Аида е четвърто поколение пловдивчанка откъм страна на баща си и е част от едно необикновено семейство, тъй като родителите ѝ са от различни етноси. Баща ѝ е евреин, а майка ѝ - българка. В онези години това е било рядко срещано и почти екзотично явление. Расте в семейство, в което толерантността, разбирането и отстояването на мнението са на почит. Още като дете, в предучилищна възраст, е убедена, че знае всичко и че не е необходимо някой да я учи. Пораства със самочувствието, че е човек, който знае и може. Покрай баща си, който е инженер и военен пилот, проявява интерес към математиката. Завършва математическата гимназия в Пловдив, продължава висшето си образование в Софийския университет, в математическия факултет. По-късно записва и "Дипломация", учи и психобиология. По време на промените решава да замине в чужбина и там да работи и да възпитава дъщеря си. Не успява, защото се оказва, че носталгията при нея е много силна. Връща се в Пловдив, където започва да работи в областта на информационните технологии. Едно нейно заболяване я кара да търси алтернативни методи на лечение. Така започва да изследва рода си назад в годините и да открива влиянието на събития, случки, емоционални травми, взаимоотношения върху съвременниците.
Родовата терапия дава добри резултати. Така Аида започва да преподава своя метод. В момента има школа за родова терапия "Задругата на родонавтите". В школата работят повече от 20 човека и успяват да помагат на хората, които имат различни проблеми. За 7 години Аида Марковска е разгледала около 700 рода. Разглежда 4-5 поколения във всеки род. Целта на родовия терапевт е да се намерят травмите и да се излекуват. Аида е сред основателите на "Здравей, здраве" в Пловдив.
СЕМЕЙСТВОТО
"И татко, и майка са българи. В смисъл, че са родени в Пловдив, тяхната любов е била трудна, но пък наистина са се обичали. Те до последно много се обичаха, много се уважаваха. Мама беше изключително добре приета от еврейската ми баба, но никой не я беше принуждавал по някакъв начин да се откаже от християнската си идентичност... Израснах в много интересно семейство, където се говореше ладино. Аз и сега много обичам този език, това е сефарадския еврейски език, който е с корени в Испания, моите по-древни предци са от Толедо. А пък другите ми предци са серт хора, от панагюрския край. Тази симбиоза между моите родители беше много красива. Ние със сестра ми израснахма в семейство, в което толерантността, разбирането и отстояването на себе се бяха на почит. За себе си знам, че носталгията ми към България и към Пловдив са изключително силни и не мога да живея никъде другаде. "
СИСТЕМАТА НА РОДА
"Колкото и да е странно в рода има математически отношения. Започнах да разглеждам родовете на свои приятели, да създавам схемите им, да търся взаимовръзките и отношенията. Аз не можех да повярвам колко много неща могат да се открият в един род като чувства, като взаимосвързаност. Работата ми с рода ми даде система, която се оказа много точна. И оттам насетне тази система можеше да бъде описана, показана, доказана. И да се изведат закони."
ТЕРАПИЯТА
"Най-добрата терапия се оказа българската родова традиция, българското родово предание. Нашият народ прекрасно знае как да си оправя кривиците, но това беше забравено и изоставено. Моята система е като един великолепен пъзел без да имам картинката. Но се получи много добре. Това е родовата терапия. Ние търсим травмите. Ние търсим това, което в момента преживяваме в нашия живот, като разказ за травмите на предците ни, и то емоционалните им травми. Ползвам метод на регресия, но той се различава от стандартния метод. Този метод на регресия, който ползвам аз, животите ни могат да се развиват не само последователно, но и паралелно. Регресията е свързана изцяло с нашите преживявания в родовата структура. Най-много ползвам български обредни предания, тоест това, което са правили нашите баби. Това е водещото, което правим. Открили сме, че 4 поколения са необходими, за да се разкаже една травма. Тя съществува латентно в рода, докато се прояви при правнуците. Нашата работа е от симптоматиката на 4 поколения да изведем травмите."
РОДЪТ
"Родът е фрактална структура, тоест малкото, което виждаме, елемент, фрагмент от рода е копие на голямото. Ние можем от един елемент в рода да видим целия род. Това е най-същественото откритие, което направих аз. Ние всички сме обвързани в колективното родово поле, в което информацията е налична, но не е осъзната. Това са ментални, психологически и физически страдания на съвременните хора, които имат обяснение в рода. Разглеждането и разбирането на травмата в рода значително помага процеса на лечение, а в някои случаи буквално като по чудо се възстановява човек. Родът трябва да е хармоничен, балансиран, родът не бива да се забравя. Забравата е най-големият бич за един род. Забравим ли предците си, нашите си предци, значи ние удряме по самия род. Затова българинът е знаел гроба на предците си... Всеки един от нас е длъжен да изпълнява повелите на своя род, независимо дали ги разбира или не, дали е съгласен или не. Е, това е орис. И когато ги осъзнаеш, можеш да пуснеш тази орис. Да кажеш: "Аз избирам себе си, моята орис. Вас ви обичам, признавам вашите страдания. Аз ще живея живота както е за мен и ще дам ново русло в моя живот."
РОДОВАТА ТАЙНА
"Най-лошото за един род е тайната. Най-страшното нещо, което разболява хората в един род, е тайната. Най-болните хора са с много големи родови тайни. Трябва да се разказва за това какво е преживяло семейството и родът. Това да ни е посланието - ето, минахме през това, справихме се и оцеляхме. По-добре сме. Не се налага и ти да минаваш през това. Живей своя автентичен живот!"
БЪЛГАРИТЕ
"Ние сме изключително мъдри в това как общуваме, по какъв начин обменяме силата си. За българина силата е всичко, това е особена духовна енергия, това е дълбоко в нас, няма кой да ни го отнеме, нито една пропаганда няма да го унищожи. Ние сме като троскот.."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..
„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...
В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан. В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..
С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба. По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..
Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..
Програма "Силна" на Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя организации, които работят на първа линия за противодействие на насилието. Няма статистика, която да сочи какъв е мащабът на проблема и за съжаление държавното финансиране не е достатъчно. Понякога напълно липсва, а са нужни навременни средства, казва Рая Раева, директор „Кампании..
Наред с другите празници, които отбелязваме днес, 14 февруари, честваме и Международния ден на даряването на книги. Отбелязва се от 2012 г. под мотото "Дари книга на дете". Денят е изцяло доброволческа инициатива, насочена към увеличаване на достъпа и интереса на децата към книгите. Подкрепена е от автори, издатели, блогъри и частни лица от над..