Михаил Кръстев: Бюджетът на Асен Василев е продължение на всички леви политики на ГЕРБ

Има огромна разлика как българските управляващите, европейските институции и финансовият регулатор БНБ виждат развитието на икономиката, подчерта още той.

"Бюджетът като цяло няма как да подобри икономическото състояние на държавата, по-скоро отразява каква е българската икономика към настоящия момент. В настоящия бюджет са заложени доста по-високи разходи, отколкото през минали години. Това се дължи както на инфлация, така и на по-високата приходна част, а и на парите, заделени от излишъка от миналата година - имаме за харчене над 2 милиарда лева, които бяха налични в БНБ. Ако съдим по това колко харчим, да, действително България се превръща в една по-богата държава, отколкото е била. Огромният проблем обаче е с нереалистичната прогноза за увеличие на българската икономика, която се разминава драстично с тази на БНБ и на Европейската комисия - разминаване от над 1 % за растеж на икономиката е много значително, не може да става въпрос за семантика".

Според думите на експерта в бюджета се забелязват идеологически капани.

"Ако в политологията тази фраза може да мине "няма ляво, няма дясно", в икономиката това е невъзможно. Няма как да бъдат постигнат леви цели с десни мерки. Най-доброто доказателство е, че се опитваме да постигнем леви цеви с леви мерки. Бюджет 2022 е откровено ляв. Финансовият министър го нарече социален, но по-скоро е социалистически. Имаме повишаване на данъчната тежест върху населението, което генерира най-голяма стойност в икономиката. Повишава се максималният осигурителен праг. Според настоящите власти това не е увеличение на данъчната тежест, но според всички закони на икономиката това е именно такова. Имаме огромно наливане на средства, които за 2022 ще са с 12 милиарда повече, отколкото за предната, но пък дългосрочната визия на кабинета е, че ще имаме забавяне на икономическия растеж, т.е няма увереност, че тези средства, които бъдат наляти, ще доведат до повишаване реалната стойност на българската икономика. Всяка една власт иска да даде на най-уязвимите групи, но откъде ще дойдат тези средства, това е въпросът. Логичното обяснение е, че ще имаме повишаване на данъчната тежест именно върху бизнеса и работещите хора, които понесоха тежестта от пандемията и финансовата криза, породена от нея. Десни мерки към момента не откриваме. Всяка една от левите мерки на ГЕРБ, които бяха налагани през годините, продължават и при сегашната власт".

Кръстев допълни, че трябва да се мисли за фиска и за финансовата стабилност на България с повече зрялост, да не се правят резки промени в движение спрямо това кой може да извлече най-добра електорална полза. 

"Трябва да се избистри философията, която имат участниците в икономиката и в управлението на финансовите ресурси. Има огромен разнобой между Кирил Петков и Корнелия Нинова. Петков беше казал, че планира да ликвидира един от най-големите държавни холдинги - ДКК, а Нинова е против това да се случи. Това са две философии, които се сблъскват и са в сериозно разминаване. Нинова твърди, че държавните предприятия могат да се управляват толкова добре, колкото частните. Примерите от реалния живот казват, че това не е така. Банковата система се представя стабилно във времената на тази криза. ББР с новия мениджмънт, който получи, бележи притеснителни резултати. Имаме обезценяване и активите на банката с половин милиард само за 6 месеца от 2021 година. Това доказва колко е добре да се управляват от държавата конкретни институции. Частните банки бележат стабилни банки, показват добра ликвидност. Ликвидността на ББР е изключително важна, защото ДКК има кредити към ББР.  Подобно би могло да е положението в много други предприятия. Време е да се помисли за нова философия за управление на държавните предприятия. За такава загатна Кирил Петков, но като че ли беше бламиран от останалите участници в кабинета".