Пандемията от COVID-19 промени света. Европа се нуждае от нови идеи, за се възстанови от кризата и да намери устойчиви решения на предизвикателствата на бъдещето. Сред тях са климатичните изменения, напредъкът на цифровите технологии и засилената конкуренция на световно ниво.
"Това е главният въпрос ‒ как да подготвим Европейския съюз, за да може той да действа и да реагира в утрешния свят", заяви Ги Верховстад, съпредседател от страна на Парламента на изпълнителния съвет на Конференцията за бъдещето на Европа:
"Първият въпрос, на който трябва да отговорим с тази конференция е каква е визията, която имаме за бъдещето на Европа. Kакви реформи са необходими на Европа за това бъдеще. И тогова идва вторият въпрос. Можем ли да направим това в актуалните работни рамки. Можем ли да направим това с процедурите, които имаме сега вътре в ЕС. Но това е само втория въпрос. Това, което бих искал при всички случаи да се избегне с теоретичното стартиране на дискусиите, е да не забравим за всички останали. За мен то започва с това какъв тип Европа искаме и тогава идва вторият въпрос. И ние няма да избегнем вторият въпрос. Втория въпрос е дали се нуждаем от промени в регистрационните процедури или в договорите, за да направим това да се случи. Но това е на втори план, в този момент ние сме концентрирани по първия въпрос."
"Ако искаме да бъдем подготвени за следващите десетилетия, ще трябва да реформираме Европейския съюз, а не да бъдем съюз, който реагира късно и недостатъчно на нещата, които се случват по света и в нашите общества"-заяви Ги Верховстад.
Оценката на въздействието на европейските средства за преодоляване на последствията от пандемията COVID-19 показва няколко извода, каза Мариела Савкова управител на Областeн информационен център- Видин:
"На първо място бизнесите, които са от най-засегнатите сектори запазват дейността си. Безработицата на макро равнище задържа стойностите към март 2021 година, но в седем от областите на страната, включително Видин, има повишаване. Трябва да се отбележи, че трите летни месеца доведоха до по-бързо от очакваното икономическо възстановяване на сектора на услугите и туризма. С настъпващата нова заплаха на делта варианта на COVID обаче има риск от бърза загуба на положителния ефект, което налага продължаване на мерките на правителството за компенсация на най-засегнатите бизнеси."
Необходимо е по-добро взаимодействие между мерките на правителството и ангажиментите на бизнеса, социалните партньори, културните оператори и образователните институции, за да се постигне по-висока ефективност при ограничаване на пандемията:
"Добра стъпка в тази посока би била приоритетното финансиране на мерки за бенефициенти, които вече прилагат познатите средства за ограничение на разпространението на пандемията. Добре е да се насърчи с европейски средства по-широкото прилагане на така наречения "зелен пояс" от бизнесите и социалните партньори, които ефективно и на практика ограничават продължаващото разпространение на пандемията. Като цяло ефектът от компесаторните мерки, финансирани с европейски средства е краткосрочен. Затова икономическото възстановяване трябва да стъпи на нова икономическа визия за страната, която подпомага балансирания регионален растеж и заетост в цялата страна и особено в най-изоставащите региони."
За да се преодолее кризата, е концентриран финансов ресурс за подпомагане най-вече на бизнеса, каза експертът в Областен информационен център-Видин Яна Гъркова:
"Откакто започна ковид кризата българската държава и не само, съвместно с Европейския съюз предприеха една сериозна алокация на финансов ресурс, чрез който да бъде подпомогнат най-вече бизнеса и в частност работниците, защото много хора бяха принудени да останат вкъщи след въвеждането на по-рестриктивните мерки за ограничаване на разпространението на пандемията."
За възстановяване от пандемията според Мариела Савкова е необходим икономически рестарт и европейските средства да бъдат насочени към основните приоритети на Европейския съюз до 2030 година, а те са- постигане на неутрална енергийна икономика и намаляване на въглеродните емисии с 50% до 2050-та година:
"Именно тези цели могат да заемат централна роля при създаването на нови работни места, развитие на човешките ресурси, гарантиране на правата на хората за добър живот в регионите, чист въздух и вода, екологичен и устойчив път на развитие."
Това включва и нов модел на европейските средства, който да прилага методологията на европейската кохезионна политика и качествено ново планиране на финансовата рамка на Европейския съюз в България, за да бъдат ограничени регионалните неравенства:
"Най-важната част от подобна нова визия за развитието на икономиката на страната са имено развитието на иновациите, изграждане на научно-изследователската инфраструктура, развитие на дигитализацията и енергиен преход, дуалното образование и развитието на индустрията за здравословен живот, както и за развитие на туризма."
В периоди на кризи се появяват и много възможности. От това да се възползваме от тях зависи как ще се съвземем от тази пандемията, каза управителят на Областен информационен център- Видин.
Защо настоящата зима ще бъде по-студена от миналата? За да отговори на този въпрос климатологът проф. Георги Рачев обясни, че трябва да има база за сравнение. Миналата година не е база за сравнение, защото тя беше най-топлата зима откакто съществуват метеорологични наблюдения в България с температури почти 3 градуса над нормата. "А съвременната..
Село Ослен Криводол в община Мездра получи първа награда в категорията "Най-малкото населено място с голямо въздействие" в кампанията "Искам да съм полезен... рециклирай ме!" за 2024 година и парична награда от 1000 лева. Населеното място за втора година участва в инициативата, разказа Диана Иванова- председател на местното читалище "Развитие..
Засадени са още 500 дървета и храсти във Враца. В поредната инициатива на кампанията "Зелена Враца" бяха озеленени кварталите: "Дъбника", "Сениче", "Младост", "Медковец", "Металург", "Самуил", "Бистрец" и "Кулата", както и централна градска част. Новозасадените дървета са липа, акация, японска вишна, индийски люляк, розова акация, див рожков,..
Днес на терена на разкопките на Античния римски град Бонония във Видин ръководителят на екипа доц. д-р Здравко Димитров представи информация за проучванията. Над 200 находки са открити за краткия период от разкопките през този сезон, като те продължават. На събитието присъства и изтъкнатият български археолог и специалист по Средновековна история..
Известният български комик и шоумен Димитър Туджаров - Шкумбата гостува в рубриката "Час при зъболекаря". Той се върна години назад, за да си спомни първата си среща със зъболекаря и я определи като много трудна: "Вътре нещо бучеше: бзззз... Не беше страшно, но втори път гледах да не отида на зъболекар и си миех зъбите всяка сутрин, даже и..
Ронан Хардиман е ирландски композитор, роден в музикално семейство, където трите му сестри и един брат свирят на традиционни ирландски инструменти. Стартирайки с поп и рок музика, по-късно се ориентира към материал, следващ ирландските традиции. Един от върховете в творческата му кариера е създаването на музика за спектакъла на Майкъл Флетли..
По две интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони могат да кандидатстват земеделските стопани. Отворен е приемът на заявления за подпомагане на млади фермери и на много малки земеделски стопанства. До дни се очаква да бъде отворен приемът на заявления за стартова помощ и за нови земеделски стопани. Проектните..