Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Проф. Терзиев: Необходими са реформи в средното образование, за да преодолеем функционалната неграмотност на учениците

Снимка: Радио ВИДИН

Вече почти десетилетие Европа работи за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. И въпреки че за постигането му са включени на практика всички ресурси, е повече от очевидно, че интелигентният растеж има водеща роля, а образованието и науката са категорично и безусловно свързани с него. За необходимостта от качествено образование, доколко то е такова у нас и какво може и трябва да се промени, за да бъде неизменна част от действителния преход към конкурентна икономика, разговаряме с проф., д.ик.н., д.н. Венелин Терзиев.

Радио ВИДИН:  Проф. Терзиев, отговаря ли качеството на средното образование у нас на очакванията и изискванията на обществото ни?

- Някои казват, че са важни първите седем години, други - че началното образование е определящ фактор за развитието на децата. Много малко хора се замислят върху значимостта на средното образование като цяло, защото то осигурява първия широк път за развитие на всеки млад човек. То дава не само диплома за завършеност в процеса по придобиване на набор от знания, но и набор от умения и компетентности, необходими на всеки човек за успешната му личностна и професионална реализация, с които да осигури собствения си живот, а също така и за формиране на активната му гражданска позиция. Затова съвсем отговорно можем да заявим, че средното образование е най-важният етап в цялата образователна верига. Дали го харесваме или не, дали откриваме проблеми или считаме, че всичко в системата на средното образование е решено правилно, именно средното образование е необходимото и много често напълно достатъчно условие човек да работи и по този начин да осигурява своето и на семейството си благосъстояние. И все пак ни се иска то да бъде по-добре подредено, по-добре осигурено, с по-високо качество и да дава много изходни възможности на всеки, получил диплом при завършването му.

Да разбираме, че според Вас именно средното образование е в основата на качеството на живот на всеки член на общността. Бихте ли споделили кои са факторите, които определят неговото развитие?

- Факторите, от които зависи средното образование, разбира се, са много. На първо място това са учителите. Независимо от налагащото се мнение, че децата (учениците) са в центъра на образователната ни система, според мен учителите и учениците поделят това централно място и няма нужда да се опитваме да ги разделим. Учителството е базата и силата на образованието, придава му цвят и други измерения. То стои между законодателството, между учебните планове и програми, между излишествата и дефицитите и осигурява средата за развитие на учениците. С риск понякога да бъде недоразбрано и недооценено. И тук трябва да говорим за качество на подготовката, за качество на квалификациите, за кариерно развитие, за подкрепа на различните видове власти, за мониторинг и контрол в работата, за взаимодействие с родителската общност, но преди всичко - за отговорността към младата генерация на страната ни.

Това неизбежно ни препраща и към въпроса с образованието на самите учители.

- Безспорно. Няма как да не свържем качеството на подготовката на учителите с качеството на висшето образование - това просто е задължително. Качеството на квалификациите отнасяме не само към висшето образование, но една съществена част от учителите казват, че придобиването на професионално-квалификационни степени означава само и единствено пари. Кариерното развитие на учителите е регулирано със Закона за предучилищното и училищното образование, а заплащането през последните години вече не е основният проблем на системата, което като че ли не промени отношението на обществото към учителите, както и отношението на институциите към определяне на задълженията на учителите и силното бюрократизиране на системата.

COVID пандемията оказа влияние върху всички сфери на нашия живот. Неминуемо отражение има и върху образованието. В каква посока се случиха тези промени?

- COVID пандемията ускори преминаването на средното образование на дигитални „релси“. В голяма степен това се дължеше на огромните усилия и допълнителната работа на учителите. В някои региони материалната база, в т.ч. сградният фонд, получиха своите съществени подобрения. Това, от своя страна, беше в отговор на изискванията за всеобща достъпност на образованието.

Значи ли това, че онлайн образование е равно на достъпно образование?

- Всеобща достъпност - да, но равен достъп до качествено образование е съвсем друго. Разделенията в системата са достатъчно по вид и брой - на регионален признак, на районен признак, както и на признак качество, което се подсилва от предизвикателствата и на самото законодателство. Например, въвеждането на „иновативни“ училища, с което като че ли заменихме негласното разделяне на училищата на „елитни“ и „неелитни“ с класифицирането им като „иновативни“ и „неиновативни“. И друг път сме поставяли този въпрос, защото в една високотехнологична среда, за каквато говорим в условията на втората декада на 21-ви век, би трябвало всички училища да бъдат иновативни и каквото е качеството на обучението в центъра на София такова да бъде и във всяка друга точка на страната. Това разделение е предизвикателство към трите групи, свързани с училището - ученици, учители и родители. Не акцентирам, макар да е много важен, върху въпроса с училищата, в които се обучават предимно деца, за които българският език не е майчин.

Учителската професия никога не е била само „изпяване на урока“, но последните години изключително много разшириха кръга на тези отговорности. Част от тях е работата по проекти и програми. Доколко тези активности са в унисон с изискванията и отговорностите на един учител?  

- Въвеждането на проектния принцип на работа в училище е също важна предпоставка за качество, конкурентост, иновативност, но би трябвало да бъде достатъчно добре регулирана и синхронизирана, за да не създава проблеми, а да провокира едно благородно съревнование за постигане на резултати. Наличните над 20 национални програми, по които училищата могат да кандидатстват за допълнително финансиране, превръщат учителите в „ловци“ на повиквания за проекти. Но как да съчетаят задълженията си в учебния процес, задълженията си по изпити, външни оценявания, квесторски и други административни задължения... Да не говорим, че провокират прилагането на други практики, чрез които могат да се изработват и печелят проекти...

И понеже в основата на нашия разговор е връзката на образованието с икономиката, няма как да пропусна и въпроса за липсващите професионални кадри. Само добър спомен ли останаха кариерните центрове в общините? И къде е България на фона на общата тенденция за увеличаване на показателя NEET (neither in employment nor education and training)?

- Почти отсъстващо от средното образование е професионалното ориентиране и подготовка за личностно развитие. Центровете за личностно развитие работят слабо в тази посока. Те се занимават с извънучилищни дейности и задачи, които им се възлагат в зависимост от програмите на общините. Добре организираният проект за създаване на кариерни центрове в общините вече е забравен, а профилираните за работа в тях колеги вече са разпръснати в различни посоки. Безспорен факт е, че професионалното ориентиране е ключ към доброто личностно развитие и може би тогава няма да се говори за това, че около 50% от започналите студенти не завършват съответните университети. Още повече, че ранното професионално ориентиране би било изключително полезно при големия процент преждевременно напускащи училище и наличието на една голяма група деца (ученици, млади хора), които не продължават в средно образование. Какво се случва с тях? - нито завършена (по-често) образователна степен, нито някакъв занаят...

На фона на спечелени от наши ученици и студенти призови места от международни състезания и олимпиади масово грамотността от години е с отрицателен знак. Какво, според Вас, оказа най-силно влияние върху този негативен процес?

- Колкото и да се стремим да обявим резултатите от ПИЗА за положителни за страната, това видимо не е успокоително...  420 т. - четене, 436 - математика, 424 - природни науки. Българските ученици са под критичния праг за четивна грамотност - 41,5% Въпреки опитите да докажем колко са добри резултатите от Националното външно оценяване, то те определено също пишат недобра оценка на системата.
Извън пандемичното обучение - методите залагат на репродуктивното учене. В дефицит е обучението за критично мислене, за формиране на умения за справяне с проблеми, по-пълна социална ангажираност.
Учебни програми, учебници - честата смяна на програмите, скандални изменения, конфликти между автори - всичко това се отразява негативно не само на образователния процес. Всичко това формира антисоциални настроения у младите, често отказ от ангажираност, а „Фейк“ моделите все по-лесно завладяват младото съзнание. А всъщност младият човек няма и как да се ориентира в  подобни ситуации, което означава, че сме го загубили за каузата „образование“ - той не вярва на образованието... Учебниците - много пъти сме писали за това, че дават сложна, тежко възприемана информация, често - трудно възпроизвеждана от самите ученици. Честата им смяна не позволява изграждането на систематичност, която е задължителна за образованието във всяка наука. Само един пример: „Морската вода е солена, защото в нея е разтворено голямо количество готварска сол“... колко ли други нелепости има в учебниците?

И все пак, семейството и средата, в която живеят, също дава отражение. Всеки от нас е пример за някого, предполагам - в това число и Вие?

- Определено младите се учат не само в училище, но и у дома. Какво им предлага обществото? Това е огромна тема, в която образованието не присъства. Чалга, селфита, дискотеки... Тук-там някое читалище, което се опитва да се вмести и да замести дефицита на обществените процеси на възпитание... Но обикновено те се концентрират върху малките възрастови групи. Извънучебна работа е важен фактор в процеса на образование и всеки един от нас трябва да е отговорен към примера, който дава.

Смятате ли че обучението извън България ще спомогне общата картина на българското образование да се промени към по-добро?

- „Ще заминете ли да се учите в чужбина?“ Това е един от първите въпроси, задаван на младите хора, завършващи средно образование. Въпрос, който ме възмущава. Да, съществува интерес от страна на завършващите към обучение извън страната. Продължаващият интерес към обучение в чужбина е навярно и една от причините непосредствено след средно образование успеваемостта да е далеч по-ниска, но е редно да се знае и да не се пренебрегва обстоятелството, че тук остават да учат много качествени деца. И не бива всички ние, в това число и медиите, да се включваме в процеса на отричане на българското висше образование с този толкова (не)професионално ориентиран въпрос.

Какви действия и дейности предлагате като първи стъпки в процеса на промяна? 

- Осигуряването на качествено образование е тежка мисия, която изисква  определен набор от действия в определени направления, което, от своя страна, е свързано със създаване на единни стандарти за различните образователни степени, чрез които се осигурява равнопоставеност на училищата и учениците, независимо от района, в който те се намират. Необходимо е възстановяване на равнопоставеността на училищата, учителите и учениците. В това отношение смятам, че системата на иновативни и други класификации (определения) на училища могат да породят разделителни линии в системата на образованието. Като важни стъпки смятам и въвеждането на единни базисни стандарти за начално и основно образование и минимални базисни стандарти за гимназиално образование, както и осигуряването на учебни програми и образователни модули, които да подготвят младите хора за социално отговорната им роля в обществото (гражданско образование, отворено образование, държавност, институционалност и др.). Преодоляване на функционалната неграмотност чрез система от програми и мерки, които да са обвързани със социалното включване, ефективни програми и мерки за заетост, модели за социално подпомагане и обезщетения при безработица и др. обстоятелства и изграждане на национален институт за развитие на образованието - това са възможни и работещи механизми в повишаване качеството на българското образование.

Пълно обновяване и рестарт на системата или има върху какво да се стъпи?

- Много са промените, които предстоят да бъдат направени, ако искаме родното образование отново да стане онзи неоспорим културен и икономически фактор, какъвто помним, че беше. Тук ще се спра само на някои от тях. Усъвършенстването и стабилизирането на системата за външно оценяване, която да дава вярна и обективна информация на случващото се в образователната система, е свързано с усъвършенстване на начина и форма̀та на самото външно оценяване, като се осъществява по един във всяка една образователна степен. Разработване на система от стимули за мотивиране на учениците при изпити за входно ниво и за следващ етап в образованието.

Обществена тайна е съществуването на „паралелно образование“. Доколко разнообразието и разностилието на учебните програми е предпоставка и основателна причина родителите да търсят и прибягват до допълнителни курсове и частни уроци за своите деца?

- Създаване на устойчива методология и методики за външно оценяване, базирано на нивото на училищната подготовка на учениците, е пътят, чрез които учители, ученици и родителска общност да получат удовлетворение от подготовката на учениците единствено и само чрез училището. Изграждане на единно учебно съдържание и политика по отношение на учебниците и учебните помагала, която да включва разработване на учебно съдържание в базисни общообразователни курсове за знания, български език, компютърни умения, чужд език, спорт, изкуства и социални умения е възможно и повече от необходимо. Да, безспорно, необходима е и промяна на съдържанието на учебните планове и програми, което да включва и уеднаквяване на учебното съдържание, както и изработване и прилагане на методология за преодоляване на функционалната неграмотност чрез система от програми и мерки, които да са обвързани със социалното включване, ефективни програми и мерки за заетост, модели за социално подпомагане и обезщетения при безработица и др. обстоятелства.

Изразът „парите следват ученика“ стана нарицателна за качеството на образованието. Вашето становище по въпроса за финансирането?

- Изключително важно е да се усъвършенства и системата на финансиране чрез създаване на стандарти за финансиране с критерии за качество и въведат единни стандарти за материално-техническа база и промяна на подхода за финансиране „парите следват ученика“. Ето и някои от стъпките, които е необходимо да се предприемат: Разработване и въвеждане на нов механизъм за финансиране на училищното и гимназиалното образование, който е обвързан с качеството на подготовката, а не с броя на учениците. Премахване на системата на иновативни и други училища. Въвеждане на единни базисни стандарти за начално и основно образование, както и минимални базисни стандарти за гимназиално образование. Въвеждане на единни минимални стандарти за финансиране на училищните дейности и допълнителни изравняващи  коефициенти, чрез които ще се осигури равнопоставеност на училищата по региони. Осигуряване на електронна среда, интернет достъп и оборудване, позволяващи качествено и без прекъсване преминаване в онлайн режим на обучение както за учители, така и за ученици. Подкрепа на семействата с двама или трима ученика, свързано с възможностите за осигуряване на онлайн обучение. Разширяване правомощията на общините за дофинансиране на училищни и извънучилищни дейности.

Директорите на училищата са реалните изпълнители на политиката на образованието по места, но често именно те са наричани и „феодали“ заради липсата на ограничения в срока на тяхното управление. Смятате ли че мандатността на тази позиция е възможна и необходима промяна?

- Подобряване на управлението на системата на образование е възможна чрез набор от мерки, сред които е и мандатност за директорите (максимално два мандата за директор на училище от системата на училищното и гимназиалното образование, като едновременно с това е необходимо разработване на оценъчна система с определени и измерими критерии по отношение на управлението на образователната институция (атестация на  учители), както и добра система за подготовка и квалификация на учители.

Ако крайната цел на средното образование е да подготви децата за живота - какво не бива да забравяме и пропускаме?

- Смятам, че не по-малко усилия трябва да се отделят и за подобряване на социалната чувствителност и отговорност на учениците, като за целта се изгради система за въвеждане на гражданско поведение и отговорност у младото поколение, регулиране на нежеланото поведение в училище, създаване на адаптирани превантивни програми, съобразени с проблемите на учениците във всяко отделно училище. Смятам за необходимо и целесъобразно въвеждането на индивидуален подход, който да посреща поведенческите особености, предлагайки превантивни, текущи и последващи мерки в случаите на проблемно поведението, които нямат медицински или друг характер, изискваща терапевтична подкрепа.

Проф. Терзиев, какво, според Вас, трябва да бъде образованието ни, за да отговаря на нуждите на икономиката?

- Трансформирането на икономиката провокира трансформацията и на образованието и предопредели посоката, към която то трябва да се ориентира. Когато говорим за икономика - разбираме всички икономически сектори, когато говорим за образование - разбираме всички образователни степени. Две са основните нововъведения, които се правят в момента в съответствие с приетите промени в законодателството - иновативни училища и изследователски университети. И двете инициативи трябва да се определят като прогресивни по замисъл и има една основна причина това да е така - стремежът образованието по най-сигурен начин да се превърне в безспорен фактор за осъществяване на икономическо развитие чрез създаване на кадри, които имат знания, умения и компетентности да участват в създаването на икономика. И ако за днешната икономика се казва, че е „икономика на знанието“, ако определяме триъгълника на знанието като една от новите парадигми на интелигентното и устойчиво развитие, то трябва да дефинираме много ясно и точно какво трябва да се случи във всяка една система, за да се постигне икономически растеж, от който имаме нужда.


Проф.д.н.Венелин Терзиев е възпитаник на Университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас и Стопанската академия „Д.А. Ценов“ в Свищов. Доктор на науките по национална сигурност и икономика. Редовен професор е във Военна академия „Георги Стойков раковски“ в София и Русенски университет „Ангел Кънчев“. Научните му интереси и публикации са свързани с проблематиката на икономиката, националната сигурност и социалното управление.

Вижте още

В "Музикална зона": ЧРД на шармантната Кичка Бодурова!

Кичка Бодурова е една от най-популярните български естрадни певици и една от най-известните българки в чужбина. Родената в Бургас на днешния ден шармантна дама може да се похвали със звездна кариера и популярност не само у нас, но и в Германия; на невероятния успех на гръцките си песни се радва още в Гърция, и в Русия. Там един от първите й албуми..

публикувано на 29.11.21 в 09:40

Песни за обещанията в „Музикална зона“

  Понеделник преди обед: време е за oбещания по никое време.. Защо ли? Ами защото: "Обещанията са като пълната луна - ако не се спазят веднага, с всеки изминал ден избледняват." Песни за обещанията реших да слушаме днес в „Музикална зона“. Направих списък с български поп, рок и естрадни песни за обещанията, които даваме един на друг, за обетите, които..

публикувано на 22.11.21 в 09:37

Музикална терапия в „Музикална зона“

  Европейски ден на музикотерапията е днес. Едва ли има някой, на когото да не му е ясно, че музиката и здравето вървят ръка за ръка. И че звуците могат да лекуват! Музикалната терапия може да направи чудеса с вашето здраве много повече, отколкото което и да било лекарство.   Ако човек редовно се отдава на доброто настроение, а около него звучи..

публикувано на 15.11.21 в 09:40

Европейските програми в помощ на Общините за подобряване на климата

Действията в областта на климата заемат централна част от основните задачи на ЕС в момента. Европарламентът настоява за ускоряване на действията в областта на климата в световен мащаб и за това ЕС да остане световен лидер в борбата с изменението на климата .  Новият европейски законодателен акт за климата увеличава целта на ЕС за намаляване на..

публикувано на 12.11.21 в 11:10

В „Музикална зона“: Песни по стихове на поета на любовта Евтим Евтимов

  По повод Деня на народните будители реших днес в „Музикална зона“ да си спомним за един от нашите будители- Евтим Евтимов. Още повече, че само преди дни- на 28 октомври- се навършиха 88 години от рождението на поета на любовта. Създателят на едни от най-въздействащите, страстни и чувствени стихове в българската поезия. Стихове, наситени с магията на..

публикувано на 01.11.21 в 09:37

В „Музикална зона“ днес: Големи звезди с буйни коси

Те са красиви, успели и винаги в перфектна форма. Понякога дори им завиждаме за начина, по който изглеждат, и най- вече за едно - буйните коси.  Днес в „Музикална зона” ще слушаме едни от най- известните изпълнителки- дамите с впечатляващо гъсти и буйни коси!    Според изследване мъжете предпочитат жени с дълги и буйни коси. Дългите, гъсти..

публикувано на 04.10.21 в 09:55

Ricchi e Poveri в “Музикална зона“

Една група, която след 40 г. раздяла, пяха отново заедно на миналогодишното издание на Сан Ремо. Легендарната група „Ricchi e Poveri” е една от най-известните в историята на италианската музика, но малцина знаят, че оригиналният състав е от четирима, а не от трима изпълнители. Стартираме седмицата именно с оптимистичната музика на..

обновено на 27.09.21 в 09:28
Подкасти от БНР