Детството
"Детството ми е свързано със село Гъмзово, там израснах и смея да твърдя, че съм от децата с късмет, защото израснах в голямо семейство, с четири поколения. Моят дядо беше прекрасен разказвач и ни разказваше за Тимошкото въстание. В Гъмзово имаше всичко - имахме добро училище, в което получавахме добро образование, с интелигентни учители, имахме читалищна дейност, изключително богата. Ние, децата, участвахме във всички тези дейности. Имаше певчески групи, за малките, за възрастните, имаше танцови състави, имаше театрални представления. Майка ми повече от 30 години беше библиотекар в читалището и всъщност аз съм израснала в библиотеката. Много книги съм изчела, защото атмосферата предполага към това. Най-ярките ми спомени са свързани с гъмзовското хоро, което беше в неделните дни. Тези хора бяха празникът на селото. Тези хора влязоха в листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО."
Училището
"Най-запомнящата се за мен личност беше първата ми учителка Величка Цокова, беше изключително сериозен, строг човек, взискателен към всички, и от време на време ме натоварваше със задачата аз да поема нейните функции. В трети клас ме накара да преподавам урока за прилагателно име. До края на първия срок в 11 клас се колебаех какво да кандидатствам. Дали българска филология или музикалната академия в Пловдив, където се опитваше да ме насочи моята учителка по пиано Румяна Гайдарова. Взех решение моята професия да бъде свързана с литературното изкуство, тъй като изпитвам ужасяваща сценична треска. Излизането за мен на сцена е сериозно предизвикателство."
Университета
"Веднага ме приеха във Великотърновския университет, българска филология. А защо във Велико Търново, защото това беше любимият ми град. Няма друг град в България, подобен на Търново. Неговата атмосфера е незаменима. Тази специалност ми даде изключително много, защото преподавателите успяваха да ни впечатлят и да разтворят дверите към необятното познание. Дипломната ми работа беше върху романа на Андрей Бели "Петербург" като шедьовър на символистическата поетика."
Професионален път
"22 години работя като учител, никога не съм прекъсвала трудовия си стаж. Първата година преподавах в училището в село Чупрене. Мисля, че малките селски училища си имат своето очарование. Децата там са по-скромни и с повече уважение към учителя подхождат. Не бива да пренебрегваме тези училища и децата, които учат в тях."
Съвременното училище
"Това е болна тема. Липсата на дисциплина се дължи на липсата на ефективни санкции. От дълги години такива санкции няма в българското училище и това е причина за ниското ниво на дисциплина. Тези санкции трябва да са насочени не толкова към децата, тъй като те са непълнолетни, а към техните родители. Ролята на българския учител е сложна. От една страна обществото гласува доверие на учителя, от друга страна същото това общество гледа на учителя с огромна доза недоверие. И в това е парадоксът. Има един доста сериозен процент хора, които се отнасят пренебрежително към учителската професия и изпращат децата си на училище, защото образованието е задължително и за да не им бъде наложена финансова санкция. Това е грубата истина, колкото и да се опитваме да я крием.
Това може да се промени, първо, като се почне от реорганизацията на самото училище. Първо, класовете трябва да са с двойно по-малко деца. Сега е невъзможно да се работи с големи класове. Второ, да се открие онова златно зрънце, от което ще покълне житцето. И класовете да се формират не въз основа на възрастовия принцип, а в зависимост от реалните знания на всяко едно от децата. И да се отчитат индивидуалните предпочитания на децата. Просто трябва да се обучават в класове, в които принципът да е в зависимост от нивото на знанията на децата и от техните предпочитания."
Творчеството
"Доста късно си повярвах донякъде. Може би едва на 35 годишна възраст си позволих да покажа нещо свое. Започнах с разкази в конкурси. Участвах с разказ, който беше написан преди 10 години. Един дълъг период от време криех тези си занимания. Човек трябва да е убеден, че това, което прави, е наистина стойностно и смислено. Дисциплинираният човек е бъдещ успешен човек. Надявам се да се възродят ценностите, свързани с нашите герои, ценностите като достойнство, чест, почтеност. Надявам се това връщане назад да бъде основата, върху която бъдещият човек да стъпи и да изгради едно по-достойно бъдеще за себе си и за децата си."
Повече може да чуете в звуковия файл.
Отново сме заедно. "Неделник" е тук. За начало преглеждам ретро вестниците. След това, ще се потопим в темата за българската техника, защото нова книга посветена на българската техника издаде изследователя Антон Оруш. През 2019 и 2020 г. излизат две издания на неговата ,"Голяма книга за българската техника", а през тази - новата му книга..
В Третата неделя след Петдесетница, почитаме и възхваляваме светите Отци от шестте Вселенски събора. В тази неделя, Църквата си спомня и за светите мъченици просияли в святост пред Бога, дали живота си за Бога в Доростол (Силистра). "Не можете да служите на Бога и на мамона." /Мат.6:24/ Няма съмнение, че въпросните думи от..
Лято е, горещо е, така че може би е време за малко разхлаждане с една смразяваща история, от която побиват ледени тръпки. Време е за четиво, издържано в традициите на класическия готически роман на ужасите, в който призраците са навсякъде, а мракът е населен със страхове и свръхестествени врагове, докато границите между реалност и фантазия са..
Казват, че Африка е единственият континент, в който можеш да се влюбиш. Доказателство за това са видинчаните д-р Мая Бориславова и съпругът ѝ Стоян Иванов, които за четвърти път отидоха на континента, за да видят нови приказни места и да се докоснат до чара и непринудеността на местното население. Приключенското им пътуване се случва през..
По професия Митко Славчев е архитект и активно упражнява професията си, но може да се каже, че по душа е винар . Разказва за хобито си разпалено с часове и предизвиква истински, искрен интерес у събеседника си. Произведеното от него вино е "бутиково", с него радва близките и приятелите си на специални за тях поводи, като всеки път подготвя..
Кампании набират средства за лечението на 11-годишния Станимир Живков от Видин . За него всеки ден е борба. Предстои му поредна операция, животоспасяваща, която ще е в чужбина. В случая здравната каса не поема разходите, а за семейството на момчето сумата е непосилна. Станимир страда от детска церебрална парализа, като усложнение към..
TapOut тренировката е подходяща за всеки човек. Тя тонизира и зарежда, създава настроение и подпомага добрия сън. Това обясни любител треньорът Иван Иванов , който води занимания по TapOut в студио "Силвана в страната на спорта" във Видин . По професия той е програмист, но противно на общоприетото схващане, заседналият начин на живот не е типичен..
Ясно
Разкъсана облачност