Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Певецът Ивайло Гюров - един обикновен човек, който пее и си върши съвестно работата

Снимка: личен архив
В "Калейдоскоп" гостува певецът Ивайло Гюров. Роден е 31 март 1969 година в София, но има връзка със Северозапада, тъй като майка му е от Брегово. От малък е свързан с музиката и няма как да е иначе - четвърто поколение музикант. Още от петгодишен пее в хор "Български славей".  


През 1993 година  завършва Държавната консерватория, специалност "Естрадно пеене", а по-късно и оперно пеене, с което много се гордее. От 1998 до 2002 година е солист в Държавния музикален театър "Стефан Македонски”. Работи под диригентството на проф. Руслан Райчев, Юли Дамянов, Игор Богданов. В класическия му репертоар са ролите на Камий де Росийон във "Веселата вдовица”, Йосиф във "Йосиф и фантастичната му пъстроцветна дреха”, Юда в "Исус Христос Суперзвезда”, Принцът в "Алиса в страната на чудесата” и т.н. Освен в театъра участва като изпълнител и в различни забавни програми в България, САЩ, Куба, Унгария, Германия, Кипър. Гастролира  по цял свят и пее на различни сцени - от клубове до оперни зали.  Експериментира в различни музикални стилове. Има широк диапазон на пеене - от оперета през  българска и италианска естрада, докато се стигне до фолк. 


До 2003 г. записва четири албума. През 2004 година издава три нови албума: "Български балади 1993 - 2003”, "Заблеяло ми е агънце - български народни песни”, "A Tough Of Golden Evergreens”. Носител е на награда от Международния конкурс "Златният Орфей”.
Негови са редица хитове, които българската публика обича като: "Живея за теб”, "Една българска роза”, "Искам да си моя”, "Такъв ще остана”, "Хeй, приятели”, "Приказка за любовта”, "Една любовна драма”, "Ти си всичко за мен”.


Преди няколко години  си купува къща в Брегово, където сега живее, посреща гости, релаксира и се наслаждава на природата.


Детството
"Имах баба в Брегово, това са ми едни от най-слънчевите и приятните моменти, за които се сещам с радост и вълнение. Детство, свързано с игри и музика. Баба ми и дядо ми общо взето никога не са ми се карали за нищо,  глезеха ме с една дума. Даже си изкарвах и пари, имаше разкопки, във Вакумната фабрика работех."


Музикантите във фамилията
"Общо взето само баба ми и дядо ми от Брегово не са музиканти, като почнем от прапрадядо ми, който е бил музикант, софийският ми дядо е бил челист в Софийската филхармония, чичо ми е флейтист и директор на Музикално училище в Германия, баща ми е музикант, на саксофон и кларинет свири."



Музикалната кариера

"През 1988 година започнах да пея професионално в "Сребърни звезди", тогава бяха към военните, казваше се "Естрада на Народната Армия". Бяхме трима солисти Христо Кидиков, Нели Рангелова и аз. Но аз бях войник, така ми почна кариерата. Едновременно с това учех в Консерваторията. Тези години бяха учене и пеене. И работа вечер по барове и заведения. Имаше много работа. Общо взето 18 години от живота ми минаха по тези заведения. И днес много изпълнители пеят в такива заведения, в което няма нищо срамно. Дали ще те слушат 50 човека или 100 000 човека, ти пееш така като за 100 000 човека. Благодаря на всички, които дойдоха на моя концерт, когато направих 30 години на сцена. Беше препълнена залата. Първо завърших "Естрадно пеене" в Консерваторията. Попаднах на един учител, който ме научи да пея, така, както пея в момента. Всичко, което мога, е направено с много труд и никога не съм си мислил, че съм достигнал съвършенството в пеенето. Научи ме на 99% от това, което съм в момента. Той ми каза, че имам глас за оперен певец. но му казах, че не искам да слушам за оперно пеене. Това беше срамно. Но той много търпеливо, с много подход полека - лека ми въздейства. И аз реших да се пробвам в Консерваторията с оперно пеене. Общо взето беше много смешно, защото аз бях съученик с 95% от хората в "Ку-ку бенд", със Слави и им беше много смешно. Подготвих се и ме приеха. Така завърших второ висше с оперно пеене. Горд съм с това, че го направих. Не съжалявам."


Държавен музикален театър "Стефан Македонски"

"През 1993 година имах семейство и трябваше да си гледам децата. Работех дълго време по заведенията. След това влязох  в Държавния музикален театър "Стефан Македонски" и станах солист. Бях в един прекрасен колектив и научих много неща. Имах удоволствието да работя с едни много готини хора, слънчеви, лъчезарни. Пял съм под диригентството на Руслан Райчев. Всъщност никой не ме е махал от театъра. Просто ми дойде много тегаво и тежко, защото аз работех в театъра за 450 лв. примерно и общо взето от един ден - 7-8 часа си ангажиран. Наистина ми беше готино в театъра, обиколили сме целия свят. Беше ми приятно, просто аз физически не издържах. Години наред се спеше по 3-4-5 часа. И по мое искане напуснах театъра."


Селото
"Спокойствието и тишината е нещо много нужно на човек. Тишина, зеленина... Много е готино и не го заменям за нищо на света това нещо. С най-голямо удоволствие се връщам тук. Важно е да се прибираш с кеф там, където ти е приятно."


Професионализмът

"Човек, който има глас, може да пее всичко. Пресъздавам си нещата по начина, по който аз си ги усещам. Пресъздавам си нещата по мой начин и съм забелязал, че на всяко едно парти винаги се почва от Андреа Бочели и се стига до "Бяла роза" на финала. Гледат ме дали пея на живо. Аз за 30 години никога не съм си позволил да излъжа публиката и да пея на плейбек. Никога не ми се е случвало. Правя това, което обичам, единствено и само заради тези хора, които са дошли да го чуят. Доставя ми удоволствие, когато пея и това хората го разбират. Просто си върша работата като един шофьор на автобус. Съвестно. Шофьорът гледа да докара хората невредими, пък аз гледам да си изпея така нещата, че хората да останат доволни. Аз съм най-обикновен човек, който пее и си върши съвестно работата. Професионално."


Философията на живота
"Срещата с всеки един човек те учи на нещо. Никога не съм си мислил, че съм научил всичко. Човек не трябва да гони върха, защото в един момент го достигаш, и после какво правим? Според мен всеки се ражда с мисия, която трябва да изпълни в този живот."


Повече чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 14 юли 2024 година

Отново сме заедно. "Неделник" е тук. За начало преглеждам ретро вестниците. След това, ще се потопим в темата за българската техника, защото нова книга посветена на българската техника издаде изследователя Антон Оруш.  През 2019 и 2020 г. излизат две издания на неговата ,"Голяма книга за българската техника", а през тази - новата му книга..

публикувано на 14.07.24 в 14:28

Без Христа нищо разумно и щастливо не можем да придобием

В Третата неделя след Петдесетница, почитаме и възхваляваме светите Отци от шестте Вселенски събора. В тази неделя, Църквата си спомня и за светите мъченици просияли в святост пред Бога, дали живота си за Бога в Доростол (Силистра). "Не можете да служите на Бога и на мамона." /Мат.6:24/ Няма съмнение, че въпросните думи от..

публикувано на 14.07.24 в 08:00

Време е за призраци с Джон Хардинг

Лято е, горещо е, така че може би е време за малко разхлаждане с една смразяваща история, от която побиват ледени тръпки. Време е за четиво, издържано в традициите на класическия готически роман на ужасите, в който призраците са навсякъде, а мракът е населен със страхове и свръхестествени врагове, докато границите между реалност и фантазия са..

публикувано на 12.07.24 в 16:10

Да се влюбиш в Африка

Казват, че Африка е единственият континент, в който можеш да се влюбиш. Доказателство за това са видинчаните д-р Мая Бориславова и съпругът ѝ Стоян Иванов, които за четвърти път отидоха на континента, за да видят нови приказни места и да се докоснат до чара и непринудеността на местното население. Приключенското им пътуване се случва през..

публикувано на 12.07.24 в 15:27

Архитект по професия, винар по душа

По професия Митко Славчев е архитект и активно упражнява професията си, но може да се каже, че по душа е винар . Разказва за хобито си разпалено с часове и предизвиква истински, искрен интерес у събеседника си. Произведеното от него вино е "бутиково", с него радва близките и приятелите си на специални за тях поводи, като всеки път подготвя..

публикувано на 12.07.24 в 15:25

Кампании набират средства за животоспасяваща операция на 11-годишния Станимир от Видин

Кампании набират средства за лечението на 11-годишния Станимир Живков от Видин . За него всеки ден е борба. Предстои му поредна операция, животоспасяваща, която ще е в чужбина. В случая здравната каса не поема разходите, а за семейството на момчето сумата е непосилна.  Станимир страда от детска церебрална парализа, като усложнение към..

публикувано на 12.07.24 в 14:34

TapOut - тренировка, подходяща за всеки

TapOut тренировката е подходяща за всеки човек. Тя тонизира и зарежда, създава настроение и подпомага добрия сън. Това обясни любител треньорът Иван Иванов , който води занимания по TapOut в студио "Силвана в страната на спорта" във Видин .  По професия той е програмист, но противно на общоприетото схващане, заседналият начин на живот не е типичен..

публикувано на 12.07.24 в 13:00