През март 2019 г. Европейският парламент подкрепи предложение за прекратяване на смяната сезонното часово време през 2021 г. Въпреки това, държавите-членки все още не са постигнали съгласие по този въпрос, а към момента не се знае и кога ще се случи това.
В България преминаването от лятно към зимно часово време и обратно започва да се прилага през 1979 г., а в Европа - от 1916 година. "Смяната на времето, която ще се случи тази неделя, със сигурност е фактор, който оказва влияние върху всеки един от нас", обясни влиянието на тази промяна върху човешкия организъм психологът Елица Иванова:
"Това ни влияе по следния начин: ние знаем, че разполагаме със значително по-малко време, за да свършим обичайни неща, които досега сме имали. Защото лятото и есента ни даваха значително повече дневна светлина, която ние можехме да използваме за нещо и знаехме, че денят ще продължи по-дълго. Сега усещането ни е, че не разполагаме с толкова време, колкото искаме, за да свършим още и още задачи или неща, които бихме могли да направим..."
Допитване от 2018 г. сочи, че 51 % от българите предпочитат лятното часово време, а за зимното гласа си са дали 38%.
По-добре би било, ако България остане на зимно часово време, смята и физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН за смяната на времето. Като цяло "смяната на времето нарушава вътрешния часовник, който контролира различните ни биологични ритми", подчертава Вероник Фабр, която е експерт в Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания.
При преминаването към лятното време "недоспиването може да предизвика рязко отслабване на вниманието, сънливост, нервност или лошо настроение", посочва Фабр. Тази загуба на един час сън се вписва в рамките на по-общо недоспиване, което безпокои лекарите.
Още подробности по темата - в звуковия файл
Новият археологически сезон започва от утре в античния град Рациария край село Арчар. В продължение на три месеца екип от над 50 души ще проучва римските императорски терми, които са най-големите на територията на България. 400 000 лева са осигурени от Министерстовто на културата за 12-ия археологически сезон в Рациария, обясни научният ръководител на..
В края на тази седмицата стартира деветото издание на Фестивала "Опера на върховете" на Белоградчишките скали. Тази година фестивалът се провежда под мотото "100 години от смъртта на Джакомо Пучини и 165 години от рождението му", затова в програмата са включени негови произведения, каза пред медиите акад. Пламен Карталов- директор на..
Сватбата е един от най-важните и вълнуващи моменти в живота на всеки. В България, този специален ден е изпълнен с богатство от традиции и обичаи, които придават уникалност и колорит на събитието. Тези ритуали са красиви и символични и носят със себе си дълбок смисъл и връзка с миналото. В тази статия ще разгледаме някои от най-интересните и значими..
Близо 60 археологически обекта са регистрирани при терени издирвания през пролетта в района на Лом. Проведени са по проект на археолога на Исторически музей Лом Валери Стоичков, който след кратко боледуване ни напусна на 26 юли 2023 година, каза гл. асистент д-р Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН и поясни, че..
Във видинското село Градец се задава екологичен проблем. За това алармират жителите на селото. Става въпрос за преминаващата през Градец река Тополовец . Към днешна дата е почти изчезнала, замърсена с наноси от кал, заблатена и без наличието растителен и животински свят. Проблемът датира отпреди 12 години, когато са затрупани..
Две първи места завоюваха ученици от Видин, които участваха онлайн в Международния фестивал "Българска душа на святата земя", провел се в Израел. Елена -Стефани спечели първа награда в раздел за патриотична песен, Марио Целов бе удостоен с награда за народна песен и за изпълнение на българска народна песен. И двамата учат в..
Най-старото и престижно професионално училище във Враца, Техникум "Никола Й. Вапцаров" е изправено пред проблем с приема на ученици. Все още има свободни места в паралелки, в които се изучават специалности, за които има недостиг в местни фирми. Професиите, по които се обучават учениците в гимназията, са търсени и в чужбина. Това показват..