Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Българският Роде́н

5
Снимка: Архив



Гений на длетото, българският Роден, поет на мрамора и бронза, нестандартен по характер, бохем по душа, виден ценител на женската красота - все определения към личността на професор Андрей Николов, появил се на бял свят във Враца през 1878 година. На 17 декември се навършват 60 години от смъртта на големия български скулптор.

Без съмнения за превръщането му в скулптор от най-висока класа спомага и времето, прекарано с преподаватели като Борис Шатц и Антоан Мерсие, разказва Христо Божков, главнен уредник на Художествената галерия "Иван Фунев" във Враца.

"Андрей Николов е патриархът на българската култура. Той е от първата генерация възпитаници на откритото Държавно рисувално училище. Шатц е негов професор, а през 1903 година е приет в класа на Мерсие в Париж, където е изпратен с държавна стипендия. Във френската столица се радва на голяма популярност. Командирован е и в Рим, където трябва да наблюдава изработването на клишетата за пощенски марки. От 1914 до 1919 година остава в столицата на Италия. Решава да остане на собствени разноски и продължава да развива кариерата си на Ботуша. Реакцията на художествената критика достатъчно силно говори за неговите умения. Често му отреждат палмата на първенството - т.е трудовете му изтъкват повече и от домашните творци. Съвършени са мраморните му изваяния. Остава в Рим до 1927 година".

Като главните двигатели на един творец Андрей Николов определя "вътрешна необходимост и онази сила, която прави и цветето да расте" и добавя, че "жената е главният стимул"

През 1919 година, след подписването на мирния договор в Ньой, министър-председателят Александър Стамболийски пристига в Рим. Скулпторът вече е прочут и премиерът отива специално в ателието му. "Българският народ трябва да види тези статуи. Ние ще откупим всичко", обещава премиерът и го прави. Впечатлен от работата му, Стамболийски го кани да се върне в България. "Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време", увещава го земеделецът.

"Андрей Николов е известен с портретите на видни български интелектуалци - Иван Вазов, Александър Балабанов, Елин Пелин, премиерите Малинов и Стамболийски, както и на цар Борис дори. Един критик в списание "Емпориум" пише, че изкуството на Николов идва от природата. Балабнов и Елин Пелин го канят в София, за да запознае обществото със своя талант. Стамболийски е впечатлен от ателието на видния врачанин, затова му отправя поканата. В края на 1922 година изложбата е факт. През 1926 година от изложба в Прага президентът на Чехословакия Томаш Масарик си купува скулптура на Николов. През 1927 година се включва в кипящия културен живот в България. Отново е професор на Художествената академия, а после и ректор. Един от връхните моменти на българския Роден е Паметникът на незнайния войн, създаден през 1926. Разбира се, днес от оригиналния монумент на Николов запазена е единствено лъвската статуя. Бомбардировките над София го разрушават, а след това идва и управлението на БКП ".

Пред два паметника, излезли от ръцете на скулптора Владимир Гиновски, българите отдават почит и трупат цветя - един от тях е монументът на Св. св. Кирил и Методий пред Народната библиотека в София. На 2 юни извисеният пред Врачанския Балкан Ботев приема поредната заря в памет на загиналите за свободата ни. Големият Гиновски, който напусна този свят през 2014 година, е ученик на Андрей Николов. През 1988 година в свое интервю, което се пази в Архивния фонд на БНР, Гиновски си спомня убеждението на Николов, че скулпторът трябва да обича "черната работа" в изкуството - отливането, патинирането, каменоделството. Посочва, и че "художническият чар" на Андрей Николов бил широко популярен сред съвременниците. Споменава неговата "галерия от бюстове" на политици и хора на изкуството.

"Андрей Николов казваше, че за преоценка на едно произведение на изкуството са нужни 50 години - дали ще потъне в забрава или ще оцелее като творба. 13 години е домакин на българското посолство в Рим, което говори за престиж. Уважаван е. Срещата му със Стамболийски е причината да направи изложба в България. Неговият принос е за зараждането на младото ни следосвобожденско изкуство, което е подобно на европейското, защото не просто е добър с длетото и четката, а човечен и отговорен към младите последователи. Целият елит му ходеше на гости и често "отнасяше" част от атмосферата на онова място".

 "В България има паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите", пише през 1919 година английски журналист. Видин също се е докоснал до уменията на професор Николов: той е автор на паметника костница на загиналите в Сръбско-българската война, познат като Паметник на скърбящия воин. За своето творение Андрей Николов е разказвал на Владимир Гиновски

"Знаменателен е паметникът му във Видин, изиграл умиротворяваща роля по-силна от дипломатическите преговори. Фигурата на ранен войник, паднал на колене, с пушка в ръка и приведена глава. Това е монумент на военното безумие на завоевателните войни. Когато французите нахлули в града, началникът на гарнизона се спрял пред паметника и казал "народ, правещ хуманно изкуство, не може да бъде милитаристичен". Затова е издадена заповед войските да се оттеглят".

С цялото си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция и българската модерна скулптора на ХХ-ти век. Сред най-известните му творби е лъвът пред паметника на Незнайния воин в София. 

Днес творението на Николов във Видин, което удивлява цяла Европа, не е в цветущо състояние. Преди две седмици паметникът беше почистен с водоструйка, след което лакиран. Ако се загледаме в него, ще видим трайни от материал следи върху гранитния постамент. 


Галерия

Вижте още

УНИЦЕФ създава дигитална образователна платформа за деца с увреждания

"Образование за всяко дете"- това е новата  кампанията на УНИЦЕФ.  Инициативата цели да бъдат подпомогнати деца със специални потребности да се включат пълноценно в образователния процес чрез изграждане на обучителна онлайн платформа. Това каза Деница Делвил, директор "Комуникация" към УНИЦЕФ България :  "Въпреки всички положени усилия до този..

публикувано на 04.06.20 в 15:40

Пренастроихте ли телевизионните приемници, разпространяващи цифрова ефирна телевизия?

За проблем с телевизионните приемници, разпространяващи цифрова ефирна телевизия сигнализира слушателка на Радио ВИДИН. От миналата събота Марияна Милетиева от Монтана и нейни приятели с декодери от Бойчиновци и Охрид, не могат да гледат телевизия, защото няма сигнал.   "От Монтана съм, имам къща в Сливовик, в Медковец, и там преди години..

публикувано на 04.06.20 в 15:07

Кои са фразите, които могат да "подпалят" нервите на майките за секунда

Темата е от категорията "Женско царство", но моля мъжката част да не бъде много критична към нас- жените.  Знаете, че понякога ни се иска да си се оплачем, макар че вие ни обичате и такива.  Сигурна съм, че всяка млада майка като мен, има фраза, която може да й "подпали нервите" за части от секундата. Без значение дали е от роднини, близки и..

публикувано на 04.06.20 в 15:00

Библиотеката в село Зверино с обновен детски отдел

С обновен детски отдел посреща своите малки читатели библиотеката към Народно читалище "Факел 1926" село Зверино.  Ново и модерно е обзавеждането, а на една от стените е изобразен стенопис по мотиви от българската народна приказка " Дядо вади ряпа", каза  Стилияна Стоянова : "Библиотеката вече има обособено място, което е обновено и е с..

публикувано на 04.06.20 в 14:30

Кучето Рея-приятел на котките

В рубриката "97 лапи и 1 опашка" ви срещам с Деница Младенова и нейното куче Рея . Тя е порода пинчер и е подарък от баща й. Не понася други кучета, но за сметка на това се разбира много добре с котки. За това как е избрала името на своя домашен любимец, Деница разказа: "Тъй като обичам гръцката митология и Рея е жената на Кронос и..

публикувано на 04.06.20 в 11:00

В "Музикална зона" на 04 юни 2020 слушаме барабаниста Били Кобъм – 1 част

Били Кобъм става известен в края на 60-те и началото на 70-те години на миналото столетие, придобивайки популярност благодарение на работата си с Майлс Дейвис. От 1973   до 1975 г. в два негови студийни албума и един лайв участва българският виртуоз на пианото Милчо Левиев. По същото време стартират експериментите му с барабанното оборудване...

публикувано на 04.06.20 в 09:00

Да достигнеш звездите: Двама българи в екипа на първата частна космическа компания, изстреляла хора в Космоса

На 30 май Съединените американски щати осъществиха първия пилотиран полет от девет години от космическия център в Кейп Канаверал. В 22:22 ч. българско време бе извършен историческият полет до Международната космическа станция. Така за първи път от почти десетилетие, компанията на Илън Мъск- SpaceX, изпрати двама астронавти до Международната космическа..

публикувано на 04.06.20 в 00:31