Ще се промени ли процедурата по одобряване на учебниците?

Опитите за манипулиране на историята не са от днес или вчера. По-скоро са тенденция, която се появява сравнително често през годините. Одобряването на новите учебници е спряно, за да се преработят текстовете в тях, които засягат историята на България от времето на комунизма. На издателствата са дадени препоръки за подмяна на съдържанието, съобщи преди дни министърът на образованието Красимир Вълчев. Процедурите по одобряване на тези учебници са минали през комисии и учители. В оценъчните листи за учебниците са отбелязани предимно техническите грешки. Трябва да се промени процедурата по одобряване на учебниците, заяви пред БНР образователният министър.

"Учебната програмата съдържа основните елементи на учебното съдържание, основните елементи, понятия, теми и отношенията. Чрез този предмет се изразяват отношения - към света, в който живеем. Една от задачите на историята е да формира отношението на децата към заобикалящия ги свят. Като прочетох учебниците, аз видях че те са много различни, а уж отговарят на една програма. С различни техники е подменен духът на учебната програма. Явно в процедурата има проблем. Ние не сме задали повече от формалното съответствие, което изискваме. Осъждането на тоталитарните режими не е политическа цензура. Той е част от цивилизационния избор, който сме направили и към който трябва да възпитаме отношение. Базовите институции на тези режими противоречат на този избор. Академичната свобода не е абсолютна, особено когато става въпрос за писането на учебници, които трябва да съответстват на учебната програма. Консенсусът е в това да признаем, че базовите институции на режима са били тоталитарни, репресивни, идеологически, нарушаващи човешките права. Искаме да възпитаме децата преди всичко да имат национално самосъзнание и принадлежност, а другото е да уважават човешките права и свободи".

В авторските екипи винаги включваме най-добрите учени в дадената област, а с тях работят и учители. Седем експерти оценяват съдържанието на изготвените учебници, обяснява Кина Андреева, главен редактор на „Просвета“. Във втория етап учебниците се оценяват от учители от над 2 000 училища.

"Нашият учебник е обективен. В учебниците никога не могат да бъдат предложени всички факти, защото това не са енциклопедии, а място, на което материалът е представен по най-кратък, достъпен и обективен начин. От 2015 до 2019 година ние направихме учебниците от 1 до 10 клас. Това са почти невъзможни срокове. И през цялото време сме работили отговорно и професионално с желанието да предоставим на учениците възможно най-качествените учебници. Учудващо е, че изведнъж политици се заеха с учебник, който вече не е действащ, учебник от 2005 година, без да погледнат учебната програма. Политиците, особено хората, които са членове на комисията по образование, да се намесят когато се създаваше учебната програма".

От пролетта на миналата година от ВМРО настояват за обстойна проверка на учебния материал в училище. Тогава от просветното министерство ги уверили, че е съставена комисия и тя ще излезе със становище до края на годината, но това така и не се случило. Целите на образованието са "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност", изразява позиция Красимир Богданов, областен председател на ВМРО във Враца и народен представител

"Спорен е въпросът откъде идва този проблем - дали от Министерството, дали от издателите и творческите колективи. Факт е, че има теми и периоди, които като че вече са описани така, че да са в угода на някого. Стара дискусия е за османското присъствие или робство. Тук говорим за смекчаване на термините. Оценката е дадена еднозначно от българските възрожденци и българската литература. Другият проблем е съвременният прочит на новата история - тук пък има намеса на партии, най-вече етническата такава в нашата страна. Името на Ахмед Доган присъства доста осезаемо. Партийната система е представена с урок, в който има фотография на предизборен плакат на ДПС. Злоупотребява се с историята, над нея има политически натиск. Лица от политическия живот от нашето съвремие би трябвало малко по-пестеливо да се споменават в учебниците, имайки предвид, че историята все още не се е произнесла върху техния принос. Проблем е и т.нар мултикултурализъм. Принизяват се ролите на българския народ, като държавотворен и на съвременната държава, като продукт на многовековните усилия на българската нация. Искаме да разберем как и защо се внушават идеи - дали МОН има вина, дали самите автори го правят на собствена глава. Докладът скоро ще го получим. Опитваме да се проучим интерпретациите. Надявам се да не говорим за тенденция, задавана от МОН".

Историята на академично ниво трябва да е напълно обективна, а да не изпада на нивото на народния фолклор, около който често се водят дискусиите за учебните планове. Историята е доказала, че винаги е начало и среда, понякога е и край. Настоящото поколение, със сигурност и бъдещото такова, се нуждае от познание, на базата на което само ще бъде способно да прави интерпретации. Историческата наука не подлежи на пристрастия, на поглед от даден ъгъл. Историческата наука е такава, за да бъде достоверна - като всяка една наука. А ние, като българи, не бива да забравяме и други неща, които се подминават: че както сега можем да претендираме, че "историята се изопачава", така и че историята през социалистическите години също не се слави с обективност. Именно затова битовата история е едно, но тя не е равна на историческа наука. За да сме нормални европейци, трябва да го осъзнаем.

Минали са години от краха на тоталитарния режим. Рискуваме младите поколения на България да не добият истинска представа за случилото се в периода 1944-1989 г., защото много събития и факти от него са тотално спестени или изкривени в част от новите учебници. Може би трябва да се разшири кръга на хората, заети с учебните програми и приемането на учебниците, да се увеличи капацитета на съответните звена за оценка с привличането на специалисти и обществени фигури, да се излезе от кръга на дежурните и до болка познати "историци", както и да се прекрати порочната практика авторите сами да предлагат рецензенти за своя труд.