Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Видин през очите на Ханс Кристиан Андерсен

Ханс Кристиан Андерсен
Снимка: wikipedia.org


През есента на 1840 година най-добрият разказвач на приказки - прочутият Ханс Кристиан Андерсен предприема голямо пътешествие, заминавайки за Италия, а оттам година по-късно - към Гърция и Цариград. Писателят решава да се завърне в родината си по Черно море и Дунав. Отначало Андерсен дълго се колебае за маршрута, защото България била обхваната от въстание. Австрийският консул в Цариград го съветва да последва австрийските офицери, които поемат по същия път. 

Впечатленията си от българските земи той споделя в своя пътепис "Пътуване по Дунав", част от неговия сборник с пътеписи, озаглавен "Базар на поета". Първите описани впечатления казват следното:

"Българският бряг обаче се извисяваше неравен и обрасъл с растителност, а почвата изглеждаше благодатна за обработване. Но големи площи стояха напълно пусти. Хиляди хора емигрират от Европа към Америка, а колко по-добър дом биха могли да намерят тук. Тук е плодородна земя, разположена до една от най-големите реки на Европа - пътят към Ориента".

За безредици в страната чухме едва като стигнахме с парахода при Русчук (Русе), пише в автобиографията си "Приказка на моя живот" великият разказвач на приказки. Първите български градове, с които се сблъсква, са Силистра и Тутракан, разказва ни днес Мартин Чорбаджийски от Сдружение "Българска история":

"Андерсен е имал афинитет към пътешествията. С един кораб от Цариград тръгва към Кюстенджа, а след това по Дунав с параход. Тръгвайки през Кюстенджа, няма как да не премине през България. В "Базар на поета" подробно са описани дните по Дунав, разглеждането на България и най-вече впечатленията, които това място остава в съзнанието на датчанина. Успява да зърне Русе, Свищов, Никопол. На брега стъпва обаче единствено във Видин. От една страна, това показва голямото значение на този град по онова време. По това време Северозапада е динамично място - огнище на редица въстания, например в Нишко. Андерсен дори се "сблъсква" с един татарин, който се качва на кораба му. Не е бил разбойник, а просто вестител, носещ писмо до Цариград".

Достигайки до бреговете на Видин - последната от българските спирки, Андерсен не успява да слезе безпроблемно. Датският класик, постигнал международна известност още преди смъртта си, все пак успява да разгледа града. Това, което Андерсен вижда, е нещо, което всеки човек трябва да зърне, пише бащата на "Храбрият оловен войник".

"Параходът е възпрян във Видин, а причината е, че се носи слух за болест, идваща от Цариград. Всеки един пътник е "опушван" - процедура, която да увери властите, че няма заразени. Ласкаво се изказва Андерсен за града, особено за видинските бръснари. Хвали тяхното изкуство, качеството им на работа. Определя ги като някои от най-добрите на територията на Империята. Самият комендант на града му изпраща австрийски и немски вестници, от които се информира относно въстанието. Андерсен не е просто турист, който оглежда града, а влага чувствителност и изживява пътешествието, интересувайки се от мястото, на което е попаднал. От думите му осъзнаваме, че се опитва да опознае българските нрави. Прави и друго заключение, пътувайки към Видин. Виждайки Дунавската равнина, писателят не осъзнава как това пространство е изоставено, за да се търси сполука на Запад. Всичко това се случва над 30 години преди България да е свободна".

Ханс Кристиан Андерсен прави своето "сбогом" с нашата страна на границата със Сърбия. "Сбогом, българска земя!" - извикахме ние и се пуснахме към сръбските гори", пише датският поет в своите спомени. "Като минах през Сърбия, Румъния, Унгария и Австрия, аз стигнах най-сетне до Дрезден, отдето по обикновения път потеглих за родината", завършва той.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Как новите стандарти за красота променят женската идентичност

Днес на фокус поставяме темата за така наречените "нови стандарти за красота" . През годините много жени са били олицетворение на стандарт за красота. Като започнем от Мерлин Монро, минем през Кейт Мос, Моника Белучи и Синди Кроуфорд. Но днес стандартите за красота поне в България придобиват съвсем нова висота. В 21 век от жените се очаква да..

публикувано на 06.02.25 в 17:10

Предложение: Нови касови бележки да спират ДДС измамите при горивата

Бензиностанциите да записват на касовата бележка номерата на автомобилите, които зареждат гориво, за да се избегнат измами с данъци. Това предложение направи преди дни председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев, който посочи, че очакваните допълнителни приходи за бюджета от тази мярка биха били около 250 млн. лв. С предложението се..

публикувано на 06.02.25 в 14:06

Излезе от печат изследване за библиотеката на Осман Пазвантоглу

Излезе от печат изследването "Библиотеката на Осман Пазватноглу във Видин" на проф. Стоянка Кендерова, виден османист и арабист. В него са представени големината на фонда и тематичното разнообразие на библиотеката, построена в началото на 19 век. Със своите над 2 600 тома тя е най-голямата османска библиотека по това време в българските земи. В..

публикувано на 06.02.25 в 13:29

В "Музикална зона" на 06 февруари 2025 слушаме Луис Армстронг, Сифо Гумеде и Натали Кол

Фокусираме се само върху една мелодия, изпълнена от Сачмо – Skokiaan , като разказваме нейната история. На африканска вълна оставаме и джаз басиста Сифо Гумеде  - един от най-значителните джаз музиканти на Южна Африка за миналото столетие. На днешния шести февруари се навършват 75 г. от рождението на Натали Кол, която е първата..

публикувано на 06.02.25 в 09:00

Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

В последно време все повече срещам примери за млади хора, които, след години живот в големите градове, намират пътя назад към корените си. Днешният случай е точно такъв - една млада двойка, която, след като прекарва известно време в столицата, решава да се върне в родния си край. Представяме ви Румяна Георгиева , на 23 години, от Белоградчик..

публикувано на 05.02.25 в 17:00

Защо Видинският панаир заприлича на сметище за строителни отпадъци

За строителни отпадъци в двора на бившето поделение, където през последните години се провежда Видинският панаир, сигнализираха слушатели. Стари тротоарни плочи и бетон изпълват пространството, където ежегодно през септември има въртележки и атракциони за малки и големи. Живеещи в района коментираха гледката така: "Есента ще правят панаира..

публикувано на 05.02.25 в 16:20

Видинският художник Богдан Александров получи национална награда

Видинският художник Богдан Александров стана лауреат на Националната награда на името на Владимир Димитров - Майстора . Сред носителите на тази награда са Златю Бояджиев, Илия Петров, Светлин Русев, Анета Дръгушану. Наградата на името на Майстора му бе връчена на 1 февруари 2025 година, когато се навършиха 143 години от рождението на големия..

публикувано на 05.02.25 в 14:50