Толовица- красиво, спокойно и безлюдно село

Днес ще посетим село Толовица в община Макреш. Намира се в изключително красива местност по течението на две малки реки, а районът наоколо е зает от гъсти гори. Според местна легенда, първият жител на Толовица се е заселил тук при малко изворче, а селото е кръстено на жена му. 

В близост до Толовица започва природният резерват "Магурата", защитен обект на ЮНЕСКО. До пещерата и на километър от селото се намира още една известна природна забележителност - Рабишко езеро, което се ползва за риболов и воден туризъм. 

Преди малко повече от година посетихме селото, за да видим как живеят местните, от какво имат нужда и как се управлява населено място с жители, чиято възраст е над 70 години. За всичко това разговаряхме с кметския наместник на Толовица, Лозинка Петрова и местни жители. Изводът- селото беше поредното гаснещо съкровище на Северозапада.

Година по-късно ситуацията не се е променила, дори селото е обезлюдено още повече.

"Не сме много жителите, постоянно сме около 20 човека, дори в момента сме 17. През лятото бяхме повече, но гражданите се прибраха вече...", обясни Лозинка Петрова.

"Селото ни е малко, хубаво, закрито, до нас е близо Рабишкото езеро, пещерата... Въпреки това хората напуснаха родните си места, тук останаха само пенсионери. Това, че селото постепенно си отива, аз си го обяснявам с това, че не се продават имотите. Къщите са запустели, но собствениците им не ги предлагат за продажба. Всеки иска да запази за себе си спомен за родното място... 

Ежедневието тук е спокойно и монотонно. Нови неща не се случват често. Нямаме място, където хората да се събират и да общуват. Идват в кметството- тук се дава хляба, топлия обяд. Повечето са записани за обяд и при мен се събират, виждат се, говорят си. Същото се случва и при получаването на пенсиите, при нас пощата идва в сряда. С една дума- тук, в кметството, се случва разнообразието...

Що се отнася до медицинското обслужване, на повечето жители личните лекари са в града, тук лекар не идва. Лекарствата също си купуваме от града- мобилната аптека не минава през селото. Всеки се спасява самостоятелно. Преди минаваха от време на време за профилактични прегледи на хората, но това, както казах, беше в миналото.

С междуселищния превоз сме добре. Автобус идва от Видин и за Видин и сутрин, и следобед. Хляб в селото карат три пъти в седмицата. Идват тук, при мен. Казват предварително кой колко хляба искат и в понеделник, сряда и петък идва бус на фирма от Видин и ни снабдяват. 

От няколко месеца имаме и подвижен магазин от Белоградчик. Идва във вторник. Хората са много доволни и много се радват. Предварително си правим заявка. Кара ни всякакви хранителни стоки. Нищо, че заявките ни са малки като количество и бройка, собствениците на фирмата не пренебрегват нуждите на хората от селото..."

Толовица е родното място на идейния водач, организатор и ръководител на Белоградчишкото въстание от 1850 година  чорбаджи Цоло Тодоров. Той е син на преселници от село Белимел, Монтанско, които бягат от преследванията на турците. Скоро след като се заселват в Толовица турци убиват пред очите на семейството братчето му Павелчо. След няколко години Цоло отмъщава и бяга в Сърбия. Завръща се след много години, поради което не е разпознат и става събирач данъци - карал овце за снабдяване на турските военни гарнизони. В данъчните регистри за Видинския край Цоло е записан като най-богат земевладелец. Подмолно обаче организира недоволството на местното население от нови, още по-тежки данъци, както и беззакония на местните турци. В Раковишкия манастир се пази като ценна реликва подписан с кръв документ-съзаклятие за вдигане на въстанието. В него името на Цоло е на първо място. При потушаването на въстанието  е заловен от турците и убит.