Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Аз съм много емоционална, много романтична и оптимистична личност

Оптимистът Цветомила Михайлова събира диалекти в свой проект

Снимка: Личен архив

В това издание на "Калейдоскоп" ви срещаме с едно цветно момиче, такова е и нейното име - Цветомила Михайлова. Името ѝ включва две части - уж е цвете, пък в същото време е и мила. Въобще с една дума - Цветомила. Тя е на 34 години и е успяла да направи много смислени неща в живота си.  Освен че работи работата, която обича и която я провокира постоянно, тя подготвя докторантура по изкуствен интелект. Освен това  от няколко месеца работи по проекта "Диалекти", който е нейна стара мечта,  и вече е факт.


Може би най-голямото предизвикателство в нейния живот е отглеждането на  4-годишното ѝ детенце, с което взаимно се  възпитават и се радват на пъстротата на живота.  
Цветомила Михайлова е родена през 1986 година в село Хайредин. Завършва 7. клас в училището в Хайредин. Продължава средното си образование в ППМГ "Акад Иван Ценов" Враца. Любимите ѝ предмети са свързани с математиката, участва в различни олимпиади и състезания и е в отбора по математика на училището. Приемат я в Техническия университет София, специалност "Компютърни системи и технологии". Продължава с магистратура по управление на проекти. Следва още една магистратура, свързана с откриване на информация и извличане на знания. В момента продължава образованието си с подготвяне на докторантура "Машинно обучение и обработка на естествен език", тоест изкуствен интелект. Пише научни статии, прави изследвания и експерименти, подготвя се за научна работа. 


Свободно време почти няма, особено сега с необходимостта да отглежда и възпитава малкия си син. Не се оплаква, напротив - звучи много оптимистично, така е свикнала.
 Харесва ѝ да учи, постоянно да се образова и да научава повече и повече неща. Цветомила създава наскоро един проект, който отдавна не ѝ дава мира.  Това е проектът  "Диалекти", в който се събират аудиозаписи на по-възрастни хора от страната, които все още говорят на различни диалекти. Записите могат да се правят от техни близки хора. Идеята на проекта е да се покаже и съхрани безкрайното разнообразие на диалектния говор в различните  части на България.


ДЕТСТВОТО
"От детството си имам много хубави спомени. Прекарала съм го в  Хайредин и това, което си спомням, че бяхме пет деца - брат ми, сестра ми и аз, и двете ни братовчедки. Имаше страшно много игри, безгрижие. Възрастни, които се грижеха за нас, нашите баби и дядовци, родителите... И много обич от тях..."

УЧИЛИЩЕТО
"Продължих в математическата гимназия във Враца... Бях много, много добра по математика. Бях в отбора по математика на училището и ходех на всякакви състезания предимно по математика, информатика, физика... Даже в 11. и 12. клас ходех на олимпиади по лингвистика и имам медали от международни олимпиади по лингвистика. Така че всички предмети, свързани с математиката, компютрите, логическото мислене ми бяха любими."

ПРОГРАМИРАНЕТО
"Много ми помогна в работата това ,че математиката винаги ми се е отдавала, никога не ми е бил тежко да научавам различни неща, свързани с математиката... Винаги ми е било супер лесно и така много лесно преминах от задачи по математика,  задачи, в които пак трябва да седнеш и да намериш някакъв отговор,  до програмирането, тъй като и тука основното нещо е да седнеш и да разнищиш един проблем, да мислиш дълго време върху него и просто да го решиш."

ДОКТОРАНТУРАТА
"Докторантурата е научен труд ,чийто резултат от нея е да се изследва някакъв научен проблем, което включва изучаване на всичко, което е направено до момента по този проблем и допринасяне на нещо ново към този конкретния проблем. Аз това, с което се занимавам е машинно обучение и обработка на естествен език, което включва  създаване на математически модели  за обработка на езика."

ПРОЕКТЪТ "ДИАЛЕКТИ"
"С проекта "Диалекти" започнах да се занимавам преди три месеца. Това е една идея, която е в главата ми от страшно много време. Било е преди 15 години, когато баба ни ни разказваше някакви истории на нейния интересен северозападен говор и аз тогава си мислех: "Ей, трябва да я запишем!" Много скоро след това баба ни почина. Аз бях забравила, че се е случило и по-късно си припомних колко е жалко, че нямаме запис на бабите и дядовците ни, които имаха много интересен говор... И ми стана много тъжно, че нямаме никакви спомени от тях документирани... Преди 5-6 години реших, че трябва да направим такъв проект, който да е свързан с това да запишем тези възрастни хора, след които остават все по-малко хора, които говорят на типичен чист диалект... И преди пет години записах бабата на съпруга ми, която разказа много мила лична история... И ми остана този запис... Наскоро участвах в една Академия за жени - предприемачи, идеята беше да развием дадена идея или проект. И така реших да развия този проект с диалектите. Искам с този проект - да мога да мотивирам хора, които имат баби и дядовци, които говорят на интересен диалект, просто, когато са при тях на гости да извадят телефона си и да ги запишат. Това не изисква никакви усилия и време, а след време ще са си страшно много благодарни. Няма значение дали ще ни го изпратят на нас този запис. Би било добре да съберем на едно място диалекти от различни части на страната... Има интерес към идеята, хората доста позитивно я приемат ..."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Сароян ни води на приключение с Уесли Джаксън

Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“ . Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“ . Войната с критиците, която води цял живот, му..

публикувано на 21.02.25 в 17:05
Петър и Яна Черневи. Снимка: Личен архив на Дора Чернева

Спомен за Петър Чернев и неговото творчество

Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..

обновено на 21.02.25 в 17:00

Кукленият театър във Видин представя премиерата на "Котаракът в чизми"

"Котаракът в чизми"  е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: "Детски и домашни приказки". В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив,..

публикувано на 21.02.25 в 16:10

Алекс и зайците...

Отново ще ви срещнем с Алекс от Видин . При предишната ни среща през 2023 година той ни разказа за кокошките Сонка и Юлия и петела Соник.  Сега отново се е върнал към отглеждането на зайци . Негово старо хоби. Всъщност той не може да си представи да живее без домашен любимец, та бил той и малко странен. Колкото до Соник, Сонка и..

публикувано на 21.02.25 в 14:00
Симона Панова

Симона Панова: Когато да си екскурзовод е повече от работа

Днес ви представяме една вдъхновяваща личност от Видин - Симона Панова , автор на фентъзи романите "Змей Закрилник", "Змей Побратим" и "Змей Омайник". Но освен че създава магични светове на страниците на книгите си, Симона е и невероятен разказвач на истински истории, свързани с богатото историческо наследство на старопрестолния Видин и..

публикувано на 21.02.25 в 13:00

Монтанска художничка подрежда изложба "Цветът в мен"

"Цветът в мен" се нарича изложбата на монтанската художничка Таня Василева. Това е нейната първа самостоятелна експозиция в град Монтана, в която тя представя 24 свои платна на различни теми и с различни техники. Авторката разказа как се появява идеята за  изложбата: "Поканиха ме от библиотеката да направя изложба... Замислих се и си казах, че..

публикувано на 21.02.25 в 11:05

Владислав Георгиев: Преходът от живота в Париж към този във Видин

Днешният ни гост е Владислав Георгиев от Видин , брейк танцьор, който в годините след 2000-та беше един от най-добрите в нашия град. След завършването си, решава да замине за Прага, където живее около три години. Там среща любовта в лицето на екзотична девойка с корени от Мадагаскар, но родена във Франция, където семейството ѝ е емигрирало...

публикувано на 20.02.25 в 17:30