги чуваш как се прибират със стадата. Отдалеч звучи кавалът и звънците, хлопките на стадата, много романтично за оная възраст. Аз на девет години започнах да уча тоя инструмент, при бай Димитър. В казармата съзрях и намерих посоката, в която да продължа. В Пловдив имаше поп, джаз музиканти и така направихме наша студентска група, която смесваше в началото експериментално фолклор и джаз. Станахме много бързо известни. Името, което си дадохме беше "Джаз линия".

Балкански джаз - нова линия в музиката
"На мен се падна този късмет - да бъда първи, който свири с кавал в такова направление, смесване на балканска музика със съвременни жанрове. Много е важно публиката да те харесва, да те разбира какво правиш. Популярен, звезда се става благодарение на публиката. За мен идеята е като се чуе тази музика, която правя, от българи и чужденци, веднага да разберат, че това е музика от България или балканска, че идва от тук. Аз притежавам изключителни инструменти, от хубав материал. И те се подчиняват на всички мои идеи и фантазия, които реализирам във вид на музика. Всичко е в гледната точка на музиканта. 50 години, половин век съм с този инструмент."

Ученето, усъвършенстването
"Не е леко да бягаш от себе си, от матрицата, от щампата. Трябва да се слуша много музика и трябва да не напомняш със своята музика на нищо друго, за да си оригинален. Иначе ставаш реплика. Понякога ние не предполагаме, че  нещо, което ни се случва  би могло да присъства в списъка на нашите мечти. Ние дори не сме си мечтали да имаме такива мечти. Нека да оставим мечтите да пристигат и да се нареждат в списъка. И да сме благодарни на съдбата, че нашият живот се е подредил така."

Наградата
"Най-скъпата за мен награда  не е отразена никъде, това е одобрителния поглед  на родителите ми и радостта  в техните очи, благодарността."

Сцената
"Сцената е моят свят, там съм необезпокояван. Аз увличам публиката, която пътува заедно с музиката и с мен, където понякога и аз не знам къде , но ние отиваме. И публиката ми се доверява. Сцената е моето свещено място, моят храм."

Семейството
"Много важен фактор за нашето спокойствие и хармония да обичаш и да те обичат, да се грижиш и да се грижат за теб. Този свят е създаден, за да не сме сами, да споделяме, да бягаме от егоизма, и да се раздаваме, което много прилича на изкуството."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.