Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Василовчани- пазители на вяра, памет, дух

25
Снимка: Калина Додева


"...Обичам те, Василовци,
наш роден дом- Василовци!

Изпълваш ти сърцата ни 

с нежност и любов- мило село!..." 


Пазители- на вяра, памет и дух- това са хората от брусарското село Василовци. Наскоро там бе открит нов параклис, наречен "Свети Дух". Божият дом се намира в началото на селото, до войнишкия паметник. Параклисът е изграден с доброволния труд и дарения на местните хора. Това е третият храм в селото, в който василовчани ще намират покой. "Със своето трудолюбие и любов към родното място, Василовци може де бъде пример за всички", каза видинският митрополит Даниил, който освети параклиса.

"За мен е благословение, че има такива хора като вас, които показват, че напускането на нашите селца е тогава, когато загине любовта към родния край и грижата един към друг. Няколкото човека, с които през годините сте полагали грижа за храмовете тук, показва че с постоянството, тр,долюбието, и най-вече пламъка и любовта в сърцето- за тях няма трудност и непреодолимо препятствие.  Благодаря ви, че давате пример, нека с вашето усърдие повлечете и други. Но първо е необходимо да се погрижим за обновлението на нашите души. Бог да помага на всички ни и да изпълним нашия дълг, да допринесем за това- да пребъде България."


Сред основните инициатори и двигатели на инициативата и градежа на параклиса е семейството на Цветанка Трайкова. "Това е един параклис, който ще грее на нашия площад и ще утешава душите ни. Ние доказахме, че когато всички сме заедно, нещата се получават", каза тя и връчи благодарствени писма на дарителите, участвали със средства и труд.

За по-малко от две години за построяването на параклиса са събрани около 10 хиляди лева. Голяма част от средствата е дарил почетният гражданин на Брусарци-онкологът проф. Иван Гаврилов, който е родом от Василовци и е сред радетелите за съхраняване и възобновяването на селото. "Вярата ще ни спаси, и не трябва да забравяме завещанието на дедите ни- да бъдем заедно", каза родолюбецът: 

"В Библията пише: "По делата ще ги познаеш, Господи, и по делата ще ги съдиш!" Село Василовци е единственото село, в което има три действащи храма- това значи вяра. А вярата значи спасение- не само духовно, но и физическо. Единственото нещо, което ще спаси България на сегашния етап, това е вярата. В България много неща ще се случат, но трябва да сме единни и да се борим заедно, като народ- така са завещали дедите ни." 

Над 90 души са финансирали параклиса с доброволни дарения, 15 са проектантите и строителите - "безсребърници". Дарен е кръстът, дарени са иконите, с доброволен труд параклисът е изографисан. Това са онези малки жестове, които поддържат вярата в селото. А тя е нужна на всички ни, за да оцелеем, убедени са хората от Василовци, за които откриването на параклиса "Свети Дух" се превърна в малък празник:

"Трябва да сме единни и да не забравяме България. Когато нещо се прави и има маса, това е сила. Аз се радвам, че сме като една лавина и когато трябва да пометем лошотията, ще бъдем заедно... За нас е голям празник, Василовци има голям дух, за идеята се втурнаха много хора- с пари, с труд- така, както са го правели нашите предци. Василовци ще пребъде през вековете...."

Празникът, посветен на освещаването на параклиса, продължи с изпълнения на вокалната група, с ръководител Йорданка Велева. Изпълнението на песента за родното Василовци предизвика умиление сред хората. Професор Гаврилов подари на Видинския владика няколко книги - "Василовци сред Поломието" от авторски колектив, с ръководител Милан Миланов, книга за Киприян и  "Аз, грешният и недостойният"- за Поп Пунчо от село Мокреш. На всички присъстващи бе раздаден курбан. 

По-късно в Парка на героите, до църквата в центъра на селото, бяха открити и два паметника- с образите на герои, загинали в Първата световна война- полк. Стефан Илиев, командир на 15-ти пехотен Ломски полк, загинал при Червената стена и на Марко Качов, който е родом от с. Василовци и е загинал при връх Чеган. Със сълзи на очи, неговият правнук- проф. Иван Гаврилов, посочи: 

"Те са на вечен страж далече от дом и род, но останаха верни на клетвата си: "Вярвам в Бог, вярвам във вечната му правда. Вярвам в освобождението на поробените братя и възкресението на Велика България. Амин!" Тази клетва се е произнасяла всяка вечер, и всяка сутрин, в продължение на десетки години. А когато беловласите вече войници стават дядовци, те я завещават на внуците си."

Паметниците бяха осветени, а признателните потомци от Василовци поднесоха венци и цветя. С делата си василовчани доказаха, че Отечеството няма да загине, защото то е в сърцата ни, каза родолюбецът. За да пребъдем обаче, трябва да се образоваме, да укрепим вярата си и да сме заедно: 

"Едно време нашите деди са давали всичко от себе си, за да изучат децата си. Човек, който е с образование, има възможност да мисли, да избира, да разбере кой е правилния път, има възможност да решава съдбините на България. Не мога да давам рецепти, но мога да препоръчам- по-страшната диагноза от рак е наличието на безвремие, на липсата на родова памет, на мисълта за всичко онова, което се нарича Отечество"- каза с болка професорът. Според него, родолюбивите клубове и клубовете за народни хора през последните години изпълняват ролята на посланици на българщината, защото в тях е пламъчето, което ще поведе хората:

"Бих препоръчал да следят постановките на Ансамбъл "Българе", не само защото Христо Димитров е председател на Сдружение "Пазители на българщината", а и защото танцът нагледно показва завещанието от нашите прадеди - хорото, което означава: "Дръжте се здраво един за друг, иначе ще загинете. Ако сте здраво един за друг, никой не може да ви разбие." Едновременно с това- Клуб "Традиция"- едни млади, сърцати, на различна възраст хора, които възкресяват различни исторически събития." 

Двата паметника, които бяха открити, са част от родолюбивите инициативи на проф. Гаврилов за възкресяване паметта на загиналите. За него липсата на паметен знак за полк. Стефан Илиев е отдавнашна болка:

"Не само полк. Стефан Илиев- много са. Малко са хората от онези 126 хиляди загинали, които имат образ, паметник или гроб... Моят дядо също няма. Това са герои, незаслужено забравени... Емилия Кожухарова, внучка на полк. Стефан Илиев, ми завеща една болка, която се опитах да притъпя, доколкото мога, защото във Видин, където е роден, няма паметен знак- нито на мястото, където е била родната му къща, нито на гимназията, в която е учил, нито където и да било, а той е дал живота си, за да живеем ние... На Гимназията, където бях поел инициатива да поставим плоча, не разрешиха, защото сградата била архитектурен паметник и на фасадата не може да се поставя каквото и да било. Питам властимеющите- дали ако не беше загинал полк. Илиев и там имаше румънска, сръбска или каквато и да е реч, щеше да има паметник на културата и спомен за героите? Нямаше да има. Всички трябва да се срамуваме...Радвам се, че във Василовци оживяха образите на моя прадядо и на полк. Стефан Илиев- той от 100 години е имал само един гипсов бюст в Белоградчик, където е основан Ломсикя полк, а след 9 септември е захвърлен в дерето като ненужен царски офицер- същият онзи, който поведе войниците си и даде живота си с името "България" на уста."

На младите родолюбецът заръча: "Да вярват в себе си- така, както аз вярвам в тях, защото те са хората, които ще коват съдбите на България. Да не вярват на политиците, да вярват на сърцето си и да не хулят държава си. Защото държавата- това сме ние, хулейки държавата, ние показваме собственото си безсилие и безсмислено съществуване на тази територия." 

Вяра и памет се свързаха във Василовци- едно не съвсем голямо село, но с хора, с големи сърца, които с общи усилия си построиха параклис "Свети Дух"- третият храм, в който да намират утеха. Така доказаха, че Василовци е в сърцата им!

  • В Инициативната група за построяването на храма са: Видинска света митрополия; Църковно настоятелство- село Василовци; Община Брусарци; 
  • Проектантска група: ръководител архитект Пенка Господинова-Монтана;: арх. Катя Ангелова- с. Василовци; инж. Детелина Станчева- Монтана; инж. Орлин Иванов-Монтана- изработил проект геодезия и замервания на място; инж. Маргарита Върбанова;
  • Основни двигатели на инициативата- Стефан Тодоров Тодоров, съпругата му Цветанка Петрова Трайкова и синът им- инж. Тодор Стефанов Тодоров- участвал от първа копка до строителството; с финанси и труд участва Валери Тодоров Тодоров- член на църковното настоятелство, и инж. Тодор Иванов Тодоров- изработил кръста на кубето на храма и парапета.
  • Основната част от финансирането на параклиса се поема от: проф. Иван Гаврилов; кмета Огнян Йорданов; Пепи Цветанов Михайлов, арендаторът Тошко Методиев Павлов, Първан Кръстев Първанов- хлебопроизводител; Йорданка Велева- извезала кръста, дарила сума и подготвила хористите с песни, подходящи за тържеството. Всички са работили безвъзмездно, а събраната сума е около 10 хиляди лева. Трудът е безценен. 
Ще пребъде Василовци, ще пребъдат и жителите му! 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Рецитал в Монтана отбелязва 133 години градски статут

Поети и музиканти се включват в честването на 133 години от обявяването на градския статут на Монтана. "Стихове преди снега" е наречен музикално-поетичният рецитал, организиран от председателя на Дружеството на писателите в Монтана Мартен Калеев и поетесата Наталия Цветанова.  "Искаме в рамките на едно поетично общуване, подкрепено и от други..

публикувано на 05.12.24 в 14:33

Ученици спортуват на нова площадка в Дреновец

Спортна площадка за няколко вида спорт изградиха в двора на Средно училище "Никола Йонков Вапцаров" във видинското село Дреновец. За удобство на учениците са обособени и нови трибуни с места за сядане. Самата спортна площадка е изградена по всички стандарти за качество и безопасност, включва и настилка с ударопоглъщащо покритие. Успоредно с тази нова..

публикувано на 05.12.24 в 13:00
Марк Райли

В "Музикална зона" на 05 декември 2024 слушаме "Мат Бианко"

Стартът на групата е през 80-те години на миналото столетие и макар да има напрекъснати промени в състава един е лидерът, който винаги е на линия, а това е именно Марк Райли. Преминавайки през трио и квартет, появата на вълшебникът Марк Фишър води до значителна промяна в звуковата и концептуална картина на формацията, като за това съдейства и..

публикувано на 05.12.24 в 09:00

Наематели на общински жилища във Видин протестираха пред Общината

Наематели на общински жилища във Видин днес излязоха на мирен протест пред сградата на Общината. Повод за недоволството им е взетото през месец май решение на Общинския съвет да бъдат увеличени наемите им с около 300%. Част от наемателите твърдят, че тази сума е непосилна и днес поискаха среща с кмета Цветан Ценков, за да обсъдят възможностите..

публикувано на 04.12.24 в 17:50

Кога ще бъде завършен параклисът в село Владиченци

Кога ще приключи  строежът на православния параклис във видинското село Владиченци ? Това е въпросът, който вълнува не само хората от малкото село, но и дарителите, подкрепили проекта през годините. Самата инициатива има близо 6-годишна история. Подемат я през 2018 година преподавателят по теология в Пловдивския университет Ивелина Николова и..

публикувано на 04.12.24 в 15:14

Дневният център за хора с увреждания в Монтана представя коледна изложба-базар

Коледна изложба-базар на ръчно изработени картички и сувенири е организирана за 20-а поредна година в Дневния център за пълнолетни лица с увреждания в Монтана . За да го подготвят, посетителите на центъра са започнали работа още през септември. Средствата от базара ще бъдат използвани за закупуване на материали за бъдещите им занимания по..

публикувано на 04.12.24 в 14:45

Склонни ли сме да проявяваме щедрост

Има дни в годината, в които си разменяме подаръци. Има дни в годината, в които си даваме взаимно прошка. Има и ден, в който даряваме.   И това е Щедрият вторник , който отбелязваме днес, на 3 декември. Това е денят, в който даряваме и празнуваме щедростта. Щедрият вторник е глобална инициатива, посветена на дарителството . Това е ден, в който..

публикувано на 03.12.24 в 15:50