24 май - Ден на българската писменост

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Общество'' в ''Посоките на делника'', 8 октомври 2020 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Да се преименува празникът 24 май прие Парламентът на първо четене. Депутатите записаха в Кодекса на труда датата, на която се чества величавото дело на Солунските братя Кирил и Методий, да бъде "Ден на българската писменост, просвета и култура", т.е да отпадне прилагателното "славянска".

"Определението на този празник е направено преди повече от 30 години, през април 1990 година от 9 OНС. Там е единственото място, където официално и законово е именуван този празник. Неговата поправка, продиктувана от тази разпоредна, може да се случи в този законодателен текст. Три научни института на БАН дадоха становище - Кирило-Методиевският научен център, Института по български език и Института по правото и държавата. На мнение съм, че трябва да бъде водена дискусия. Основният ни аргумент да върнем законовото име на този празник е, че на 24 се повтаря едно клише. Не е състоятелно да мислим, че това разделя българското и славянското. Причината е, че и историческата основа, на която лежи този празник, е родена и създадена в България, а и самият празник, който вече има два века история, е създаден и честван непрекъснато в България".

Предложението да се върнем към българските корени на празника не е насочено срещу Русия или други славянски държави, не е нито филско или фобско, а в полза на нашата национална традиция, допълни Михов.

Преименуването на най-тачения празник, който обединява българите по целия свят, бе подкрепено от 73-ма депутати, "против" гласуваха 4-ма, а "въздържали се" - 34 народни представители. От ГЕРБ приеха предложението за промяна с уговорка, че по темата ще има дебат. От националистическа коалиция, която е вносител на предложението, считат че по този начин ще се даде тласък за приемането на кирилицата като българска азбука и в Европейския съюз.

С тази промяна поправяме една историческа несправедливост, поставяща в неизгодно положение българския народ, каза врачанският политик от ВМРО Красимир Богданов.

"Българският народ е създател на славянската писменост, съхранител на делото на Светите братя и народ, разпространил това слово сред останалите източноправославни народи от славянски произход. С възтържествуването на историческата истина отговаряме на очакванията на обществото - да се еманципираме от чуждите идеологии и пропаганди, за да има смелост да каже това, което е било. Истината е само една - факт е, че по заръка на император Михаил III Константин-Кирил Философ сътворява глаголицата, първото писмо на славянски език. Разпространено е във Великоморавия. Когато Кирил-Методиевото дело е застрашено, учениците им пренасят писмото в Първото българско царство. Княз Борис I им поставя задачата да преведат Светите книги за нуждата на държавата. Кирилицата е създадена в Преславския двор от Климент Охридски, като сериозно се отличава по графичен начин от сътворената от Кирил глаголица. Кирилицата е разпространена от България - първоначално в Киевска Русия. През XIX век денят 11 май - Ден на Светите братя, е възобновен като честване именно в българските земи. През 50те години започва отбелязването му като училищен празник, за първи път през 1851 в Пловдив. През 1916 година, когато се сменя църковния календар, 24 май се оформя като граждански празник, а 11ти остава църковния празник, честван в целия славянски свят. Формулировката славянска писменост не отразява точно и обективно историческата истина".

От "Обединени патриоти" искат да се спре посегателството върху българската роля в развитието на славянските култури. Предложението беше отхвърлено от социалната комисия. Решението на парламента породи научни спорове у нас, предизвика и остра реакция от страна на Северна Македония, откъдето се появиха обвинения за опити на присвояване на празника.

Първи стъпки към признаване на кирилицата като българска азбука, провокация, присвояване и на азбуката, и на славянската просвета, това са няколко примера за коментарите в изданията на съседната държава.

Българската национална кауза трябва да отрича славянофилството, продължихме разговора с Богданов.

"Следя внимателно дискусиите, тъй като нашата цел е да се проведе широк обществен дебат, за да се намери най-точната формулировка този ден. Без да се опитвам да обвинявам в идеологически предразсъдъци, просто искам да напомня, че България е единствената страна, която омаловажава своята роля в един такъв важен процес. Той е български, не общославянски. Нека не забравяме, че славянофилството е политическа доктрина на друга държава, която има своите имперски цели и намерения от времето на Петър Велики нататък. Една част от обществото - хората над 40-годишна възраст, са изучавали историята точно по този начин. Аз като историк не мога да допусна, че княз Борис приемайки учениците на Кирил и Методий, е мислил за мисията за разпространение. Кирилицата е създадена, за да удоволетвори нуждите на българската държава и да еманципира народа от Империята, опитваща се да наложи гръцкото писмо. Не трябва да поддържаме тезите на славянофилството, нито да отделяме братята в Македония, пишещи с нашите букви. Сърбите защо не уважават този празник? Защо не казват, че тяхната писменост е славянска? Имат самочувствие да определят своята азбука като сръбска. Ние в училище учим българската азбука. Св. Кирил създава първата графична форма на изразяване на славянски език, ползвайки говора на солунските славяни, които са от българската група. Самата глаголица можем да твърдим, че е българска в своята основа".

Законопроектът ще бъде приет и на второ четене, на мнение е народният представител.

"Нямаше сериозни възражения, дори нямаше дебат. Не очаквам сериозни парламентарни колизии по отношение решаване на въпроса. Има време за дискусия, каквато ние търсим. Не принизяваме делото на Светите братя, категорично го заявявам.  Достатъчно отговорна национална формулировка, която да защитава приноса на България, искаме ние".

"Председателят на социалната комисия поиска мнение от двата института. В предложението няма нищо смущаващо. Преименуването на празника е право на парламента - ако има единодушие в обществото, промяната трябва да се случи. Вносителите казват, че глаголицата има общославянски характер, а кирилицата е българско творение. Нас ни смущава, че Кирило-Методиевото дело остава на заден план. Тази част от културното наследство се зачерква. Мнозинството от старобългарски ръкописи, които са достигнали до нас, са на глаголица".

Предизборната ситуация е в основата на това предложение, допълни Милтенов.

"Не бива да отминаваме с мълчание, че в предизборно време се повдигат такива въпроси, разделящи обществото мнение. Нашите решения са на база на становищата, които ни изпратиха. И преди сме заявявали, че кирилицата трябва да се наименува българска азбука. Този въпрос с преименуването на празника 24 май трябва да се подложи на широко обществено обсъждане, но такова досега не е имало".

Намаляваме ли историческата си стойност, откъсвайки делото на Кирил и Методий от славянската общност? Това попитахме историкът Калин Виденов от РИМ-Видин, който припомни фактите около възникването на старобългарската азбука и на славянската писменост.

"24ти остана от последните празници, които не бяха политизирани. По този начин категорично се заявява, че македонският език не съществува, пък и се слага край на руските провокации, представящи Светите братя като техни просветители. Преди години президентът Путин скандализира с изявлението, че славянската писменост отива в Русия от македонските земи. Първата славянска писменост - глаголицата - е създадена през 855 година, като целта е Византия да установи влияние, тъй като има надпревара между двете големи църкви. Учениците, пристигайки в България, установяват че глаголицата е трудна за изписване. Създава се нова писменост, която да стъпва на нея, но да е по-достъпна. Кирилицата е създадена през 900 година, така се смята. Ние трябва да наблегнем повече на учениците на Светите братя, защото те създават нашата азбука. Как се наричат грузинската и гръцката азбука, как ние наричаме нашата? Кирилицата трябва да е повод за национална гордост, защото тя е българската азбука. Статуите на Кирил и Методий, ако забележите, държат пергамент с буквите на кирилица. Не трябва да се използва това невярно твърдение, иначе се подиграваме с националното ни достойнство".

24ти май трябва да се чества като национален празник е личното мнение на видинския историк.