Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Петьо Начев: Щастлив съм, че рисувам

2
Снимка: Радио ВИДИН
В "Калейдоскоп"  ви срещаме с художника по призвание Петьо Начев. Той не е роден в Северозападния край, но по стечение на обстоятелствата съдбата му е свързана с Видин. Роден е на 2 март 1952 година в Димитровград. Детството му преминава в там. Ученическите ваканциите прекарва с брат си  най-често в селото на майка му Търнава, Белослатинско. Спомените от онези години са за много лудории и пакости, за весели и безгрижни детски дни. През 1967 година семейството му се премества във Видин. Тук завършва средното си образование в гимназия "Лиляна Димитрова".  Кандидатства в Художествената академия, но не е приет. Без много да се двоуми заминава в Кърджали да работи като учител.

Определя себе си като човек с чувство за хумор, който гледа на света с погледа на човека - артист, творец, художник. Убеден е, че каквото и да се случи, винаги във всичко съществува нещо комично. Именно това чувство за хумор го  съхранява, дава му възможност да гледа от друг ъгъл на живота. "Човек не трябва да губи това чувство за хумор, тъй като това го предпазва от редица неприятности. Ако човек се вглъби само в нещастието, това означава да си навлече много болести." - заключава дълбокомислено Петьо Начев.  

Детството
"Никой не си заключваше вратите, всеки знаеше, че ключът е под изтривалката, ние го слагахме там, за да не го загубим. Родителите ми като млади са заминали да строят града на младостта, на една гола поляна е изникнал завод. Това е било повеля на правителството. Тогава е съществувало т. нар. "бригадирско движение". Това е било пак някакво такова съревнование."


Кърджали
 "Отидох октомври месец в Кърджали в отдел "Просвета". Чукам на вратата и казвам: "Искам да стана учител". Служителката пита:"Какво сте завършили?", казвам: "Гимназия", и тя каза:" Ще предавате история, френски език и нотно пеене." -"Как френски, аз не съм учил никога френски, учил съм немски." Та накрая ми намериха  с руски. И така с руски, история и нотно пеене тръгнах за село Люляково."

Люляково
"Какво е интересното. Децата в Люляково имаха желание за учене и полагаха максимум старание, за да могат да научат български език и да се изказват на български език. Имаха амбицията и старанието да говорят на правилен български език. Но там родителят изисква и не се срамува от това децата му да учат български език."

Рисуването

"Намирах време за него, но съвсем епизодично. Не ми оставаше време да рисувам, както сега го правя. Значи трябваше да дойдат годините да се пенсионирам, за да почна да работя. Аз сега си работя все едно съм на една постоянна работа. След закуска отивам в ателието и работя до 16: 30 часа всеки ден. Всеки ден, сега е най-добрият момент. На изложбата ми в Монтана дойде моят приятел проф. Ивайло Мирчев. Едва сега започнах да правя тези изложби - във Видин, в Монтана, в Неготин, в Ловеч. Имам разговор следващата изложба да бъде в Турну Северин и евентуално, следващата да бъде в София, в една от галериите. Всъщност това ме крепи. Щастлив съм, че отприщвам тази енергия. Не съм имал време да работя с рисуването. Не можеш да се върнеш от училище натоварен и да извадиш палитрата и да започнеш да рисуваш. Не става, иска се спокойствие. Пейзаж, натюрморти, портрети с акрил, акварел и масло основно. Работя основно с акрил. С тези бои се изисква по-интензивна работа и работата трябва да бъде завършена в рамките на часове. Повече работя с шпакла отколкото с четка. Точно тия мазки дават един релеф, по-особено въздействие. Първият ми любим художник беше Шишкин."

Почивката

"Аз му казвам агрофитнес. На 15 км от Видин в село Ясен си почивам. Преди години бяхме със сина ми и съпругата ми там, много отдавна, и аз си казах един ден като имаме пари, ще си купя място тук, да си идваме лятото. Случи се така, върнах се от командировка и с парите си купих това место, то беше само лозе. Прекарах вода, ток, направих нещо като бунгало. И там ходя лятно време и се грижа за това лозе. Значи от април месец като започне резитбата, копаенето и аз отивам на агрофитнес. Това ми дава едно друго желание за живот. Само, който не е чул птиците как пеят, тишината, спокойствието, той не може да си представи за какво иде реч. Ето там е един малък рай."

Повече може да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Неделник" от 14 юли 2024 година

Отново сме заедно. "Неделник" е тук. За начало преглеждам ретро вестниците. След това, ще се потопим в темата за българската техника, защото нова книга посветена на българската техника издаде изследователя Антон Оруш.  През 2019 и 2020 г. излизат две издания на неговата ,"Голяма книга за българската техника", а през тази - новата му книга..

публикувано на 14.07.24 в 14:28

Без Христа нищо разумно и щастливо не можем да придобием

В Третата неделя след Петдесетница, почитаме и възхваляваме светите Отци от шестте Вселенски събора. В тази неделя, Църквата си спомня и за светите мъченици просияли в святост пред Бога, дали живота си за Бога в Доростол (Силистра). "Не можете да служите на Бога и на мамона." /Мат.6:24/ Няма съмнение, че въпросните думи от..

публикувано на 14.07.24 в 08:00

Време е за призраци с Джон Хардинг

Лято е, горещо е, така че може би е време за малко разхлаждане с една смразяваща история, от която побиват ледени тръпки. Време е за четиво, издържано в традициите на класическия готически роман на ужасите, в който призраците са навсякъде, а мракът е населен със страхове и свръхестествени врагове, докато границите между реалност и фантазия са..

публикувано на 12.07.24 в 16:10

Да се влюбиш в Африка

Казват, че Африка е единственият континент, в който можеш да се влюбиш. Доказателство за това са видинчаните д-р Мая Бориславова и съпругът ѝ Стоян Иванов, които за четвърти път отидоха на континента, за да видят нови приказни места и да се докоснат до чара и непринудеността на местното население. Приключенското им пътуване се случва през..

публикувано на 12.07.24 в 15:27

Архитект по професия, винар по душа

По професия Митко Славчев е архитект и активно упражнява професията си, но може да се каже, че по душа е винар . Разказва за хобито си разпалено с часове и предизвиква истински, искрен интерес у събеседника си. Произведеното от него вино е "бутиково", с него радва близките и приятелите си на специални за тях поводи, като всеки път подготвя..

публикувано на 12.07.24 в 15:25

Кампании набират средства за животоспасяваща операция на 11-годишния Станимир от Видин

Кампании набират средства за лечението на 11-годишния Станимир Живков от Видин . За него всеки ден е борба. Предстои му поредна операция, животоспасяваща, която ще е в чужбина. В случая здравната каса не поема разходите, а за семейството на момчето сумата е непосилна.  Станимир страда от детска церебрална парализа, като усложнение към..

публикувано на 12.07.24 в 14:34

TapOut - тренировка, подходяща за всеки

TapOut тренировката е подходяща за всеки човек. Тя тонизира и зарежда, създава настроение и подпомага добрия сън. Това обясни любител треньорът Иван Иванов , който води занимания по TapOut в студио "Силвана в страната на спорта" във Видин .  По професия той е програмист, но противно на общоприетото схващане, заседналият начин на живот не е типичен..

публикувано на 12.07.24 в 13:00