Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Влагат се повече усилия за пренаписване на изискванията, отколкото за спазването им

Богдан Милчев, ИПБ: Ефектът, който обществото очаква, няма да бъде постигнат без революционни промени

Властта не желае да работи с ИПБ, а ние гарантираме, че за година жертвите могат да намалеят с 20 %

Богдан Милчев
Снимка: БГНЕС


97-ма промяна се подготвя в закона-рекордьор: този за движение по пътищата. 

Предлаганите от МВР изменения, публикувани на сайта на ведомството за обществено обсъждане, са насочени в две основни посоки: намаляване на излишните административни изисквания и дигитализация, както и увеличаване на наказанията за основните нарушения

Ще доведе ли най-сетне поредната промяна до нормализиране на ситуацията по опасните български пътища? Ще позволят ли по-суровите наказания успешно управление на риска от пътни инциденти? 

По темата разговаряхме с Богдан Милчев от Института за пътна безопасност.

Радио ВИДИН: Къде са проблемите в Закона за движение по пътищата?

"През 1999 година, когато е писан, е бил изцяло насочен върху санкционния режим върху шофьорите. Идеята е била тогава да се направи такъв закон, така че да се въздейства върху шофьорите да правят по-малко нарушения и да бъдат по-дисциплирани на пътя. През годините този закон се е развивал постоянно, почти всяка поправка е свързана с по-високи санкции, по-големи рестрикции, с повече мерки за административна принуда, така че да принудим шофьорите да го спазват. Цялото историческо развитие на пътната безопасност в целия свят - нали, има еволюции, може да се анализира, може да се види - има един момент, в който каквито и глоби, каквито и интервенции да правим върху шофьорите, ние не можем да намалим повече жертвите. В България, ако видим статистиката, ще стане ясно, че въпреки че вдигаме постоянно глобите, в последните 10 години ние държим едно и също положение: около 500-700 човека загиват. Ние не можем драстично да ги намалим и да достигнем европейски нива. Винаги сме 2-2.5 над нормалното ниво. Това е така, защото когато се изчерпат всички ресурси върху човека да прави интервенция и не можем да го променим с наказания, тогава трябва да започнем да променяме средата. Именно тук е големият проблем в разбирането на тези, които предлагат нови закони в тази насока. Те искат да продължават да променят нещо, което не могат да го променят, докато не променят средата. А кой може да я промени? Институциите, които създават тази среда, в която се движат шофьорите. На нас ни трябва закона в закона да има страшно много промени, свързани с отговорностите, с правомощията и взаимодействието на институциите, отговорни за пътната безопасност. Разберете колизията: тези, които пишат законите, трябва да увеличат своята отговорност, но не го искат. Не искат да работят повече. Искат, ако може, с пръчката да бият повече шофьора, за да го възпитат. Искам да дам прост пример: ако едно дете всеки ден баща му го бие, то накрая спира да се плаши от боя, просто продължава да си върши нещата, защото знае, че вечерта ще го бият пак и голяма работа".

Радио ВИДИН: Ако МВР влагаше толкова усилия в налагането на всички законови изисквания, колкото влага в постоянното им пренаписване, струва ми се, че ситуацията щеше да е различна.

"Много добре го формулирахте, да, точно така. Усилията, които влага и упоритостта, с която МВР желае да вдига глобите постоянно, ако ги вложи в подобряването на методологията, въобще ефективността на своя контрол, то той ще постигне резултати. Тези поправки и предложения за промени мога да гарантирам, че по никакъв начин няма да се отразят на пътната безопасност. Не променят нищо. Силни популистки поправки. Махаме синия талон и какво? Махаме стикера за гражданска отговорност? И какво, ще намалим жертвите? Вдигаме глобите, ще подобряваме събираемостта, защото можело по електронен път да се връчва. Може, ама хората са много далеч от електронното връчване. Това са пожелания. Писани неща от хора, живеещи в друг свят и друга реалност".

Радио ВИДИН: Традиционно всяка власт идва с обещания и заявки за промяна в прословутия закон. Назначават се работни групи от експерти, които трябва да напишат новостите. Как обаче се избират тези експерти?

"Ние в България сме свикнали да казваме, че всеки, който го дават по телевизията да говори за пътна безопасност, е експерт. Всеки, който е шофьор, е експерт. Аз наскоро имах разговор със съветник на премиера, който каза, че всички шофьори са експерти. Какво обаче значи експерт? Трябват много знания в тази посока, трябва обучение, международен опит да бъде изследван, за да видим как другите страни са постигнали успехите си, за да го приложим тук. Трябва воля и не на последно място - каквито и усилия да полагаме, без да се справяме с корупцията - нищо няма да направим. Тя разяжда системите за управление".

Радио ВИДИН: Вашият Институт е категоричен в становището си, че в България не се управлява риска от пътни инциденти.

"Управлението на риска трябва не обществото да го управлява, а институциите, които имат правомощия да го управляват. Ключов е моментът, нали, кой трябва да управлява риска. Преди да разберем обаче, трябва да попитаме кой е собственик на риска. Собственикът на риска трябва да го управлява, трябва да го делигира на някой да го управлява. Това са неща, които буквално трябва да проведем обучение на държавните институции. Всичко това трябва да бъде формулирано в Закона за движение, защото те чуха от нас за управлението на риска, но самото понятие не им е понятно".

Радио ВИДИН: Както вече казах, но всяка власт идва със заявка за промяна, но си тъпчем на едно място вече години наред.

"Вижте, те не искат да работят с нас всичките власти. Никой не иска да работи с Института за пътна безопасност. Защото ни считат за неконтролируеми и опасни. В случая отказът това правителство да работи с нас е, че ще развалим коалицията, защото сме много крайни в мнението си и с поведението си. Те не могат да разберат, че без революционни промени ние не можем да постигнем ефекта, който обществото очаква".

Радио ВИДИН: В доста от заложените промени, които тепърва ще търпят обществена дискусия, всъщност се забелязва и линията, която вашият институт защитава от години обаче.

"Да, разбира се, намаляването на скоростта, например. Гледали са по телевизията какво говорим и са написали всичко това. Обаче трябва да разберете, че не можеш на парче да чуеш... Това цялото нещо ми прилича на онази приказка, че чула жабата, че подковават коня, пък решила и тя да си вдигне крака. Не можеш просто да чуеш и да го предложиш, просто защото те не могат да мотивират намаляването на скоростта. Да, трябва, правилно е, но ги слушам нелепостите, които обясняват. Има съпротива, почва спор, говори се пътищата да оправим, второ, трето... Самото законово намаляване на скоростта няма да реши нито един проблем, защото не могат да я контролират тази скорост. Въпросът е, как ще контролираш скоростта, методологията, всичко останало. Трябва да се работи страшно много. За съжаление или за хубаво, ние от ИПБ сме разработили и методологии и много неща. Ако има зряло правителство, което иска да промени нещо, може да направи летящ старт. Аз ви гарантирам, дори имахме разговори със съветници на премиера, на които казах, че гарантирам за една година намаляване на жертвите с 20 %".

Радио ВИДИН: Колко проблемни са пътищата в лошо състояние за целия процес.

"Пътят, това е платформата на цялата система. Системата е човек-път-автомобил, то пътят е платформата, основата. Пътят не е само асфалт. Той съдържа организацията на движението, знаците и маркировката, обезопасителните системи. Всичко това в съвкупност от тези елементи на пътя правят една платформа, в която той трябва да бъде така изграден, че хората които така или иначе ще допускат грешки, да не загиват. Трябва да изградим такава пътна инфраструктура, че там където най-много се греши, пътят да бъде щадящ към човешката грешка".

Радио ВИДИН: След всичко, което казахте, искам да попитам защо не присъствате на публичната дискусия, организирана от МВР относно промените в закона?

"И да съм на нея - на тях не им е приятно някой да ги учи и да им казва какво да правят. Разбирате ли, то няма никакво значение и да съм там. Аз съм бил там. Бил съм в МВР. Работил съм 19 години. МВР и не само, изобщо всички администрации, по дефоулт се съпротивляват на промяната. Искат да си работят така, както са свикнали. Да тръгнеш да променяш администрацията се изисква страшно много усилие и саможертва. Някой трябва да се жертва, защото тя администрацията се съпротивлява и ще го изяде".


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56