Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Богопомазаното село Копиловци

Това казва кметът на населеното място Лалка Илиева, като се аргументира с прекрасната природа, многовековната история и възможностите за развитие днес.  

"Копиловци е едно китно балканско селце. Казвам това не само, защото селото си е наше, а и защото където и да съм пътувала из България, съм сравнявала- виждала съм доста уредени села, но и такива, които чакат нещо по-добро да се случи. Ние сме от богопомазаните селища. А и през последните години много неща се направиха. По времето на Дилян Димитров като общински кмет и местния- Георги Петров, бе направен центърът на селото. Започна сменяването и на водопроводната мрежа, а през 2011 година, когато аз станах кмет, довършихме водопроводната мрежа и изградихме канализационна система с пречиствателна станция. Това, което и в някои градове го няма, при нас е направено.

Направихме и две екопътеки, които минават през ливади, гори, скали и водопади. По тях се стига и до Копренските водопади. Тук идват хора откъде ли не. Миналото лято разговарях с едни хора, които казаха, че са научили за това място от Интернет и много им е харесало...

Тук много хора имат желание да се развие туризъм, но моето лично наблюдение е, че ние не сме толкова предприемчиви. Може би защото тук не сме на главния път и възможностите, както и ентусиазмът ни след време намаляват...

Има какво да се направи, разбира се и от страна на Общината. Този мандат спечели Нина Петкова. Тя е много добър човек, много работлив и разчитаме тя да подеме нещата и да помогне да доразвием туризма. Защото ние имаме базата- правена е от местните хора през 1967 година, след което е и ремонтирана. Сега е с по- съвременен вид, посещава се, защото пътят дотам е асфалтиран, единствено проблемът ни е, че нямаме хранително заведение, което да посреща туристите...

В селото имаме две предприятия, които работят- това е шивашки цех, 23 жени работят в него и цех за безалкохолни напитки или както ние му казваме - лимонаден цех. Там също работят около 20-тина човека. Това е основното ни препитание. А иначе хората са повечето в пенсионна възраст. Имаме хора с ниски пенсии, както е и в цяла България, но имаме и такива с добри пенсии, защото тук са били миньори предимно, също килимарството е било добре развито...   

Живеем добре тук, казват и повечето местни жители, които са доволни от направеното.

"Не знам колко хора живеят в селото, защото десетина години бях в чужбина. Повечето сме пенсионери, малко са работещите. Ей това училище беше пълно едно време. Сега не функционира вече. Деца няма. Имам внук, но и той е в Италия. Синът ми е там от 15 години... Килимарство сега няма. Питай някоя жена дали тъче днес. Майка ми навремето имаше стан, тъчеше... Какво да правим, стари хора сме вече. Сякаш сме граждани- нито работим, нито градина гледаме- нищо. Ей тук идваме, че ни носят ядене... Вие- младите не сте добре, оставете ни нас, ние вече сме си изпели песента... Сега вече с нищо не се занимаваме, взимаме само пенсия. Преди обаче сме били шивачки. И ние сме тъкали навремето, почти във всяка къща имаше стан. После отвориха шивашкия цех и ние отидохме там... Нямаме проблеми. Всичко е мирно и тихо. Нямаме кражби  и сме спокойни... Хубава природа имаме. Горе, на хижата, идват много хора. Събота и неделя е пълно. И аз на младини съм ходела на нея, но вече не. Празникът на хижата го правим в края на август... Ходехме и ние, ама заради тази болест, 3 години вече- не ... Добре живеем, имаме си хубава природа, аз съм безработна, вкъщи си работя. Общо взето е добре, ама да има увеселение. Трябва да има, за да се веселим. Ей събор дойде, а няма забава, да свири нещо... Как беше едно време музиката, всяка неделя имаше музика, сега всичко опустя. Няма хора... Тя държавата опустя, пък камо ли селата. Когато моят син беше ученик, в училището имаше 360 деца, а сега само едно дете и то учи в Дамяново... Друго не ни липсва. Доктор си имаме, ама е добре да е всеки ден тук, а не само понеделник и сряда... Тук ми харесва тишината, спокойствието и въздуха, шума на реката и гората. Аз съм отраснала в боровата гора. Къщата ми е точно под нея. И това ми харесва. Омръзнало ми е от трамваи, от метро, от шум. Преди живеех във Владо Тричков- то е извън София. Налагаше се да пътувам, за да работя и какво да кажа. В момента като сляза на Централна гара от влака, започва да ме боли глава. Веднага като се прибера вкъщи, главоболието ми минава. Значи- тишината наистина лекува..."   

Целите интервюта с кмета на Копиловци Лалка Илиева, председателя на местното читалище Иван Марков и мнения на хора за живота в селото- в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще издържи ли семейният ни бюджет на новата ценова атака?

Новата година настъпи с повишени цени на някои стоки и услуги у нас. Токът за бита за Северозападна България вече е по-скъп с около 9%. Хлебопроизводителите побързаха да реагират на повишеното ДДС на 20% и съответно повишиха цените на насъщния. От 1 януари са в сила новите цени на личните карти. Вместо 18 лева за нова лична карта трябва да..

публикувано на 08.01.25 в 10:45

Видин-Ботевград: Новият път, чийто край непрекъснато се отлага

Строителството на най-големия инфраструктурен обект в Северозападна България започна след протестите в началото на 2018 година, когато стотици жители на региона няколко поредни седмици блокираха важни пътни отсечки с искане за магистрала до Видин и тунел под Петрохан. Тогава правителството обеща, че този проект ще е приоритетен за държавата, ще се..

публикувано на 07.01.25 в 13:24

Пазарът на труда все повече ще изпитва недостиг на работна сила

Работодателите завяват нужда от 261 926 работници и специалисти през следващите 12 месеца с умения и знания в различни професионални направления, които ще са необходими за ефективната работа на предприятията. Най- търсените специалности на пазара на труда можем да видим най-ясно от проучването, проведено сред работодатели от Агенцията по заетостта..

публикувано на 06.01.25 в 14:48

Шивач, водач на МПС и спедитор-логистик са най-търсените професии в област Видин

Регистрираните безработни лица средномесечно в област Видин за периода януари – ноември 2024 година са 4 053. Равнището на безработица в областта е 14.8%, а   от януари до ноември 2024 година  на работа са  п остъпили общо 2 888 души.   Област Видин е с дял 2.6% от общо регистрираните средномесечно безработни лица в страната (155 181) за..

публикувано на 06.01.25 в 14:26

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..

публикувано на 01.01.25 в 10:45

Изпращаме трудна година и мечтаем за по-добри дни

Отброяваме последните часове на годината - време за анализи и равносметка, но и за планове, стремежи и амбиции за следващите 12 месеца. Казват, че ако си пожелаеш нещо в новогодишната нощ, то ще се случи. За какво бъдеще на България мечтаят политиците? Проверихме в "Посоките на делника".  "Тревожно е забавянето на строителството на новия..

публикувано на 31.12.24 в 11:27

В Мездра тържествено ще посрещнат 2025 година

От Общината за пореден път организират посрещане на Новата година в град Мездра на площад „България” с музика, танци и много весело настроение.                                                        В 23.30 часа танцорите от Фолклорен танцов ансамбъл "Мездра" - носител на истинския дух на българските традиции, ще започнат своя новогодишен концерт...

публикувано на 31.12.24 в 08:29