Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Страхил Делийски: Българското общество все повече прилича на механичен сбор от хора, които по принуда живеят заедно

Снимка: БГНЕС

Война на няколкостотин километра от нас, сериозно поскъпване на основни стоки и услуги, страх за бъдещето, все още не приключила пандемия, криза след криза. Как в тези условия се справя управлението на България? Има ли "спекула" в цените и "грабеж" на управляващите? Какво предстои? Ще се нормализира ли ситуацията във външно и вътрешнополитически план? Отговорите ще потърсихме в "Посоките на делника".

Бившият премиер Бойко Борисов коментира актуалните политически теми в страната и критикува управляващите при посещение на ферма край Враца. "Бяхме в пазарна икономика, сега сме в комунизъм", заяви лидерът на ГЕРБ и добави: "За един ден решавам всичко с моя екип, ако ние управлявахме".

"В момента гасим пожар след пожар! Навсякъде е продънена системата. В същия момент чуваме изказвания от рода на: "За един ден ще реша всичко"! Ми къде бяхте последните 10 години? Защо не ги бяхте решили? Защо сега ние за 90 дни трябва да оправим всичките ви бакии. Запретнали сме ръкави и ще ги оправим, но просто е безумно нагло да се чуват този тип разговори", отговори на критиките настоящият министър председател Кирил Петков, след като се срещна с работодателските организации.

За настоящите кризи, процесите във вътрешен и геополитически план разговаряме с политолога Страхил Делийски, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

От две години влизаме от криза в криза - пандемия, поредица от избори, война... Какво се случва всъщност?

- Това е голямата битка в политиката- дефинициите за това какво се случва. Ако трябва да кажем с едно изречение какво се случва, ами случва се този сблъсък на разкази за това, което се случва. Самото говорене на езика на кризата е определен тип интерпретация, която предполага определен тип политика и ако я приемем, това автоматично означава и да формираме някакви очаквания за това как политиците действат. От тази гледна точка говоренето за криза е говорене на тези, които управляват България в момента, което предполага, че те създават очаквания за управление на кризата, за решение и въпреки че природата на този комплекс от кризи е външна до голяма степен за българския контекст, то от всяко едно правителство се очаква да предприеме някакъв тип действия за решаването на така формулираните проблеми. Големият проблем в момента е, че липсва като че ли цялостна представа, цялостно обяснение от страна на управляващите за ситуацията и за тяхното виждане как тази ситуация може да бъде разрешена. По-скоро виждаме едни ad hoc действия, поредица от упражнения, зад които не прозира някаква обща, цялостна програма. Така че онова, което преживяват в крайна сметка огромна част от гражданите, е усещането, че, в тази несигурност на контекста, по никакъв начин не е адресирана от страна на тези, от които очакваме да вземат решения. Това е онова, което дефинира взаимоотношенията между управляващи и управлявани в този момент.

Симптом за това недоверие ли са смущаващите кадри, които видяхме от хипермаркетите, пуснали по-евтино олио и от опашките пред бензиностанциите преди седмица?

- Тук разговорът е много сериозен, много по-дълбок от от т.нар. разговор за всекидневната политика. Тук става въпрос за едно поведение, което е мотивирано от изключително драматично преживяване на тревожност. Тревожност, която е усилена от самоусещането за дефицити. Очевидно е, че огромна част от българското население, и това не е от вчера, живее с доходи около и под екзистенц-минимума. Това създава хипертревожна нагласа. Ние вместо да обръщаме внимание на някакви културни фактори, които определят това, което се случва пред хипермаркетите, трябва да се замислим за системните, за структурните характеристики на системата, в която живеем, за да направим точните обяснения и наблюдения и от там да вземем точните решения. Това е поведение на хора, които са загубили усещането, че могат да намерят каквато и да е социална сигурност отвъд това си инстинктивно потребителско поведение. Това е много солиден проблем. Това е огромният проблем за социално-икономическото състояние на голямо мнозинство от хората в България. Реакциите по отношение на този проблем показват и степента на неравенство и отношението между различните групи, което това неравенство произвежда. Имаме едни успели, които може би не се хранят с олио, за които поведението на едни други е обект на присмех- това е диагноза за ентропията на българското общество.

Социалните неравенства и всичките тези кризи все повече задълбочават поляризацията в българското общество, накъде води този път?

- Това също е тенденция не от вчера. Сега, в подобен контекст на тежки разделения, не просто на невъзможност между отделни групи да си общуват, но и на демонстриране на открита омраза между тези групи, в един такъв климат всяко нещо може да послужи като инструмент за допълнително разделение. Това е състояние на онова, което сме свикнали да наричаме общество, но то все повече не прилича на общество, а на механичен сбор от някакви хора, които по принуда трябва да живеят заедно. Това е състояние, което може да произведе различен тип и с различна интензивност допълнителни кризи и деструктивни колективни действия. Лошото е, че много често се намира някой, който да инструментализира и да капитализира подобен тип състояния за някакви тесни партикуларистични политически или икономически цели, както и в случая с цените, и с опитите на някои политически сили да "яхнат" едно очевидно основателно и несправедливо социално недоволство. Без да оправдавам българския политически елит, трябва всички да си даваме сметка, че в подобен контекст много трудно се управлява, но ако все пак имаш намерение да управляваш ефективно, трябва да си даваш сметка за харектеристиките на този контекст, за онези причини- дълбоки, структурни, системни, които стоят в основата на това състояние на полуразпад, в което се намира българското общество.

Освен чисто икономически, кризата в Украйна ни засегна и политически, социалните медии са залети от пропагандни твърдения, трудно е човек да се ориентира на какво и на кого да вярва.

- Никога пропагандата не обслужва мира- това е закон. Пропагандата, независимо от коя от страните на конфликт я погледнем, винаги обслужва интересите на тези, които са вътре в конфликта. А социалните медии имат това качество да засилват ефектите на поляризация и оттам на всичко останало. Отново опираме до това как ще предпоставим ситуацията, в която се намираме- какво следва, а не кой е крив и кой е прав. Това, че става въпрос за очевидна брутална агресия от страна на Русия спрямо Украйна, едва ли има нужда от кой знае какво обяснение, но много по-важно е какво ще направим ние, така че повече това да не се случва, да водим разговорите по отношение на реакциите спрямо това, което се случва. Какво от това, че Русия е агресор и Путин е зло, както едната страна на пропагандата се опитва да ни обясни? Това как ще направи така, че следващият път да нямаме такива ситуации. Начинът, по който се рамкира войната е изключително важен за това какво ще се случва оттук нататък, как тази война ще бъде употребена в това да се защитават определен тип политически действия и позиции. Това е изключително важно. Ще Ви дам един пример- съвсем наскоро либералният финансов министър на Германия, в контекста на решението на канцлера за повишаване на бюджета за отбрана, каза нещо много важно и интересно- "всички ще трябва да жертваме нещо", което преведено означава, че е много вероятно солидни социални достижения на германската система да бъдат жертвани. Много по-важно е как ще мислим върху проблема, отколкото кой е виновен и кой е невинен, особено в ситуация, която е очевидна. Трябва да внимаваме за начина, по който политиците рамкират този проблем, защото от това зависи какво ще правят оттук нататък и какво ще ни карат ние да правим оттук нататък.

Оставате ли с впечатление, че българските политици мислят в по-дългосрочна перспектива?

- Тук, в България, е явно, че много ситуационно е ориентиран начинът на вземане на решения. Това отново е функция на дефицита на цялостна концепция за това какво иска правителството да направи не конкретно по отношение на това, което се случи в Украйна, а по принцип. Ако имаше такава ясна цялостна идея, то действията по отношение на войната в Украйна щяха да са доста по-ясни, доста по-лесни и за аргументиране, и за мотивиране, а и за вземане на решения. Това е хроничен дефицит на сегашното управление, естествено не само на него. Дефицит, който е напът да превърне марката на "промяната" в марка на "повече от същото", нещо, което едва ли ще се случи за пръв път в българската политическа история.

В тази ситуация ГЕРБ втърди тона и директно обяви, че се готви за предсрочни избори. Има ли резон в заявката на Бойко Борисов, че може да оправи ситуацията в страната за един ден?

- Сигурно за тези, които на 100% са гласували за него и са го подкрепили за лидер, има резон. Но ГЕРБ имат един проблем, какъвто дълго време имаше и БСП преди Нинова (сега с Нинова имат доста повече проблеми), но преди Нинова големият проблем на БСП беше миналото- нещо, което ги поддържаше живи, но им пречеше да растат. При ГЕРБ тази роля играе Борисов, а не миналото. Очевидно е, че без него ГЕРБ не може, както БСП не можеше без минало. Но пък с него ГЕРБ не може да се промени, не може да расте. Много е важно партиите как ще реагират в този контекст, за който досега говорихме, а реакцията на ГЕРБ беше "ние харесваме себе си и ще ви предложим от това, което вие много добре знаете". Подобна оферта очевидно е насочена в посока втърдяване на разколебаните оредяващи редици, а не на отваряне към по-широки социални слоеве.

Вижда се известен разнобой в управляващата четворна коалиция, може ли да се разпадне?

- Може. Тази възможност е пряко свързана с усещането за наближаващи избори. Това ще е ключовият момент, който ще определи бъдещето на коалицията- моментът, в който започне ясно да се говори за избори по един или друг начин от когото и да било- и в обществото, и по медиите, и в рамките на самия политически елит. Тогава, в една такава ситуация, най-естественото нещо е тези елементи да започнат да работят за себе си, а не за коалицията. Това е ситуационният фактор. Но има и друг- структурен фактор, и той е свързан с това, че това правителство и мнозинството зад него не успяха сякаш да намерят спойката отвъд това да не управляват ГЕРБ и Борисов. Това беше някаква мотивация и обяснение за създаване на сложния конструкт на властта, но тя е изключително недостатъчна, за да може този конструкт да заработи ефективно. Вече достатъчно време мина- почти три месеца, а не виждаме онова нещо, което прави от отделните елементи едно цяло. Това със сигурност е проблем за цялото, а вероятно и за елементите.

Въпреки всичко очаквате ли скоро ситуацията във вътрешно и външнополитически план да се нормализира?

- Можем да очакваме ситуацията да се нормализира само при положение, че актьорите са нормални и факторите, които действат, са под контрол. Тези две условия липсват. Това не са ситуационни кризи, това не са отделни проблеми. Тук става въпрос за дълбока органична криза на българското общество и в частност на политическата система. Ние не направихме нищо, за да противодействаме на онези структурни фактори, които влияят за развитието на тази криза. В този смисъл тя няма как да се спре от само себе си. Напротив- ние ще започнем да берем все по-горчивите плодове от това, което сме правили и не сме правили досега. Не виждам особен повод за оптимизъм, но пък това може би е здравословният песимизъм на интелекта и можем да приложим някакъв оптимизъм на волята. Винаги все пак може да стане по-добре.

Повече- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще бъде ли спряно решението за повишение на минималната работна заплата?

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесоха жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на постановлението на Министерския съвет за повишение на минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари. В жалбата работодателите настояват за отмяна на постановлението, с което бе прието повишаването, като..

публикувано на 13.11.24 в 10:45
Яница Петкова

Яница Петкова: Отново надделяват партийните, а не обществените, интереси

Депутатите от новоизбрания 51-ви парламент положиха клетва. По-трудната задача обаче е да сформират управляващо мнозинство. Ще се намери ли консенсус в парламента или резултатите от изборите вече предопределиха краткия му живот? Непреодолими ли са разделителните линии и докога политиците ще ни предлагат още от същото? Какви са изводите от първия..

публикувано на 12.11.24 в 13:59

Подходящо ли е по-късно начало на учебния ден за по-малките ученици?

Учениците от първи до четвърти клас да започват по-късно училище, предлагат родители. Със започването на учебните часове в 9:00 часа, а не в 7:30 или 8:00 ч.,  учениците ще могат да са по-ефективни в усвояването на знанията и да се представят по най-добрия начин, посочват от Асоциация "Родители". Като пречка за по-късното започване на учебния..

публикувано на 11.11.24 в 11:00
Първан Симеонов

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте.  Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет.  Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Компромис или избори през пролетта?..

публикувано на 07.11.24 в 10:00

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..

публикувано на 06.11.24 в 10:45

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47

Лесовъдите като съвременни будители

Държавните горски стопанства от Северозападно държавно предприятие- Враца отбелязаха "Седмица на будителите" с горските педагози с различни прояви, организирани във връзка с покровителя на българската гора- светецът Иван Рилски, чиято памет се почита на 1 ноември.  Държавно горско стопанство Видин  (ДГС-Видин)се включи в "Седмица на..

публикувано на 04.11.24 в 14:18