Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Концлагерът "Белене"- да помним, за да се знае

6
Снимка: Йорданка Петрова

В "Памет нашенска" разтваряме едни доста мрачни страници от недалечната българска история - тези на трудовите лагери на територията на нашата страна. Страници, които са оставили отпечатък върху десетки хиляди български семейства. Страници, чието съдържание не трябва да забравяме, за да не се повторят никога повече в историята ни. Избрахме да говорим по темата, защото в началото на месеца се навършиха 70 години от откриването на Трудово-възпитателното общежитие "Белене". Днес до него може да се стигне само с разрешение на местните власти и управата на затвора, който функционира на остров Персин в река Дунав. Метален понтонен мост води до мястото на бившия лагер. Там от 1949 година са затваряни интелектуалци, земеделци и хора, политически и идеологически противници на комунистическия режим, това разказва Милен Дулев, кмет на град Белене:

"Около 30 хиляди души са минали през Белене. Имало е и женски затвор, който е бил на 4 км, на съседния остров - Щуреца. Единственият лагер от тези 25 в България, от който има някакви останки, е Белене. Автентични са, от последния период. Две сгради. Осем бараки. От 300 до 500 души са били в една барака. Нямало е вода или ток. Дигите са направени по-късно. Пътищата са правени на ръка. Около 5000 души са били най-много в един период. Имало е лагер за хулигани- младежи."


Първите обитатели на лагера пристигат през април 49-а година. Те са били около 250 души, земеделци, които дори не са знаели къде точно са докарани. През 1959 година за пореден път лагерът се затваря, като част от обитателите му са прехвърлени след съд и присъда в новопостроения затвор "Белене", който се намира на около 6 км от о-в Персин. 

Първоначално в лагера са работели хора от други населени места, за да не се знае в града какво има на острова. Първите зими след създаването на лагера затворниците са облечени във войнишки дрехи, станали ненужни след войните. Те живеели в няколко леко вкопани в земята палатки. Имало е бивши министри, генерали, индустриалци, над 120 свещеници - православни и католически. Милен Дулев разказва за своя съгражданин Никола Алексиев:

"Алексиев е бил фронтовак от войните за национално обединение. След това е кмет на Белене, такъв става през 1920. През 1926 година става околийски началник на Свищов. Депутат е в пет народни събрания. Известен деец на БЗНС. След 44-а година е кмет на Белене, но през 49-а го вкарват в лагера".

Днес в лагера има списък с имената на затворниците, на тези които се знаят, защото има и безименни. Милен Дулев разказва, че лагерът е създаден по руски образец и обяснява, че е легенда това, че мъртвите са били хвърляни като храна в местен свинарник:

"Не са били избивани толкова хора, просто не е имало ядене, не е имало хигиена. Правени са масови гробове. Но не е имало хвърляния на прасета, просто глиганите са ги изравяли."

Официалното име на лагера е било „Работнически лагер за превъзпитание“, а оцелелите и "превъзпитани" там хора се срещат веднъж годишно на острова, за да почетат паметта на загиналите. 

Разказа си кметът на Белене завършва с думите: 

"Ние не съдим никой, ние искаме само да запазим историята, защото искаме да се знае."


Галерия

Вижте още

Деян Павлов -Джими демонстрира как се прави ръчна хартия във Враца

Как се е появила и развила писмеността от древността до наши дни, какви са били средствата, материалите и начините за писане през хилядолетията? Отговор на тези въпроси ще даде художникът  Деян Павлов -Джими. Той е гост на литературния фестивал "Враца-книжен град" и ще демонстрира ръчна изработка на хартия в  "Творителница О'Писменехъ"...

публикувано на 25.09.20 в 16:25

Световeн ден на фармацевта е

Oтбелязваме Световния ден на фармацевта.  По света над 4 милиона фармацевти честват този ден, под егидата на Международната федерация по фармация и напомнят за значимостта на фармацевтичната професия.  Нина Влажкова е фармацевт от 35 години и споделя, че професията има и положителни, и отрицателни страни: "Положителните са, че се грижим за..

публикувано на 25.09.20 в 16:10

Добродушният Рик

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви срещам с кучето Рик. Той е порода Голдън ретрийвър и е на 7 години. Рик е изключително гушлив, а любимата му храна са гранулите, разказва стопанката му- Албена: "Двамата с детето го избрахме, ние и преди това сме имали куче и всички кучета ни се казваха Рик. Не означава нищо специално, просто ни..

публикувано на 25.09.20 в 15:25

Филмче учи най-малките как да се предпазват от Covid-19

Група артисти и родители доброволци реализираха кратък образователен филм "Тръгваме на училище, Вирусът - не" . Филмчето екранизира основните правила, които е добре децата да спазват в училище, за да се предпазят от вируси през следващите месеци. "Идеята за този малък филм се роди само седмица преди първия учебен ден, когато в разговор с..

публикувано на 25.09.20 в 14:57

Фондация "Подкрепа за реализация" организира международен фолклорен фестивал онлайн

Спортно състезание във Видин замени провежданите през есента надпревари за хора с увреждания от България и Сърбия . Организатор е Фондация "Подкрепа за реализация" съвместно с партньори от Сърбия. На разменни начала д омакини на събитието са Видин и Зайчар. Тази година трябваше да се проведе VIII-то Международно спортно състезание за..

публикувано на 25.09.20 в 14:30
село Чичил, община Кула

Село Чичил - богато на вода и природа, но бедно на хора

Село Чичил, община Кула, се намира на 20 км от областния град Видин. То  се е разпростряло край река Войнишка, а около него се извисяват високи хълмове. Сутрин слънцето огрява късно селото, а вечер се скрива рано зад възвишенията. Хората са се заселили тук в древността, привлечени от плодородната земя и от наличието на чиста вода. Селото е изолирано от..

публикувано на 25.09.20 в 12:00

Георги Господинов представя "Времеубежище" във Враца

Гост на втората фестивална вечер на " Враца - книжен град " е Георги Господинов . Това ще е първото гостуване на писателя в града под Околчица, а акцент на срещата ще е последният му роман "Времеубежище" . "На няколко пъти получавах мили покани от Враца и библиотеката в последните години. За съжаление, все не успявах да стигна до града, защото..

публикувано на 25.09.20 в 11:00