Ако сте имали шантава седмица, вижте седмицата на семейство Фоксман

Преди време се срещнахме с Джонатан Тропър и неговия роман "Книгата на Джо". Днес отново ще отворим негова книга, защото си струва.

"Шантава седмица" е един изключително забавен и в същото време емоционално много суров роман за неща, които могат да се случат и се случват на всеки от нас. Неща като живота, смъртта, брака, развода, любовта, разочарованието и всичко между тях. Когато старият господин Фоксман умира, това става повод семейството да се събере под един покрив за пръв път от години, следвайки еврейската традицията и изпълнявайки последната воля на покойния – една седмица да останат заедно под един покрив. И все пак някои отсъстват. Например съпругата на Джъд Фоксман, който ни разказва историята за шантавото си семейство.

Джъд Фоксман е на кръстопът, при това не само защото току-що е разбрал, че жена му от четиринадесет месеца има афера с шефа му – арогантен радиоводещ, натрапчиво напомнящ за добилия противоречива слава Хауърд Стърн. Просто класика, нали? Скърбейки едновременно за разпадането на брака си и за смъртта на баща си, Джъд се присъединява към майка си, сестра си и братята си, за да изпълни дълга към своя баща. Идеята е, както повелява еврейската традиция за траур, всички те да останат една седмица вкъщи, където да приемат гости, роднини, приятели и познати, дошли да изразят почитта си, всеки по своя си начин. Защото покойният г-н Фоксман може и да е говорел като атеист, но всяка седмица е водел децата си в синагогата с мотива: "И преди съм правил грешки!"

Разбира се, седмицата твърде бързо излиза от контрол. Изплуват дългогодишни обиди и мръсни тайни, пламват стари страсти. За Джъд Фоксман тази седмица е и възможност да обмисли от всички страни огромната бъркотия, в която се е превърнал животът му, докато в същото време отчаяно се опитва да остане встрани от регресивните битки на дисфункционалното си, безумно разединено семейство. Както често се случва, членовете на семейството бързо разбират колко малко са се познавали помежду си, колко не се харесват един друг и колко грешки са правили в отношенията си.

Джъд не е осъзнавал досега, че брат му Пол – някогашен обещаващ спортист – години наред го смята за виновен заради краха на спортната си кариера. Не е знаел и колко отчаяна е Алис – съпругата на Пол – в желанието си да има дете. Нито какво стои зад привидното пиянско веселие на Филип, който пристига за погребението с "Ферари" и с поредната, този път по-възрастна с двайсет години жена в живота си. А сестра им Уенди се задушава в един брак със самовлюбен идиот, докато майка им – психолог по образование – сякаш не се интересува от нищо друго, освен от работата си като шантаво гуру.

И за да е пълна кашата, в деня на погребението Джен – невярната съпруга на Джъд – хвърля бомбата – тя е бременна, при това не от любовника си. А някъде съвсем наблизо вече се е появила и Пени – старата любов на Джъд, която – оказва се – той така и не е успял да остави в миналото.

Неслучайно в един момент самият той признава:

"Нуждаете се от GPS, за да проследите сексуалния живот на това семейство."

И някак си сякаш всичко това подготвя Джъд Фоксман за най-важния ден – този за разплата с всички за всичко, в това число и със самия себе си, и за осъзнаването, че вината е колкото тяхна, толкова и негова.

Както казах, това е емоционално наситен разказ, в който всеки читател би открил себе си. Може би най-завършения от романите на Джонатан Тропър, тази история ни напомня, че животът почти никога не е какъвто сме си го представяли, още по-малко пък какъвто сме го планирали, и обикновено вината за това до голяма степен си е наша. Роман за разбитите мечти, за независещите от нас кривини на съдбата, за прошката, за вината, и най-вече за връзките, които ни свързват с хората около нас, независимо дали ни харесват или не.

С романа си "Шантава седмица" Джонатан Тропър за пореден път доказва, че е ненадминат майстор на историите за наранени мъже, объркани от жените, които обичат.