Археологът Здравко Димитров: "Рациария трябва да бъде кауза на цялото българско общество"

Доц. д-р Здравко Димитров е свързал професионалния си път с българския Северозапад, проучвайки различни древни селища в региона- Рациария, Бонония, Никополис ад Иструм и др.  Научните му интереси са свързани с развитието на архитектурата от периода на римската и предримската епоха, надгробната пластика от римската епоха, римската архитектурна декорация и теренни проучвания.

Роден е на 9 септември 1974 година в град София, в къща, построена от неговия дядо- строител от Бистрица. През 1986 година семейството му се мести в квартал "Младост". През 1988 година е приет в Строителния техникум. Завършва средното си образование като строителен техник. През това време чете много исторически книги. Кандидатства в инженерните специалности във ВИАС и в Софийския университет, специалност "Археология".  Приет е и на двете места, но записва "Археология". 

Насочва се към областта на класическата археология, периода на гръцката и римската епоха. През 2000 година се  дипломира. Дипломната му работа е свързана с архитектурата на Никополис ад Иструм, където през 1998 и 1999 работи като стажант по археология. Печели конкурс за редовна докторантура в антична секция към Археологическия институт на БАН. Така започва неговата кариера на археолог-проучвател в БАН.

"Архитектурната декорация на провинция Долна Мизия" е неговата следваща разработка, теренът обхваща цяла Северна България, без Врачанско и Видинско. През 2001 година започва работа на разкопките на Никополис ад Иструм, после  Ескус, и др и изследва архитектурата на тези древни центрове на Римската империя. Изследвайки всички римски центрове, се налага изводът, че през 2 век се наблюдава рязък скок в развититето на цивилизацията и се налага урбанизацията. Промените в начина на живот са колосални, нещо, което много добре се вижда в последните разкопки на Рациария, с тези огромни  римски терми, които са  впечатляващи.

12 години работи в Родопите като заместник-ръководител на големите разкопки на Перперикон и на Татул с проф. Овчаров. През 2013 година е назначен за ръководител на обекта в Рациария.

Днес Рациария продължава  да е негова кауза и негова мисия. Според него тя трябва да е кауза на цялото българско общество. Има много научни публикации. Семеен, с една дъщеря. 

ДЕТСТВОТО
"Ние живеехме в друг свят спрямо сегашния...Нямаше нито мобилни телефони, нито интернет, нито тази информация. Имаше една програма по телевизията. Ние с моите приятели много излизахме, мотаехме се из махалата, основно ритахме мач, момчетата. Беше значително по-спокойно в София. Семейството ми беше нормалното семейство от онова време. Родителите ми са инженер-химици. Баща ми работеше дълги години в "Арома", той е един от създателите на козметиката от 70-80 години. Паста за зъби "Поморин", тя се произвежда и сега, крема "Дунавски вълни". Още от малък ме учеха на труд и отговорност... Имаше респект и сериозна дисциплина в училище... Вкъщи, естествено, ме възпитаваха да продължа да се образовам и да се занимавам с това, което всяко дете беше длъжно да изпълнява - да завърши училище, да кандидатства в гимназия и след това да продължи нататък..."

АРХЕОЛОГИЯТА
"Към археологията се ориентирах благодарение на баща ми Димитър Димитров. Още когато бях малък, имахме много исторически книги и той ми даваше да чета. За него историята беше хоби. И аз доста се занимавах с история. Тя беше нещо, което ми беше твърде любопитно. Археологията беше една от интересните дисциплини като откривателство на нови факти за възстановяване на даден исторически процес,.. И така започна всичко, като един предмет, една дисциплина, която беше доста любопитна за мене. Като професия, която на първо място е откривателска, основното нещо е теренната работа и не само начинът, по който трябва да се копае и проучва, но и начинът, по който трябва да се документират останките, които ние изследваме и които разкриваме на терена. .."

РАЦИАРИЯ
"За Рациария има изключително много сведения, както за всички големи римски градове... Рациария дълги години е била проучвана от най-големите учени в българската историческа дисциплина като проф.Велков... Очакваше се, че Рациария е град, в който неминуемо ще бъдат открити големи археологически комплекси. Целият въпрос е какви ще са средствата за ежегодното проучване... А един римски град не може да се проучва с 10,15, 20 хил лв, трябват много повече средства... Отделно е необходима добра организация след разкопките, за да се опази обекта и да не се допуснат иманярски разрушения. Нещо, което означава работа с общините, с полицията, с местните хора. Това, което разкриваме като мащаби на термите, е изненадващо, тъй като те са известни от 1976 година,  тогава е направена аерофото снимка от българо- италианския екип и на нея се виждат зидовете на термите... Това, което ни изненадва, са големината на помещенията и дебелината на зидовете вече не 2м, а 3,50 м широчина - зидовете на централното крило, нещо, което говори за една голяма височина на конструкцията. Категорично няма такава римска баня като тази в Рациария. Тя буквално е копие на римските терми в самата столица Рим.

ДРЕВНИТЕ ХОРА И НИЕ
"Това, което ми прави впечатление - свободата на религията в античността, Много ясно личи, че има пълна свобода в начина, по който живеят хората. Това се открива и в императорските терми, където римските граждани са прекарвали дълги часове и има какви ли не находки, както и козметични вещи като гребен, игли за коса, така и керамика, стъклени съдове, става въпрос за далеч по-разкрепостени хора с по-освободено мислене. Никой не е бил задължен да се подчинява на дадени богове, всичко е било на базата на личните виждания и мироглед на хората. Рациария е обект, който трябва да бъде кауза на цялото българско общество, не само на Видин."


ПЕРПЕРИКОН
"Перперикон е център, изграден в Родопите и ние го откриваме в една планинска среда. Чарът и уникалността на Перперикон е в това, че в един скален хълм са изградени всички тези структури, които нашият екип проучва вече 15 години. Тази година там разкопките продължават. Това е 21 сезон, откакто се проучва Перперикон. И там мащабите наистина са сериозни. Екипът на проф. Овчаров откри една огромна църква от 5-6 век, от късната античност, времето, в което християнството се налага и навлиза в тези планински райони."

ТРУДНОСТИТЕ НА АРХЕОЛОГИЯТА
"Най-трудното в археологията са големите лишения в личния живот. Ако се проучват големи обекти, става въпрос за 5-6 месеца на година, за един човек, който работи на терен, е доста трудно. Трудно е и от физическа гледна точка, започваме през месец март със сняг и ще завършим през ноември със сняг, през юли-август работехме на 40 градуса..."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.