Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Концлагерът "Белене"- да помним, за да се знае

10
Снимка: Йорданка Петрова

В "Памет нашенска" разтваряме едни доста мрачни страници от недалечната българска история - тези на трудовите лагери на територията на нашата страна. Страници, които са оставили отпечатък върху десетки хиляди български семейства. Страници, чието съдържание не трябва да забравяме, за да не се повторят никога повече в историята ни. Избрахме да говорим по темата, защото в началото на месеца се навършиха 70 години от откриването на Трудово-възпитателното общежитие "Белене". Днес до него може да се стигне само с разрешение на местните власти и управата на затвора, който функционира на остров Персин в река Дунав. Метален понтонен мост води до мястото на бившия лагер. Там от 1949 година са затваряни интелектуалци, земеделци и хора, политически и идеологически противници на комунистическия режим, това разказва Милен Дулев, кмет на град Белене:

"Около 30 хиляди души са минали през Белене. Имало е и женски затвор, който е бил на 4 км, на съседния остров - Щуреца. Единственият лагер от тези 25 в България, от който има някакви останки, е Белене. Автентични са, от последния период. Две сгради. Осем бараки. От 300 до 500 души са били в една барака. Нямало е вода или ток. Дигите са направени по-късно. Пътищата са правени на ръка. Около 5000 души са били най-много в един период. Имало е лагер за хулигани- младежи."


Първите обитатели на лагера пристигат през април 49-а година. Те са били около 250 души, земеделци, които дори не са знаели къде точно са докарани. През 1959 година за пореден път лагерът се затваря, като част от обитателите му са прехвърлени след съд и присъда в новопостроения затвор "Белене", който се намира на около 6 км от о-в Персин. 

Първоначално в лагера са работели хора от други населени места, за да не се знае в града какво има на острова. Първите зими след създаването на лагера затворниците са облечени във войнишки дрехи, станали ненужни след войните. Те живеели в няколко леко вкопани в земята палатки. Имало е бивши министри, генерали, индустриалци, над 120 свещеници - православни и католически. Милен Дулев разказва за своя съгражданин Никола Алексиев:

"Алексиев е бил фронтовак от войните за национално обединение. След това е кмет на Белене, такъв става през 1920. През 1926 година става околийски началник на Свищов. Депутат е в пет народни събрания. Известен деец на БЗНС. След 44-а година е кмет на Белене, но през 49-а го вкарват в лагера".

Днес в лагера има списък с имената на затворниците, на тези които се знаят, защото има и безименни. Милен Дулев разказва, че лагерът е създаден по руски образец и обяснява, че е легенда това, че мъртвите са били хвърляни като храна в местен свинарник:

"Не са били избивани толкова хора, просто не е имало ядене, не е имало хигиена. Правени са масови гробове. Но не е имало хвърляния на прасета, просто глиганите са ги изравяли."

Официалното име на лагера е било „Работнически лагер за превъзпитание“, а оцелелите и "превъзпитани" там хора се срещат веднъж годишно на острова, за да почетат паметта на загиналите. 

Разказа си кметът на Белене завършва с думите: 

"Ние не съдим никой, ние искаме само да запазим историята, защото искаме да се знае."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Той идва - "Фантом"-а на Стив Кавана

Романът „Фантом“ на писателя Стив Кавана е от онези, които трябва да започваш с възможно най-малко предварителна информация. Това гарантира не просто интересна история, а истинско шеметно приключение като спускане с екстремно влакче. Той е от романите, в които никога нищо не е сигурно, най-малко пък краят. Тъкмо си мислите, че вече..

публикувано на 19.07.24 в 17:05

Колекцията от малки колички на Гинчо Илиев

В "Професия хоби" днес ви срещаме с Гинчо Илиев , който по професия е шофьор. Хобито му може да се каже, че до голяма степен има нещо общо и с неговата професия, тъй като той е запален колекционер на колички още от ранна детска възраст.  Колекцията му е впечатляваща, в нея може да се видят уникални "находки", както самият той ги..

публикувано на 19.07.24 в 16:30

Симона и любовта ѝ към животните

Симона Момчилова обича животните . Показателно за това са домашните ѝ любимци - котка с четири котенца, и три кучета - пекинез, чау-чау и чаровната Бела.  "На четири години е пекинезът Дейзи . Четири години ни дарява с безусловна любов. Тя е с епилепсия. Купих я и със счупено ребро, и други заболявания. Грижим се за нея, а тя ни дарява с..

публикувано на 19.07.24 в 15:15

Международен етнофестивал за хора със специални потребности се проведе в Майор Узуново

В "Едно" представяме събитията от календара на фондация "Подкрепа за реализация" . В края на юни във видинското село Майор Узуново се състоя IX-ият Международен етнофестивал на хората с увреждания "Балканска среща" . През настоящия месец пък деца и възрастни, които посещават двата центъра за социална рехабилитация и интеграция към фондацията,..

публикувано на 19.07.24 в 14:30
Съборът на Кадъ боаз се открива утре

Започва международният събор на прохода Кадъ Боаз

Международният събор на прохода Кадъ Боаз започна днес, 19 юли и ще продължи до 21 юли. Границата със Сърбия ще бъде отворена и през трите дни. Официалното откриване ще бъде в събота, от 10.00 часа в българската част. "Поканили сме посланика на България в Сърбия, сръбския посланик в България. Не са потвърдили засега,..

публикувано на 19.07.24 в 11:56

От мечта до реалност: Петя и Мими с успешна пекарна във Вършец

Днес ви срещаме с две сестри, близначки, които са родом от Вършец - Петя Иванова и Мирослава Янчева . Преди 15 години Петя заминава със съпруга си за Великобритания, където се занимават с най-различни неща. Едно от тях е и сладкарството. Петя не е сладкар по професия, но повече от 24 години прави сладкиши и печива. След като дълго време обмисляли..

публикувано на 18.07.24 в 17:00

Във Видин организират 30-о изкачване на връх Миджур

Видинското туристическо дружество "Бонония" организира масово изкачване на връх Миджур в първата събота на август. Видинският еколог и фотограф Богомил Петров традиционно всяка година участва в изкачването, на върха организира конкурси и поставя фотоизложба. Спомня си, че за първи път организирано изкачване на върха прави група от Белоградчик:..

публикувано на 18.07.24 в 16:45