Ще успеят ли исканията на синдикатите за повишаване на доходите?

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• ''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Съвместна декларация със социални искания подготвиха преди дни от Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда "Подкрепа". Тя е адресирана до президента Румен Радев и депутатите от 48-ия парламент. Президентът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че освен доходите и социалните права, в декларация има искания и предложения относно "Зелената сделка" и енергетиката. Двата синдиката поискаха среща с държавния глава. Междувременно започна и съвместна протестна акция. На първо място, според тях, трябва да бъде компенсирана инфлацията до края на годината, както в държавния, така и в частния сектор и договаряне на ръст на работните заплати. Възстановяването на загубената покупателна стойност през следващата, 2023 година е целта, която поставят в исканията си синдикатите. От КНСБ подчертаха, че има драстично увеличение на основните стоки. За бюджета за догодина се настоява за 850 лева минимална работна заплата и 12-13% ръст на доходите. Председателят на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов заяви, че са водени разговори с министъра на енергетиката да се договорят спешно някои мерки в Националния план за възстановяване и устойчивост, което предвижда и въвеждането на две тарифи за електроенергия. Ще успеят ли исканията на синдикатите? Преди дни от КНСБ започнаха Национална протестна акция под наслов "Да защитим доходите от инфлацията и работните места в кризата". Акцията е с основни искания- повишаване на доходите, овладяване на инфлацията и излизането от икономическата криза. Те са насочени към властта, независимо коя ще е тя. Според тях трябва да бъдат предприети незабавни мерки за работещите, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров:

"Трите области са доходите, зелената сделка и енергетиката. Има и някои правни аспекти, които касаят трудовите и социалните права на хората. По доходите има две неща- на първо място е компенсирането на цялата инфлация до края на годината, както в държавния, така и в частния сектор по всички възможни начини през допълнителни средства от бюджета за бюджетните организации и договаряне на ръстовете на работните заплати, което ние сме започнали вече с колегите от "Подкрепа". В над 150 предприятия вече се водят преговори ... На второ място с бюджета за 2023 година- 850 лева минимална работна заплата и 12-13% ръст на доходите поне и като цяло постигане на загубената покупателна способност на българите."

Каква е позицията на другия синдикат- КТ "Подкрепа"? Ваня Григорова, икономически експерт към синдиката каза в свое интервю за Радио Пловдив БНР, че в момента никой не се подпомага по линията на енергийната бедност. Според нея трябва да правим разлика между целевите помощи и помощите за енергийно бедни. Първите са само за петте месеца на зимния сезон, а вторите за цялата година. При преминаването към свободен пазар някои от нас няма да успяват да покрият сметките си дори за телевизор, осветление и телефон, предупреди тя. Ваня Григорова обясни още, че се обсъждат различни начини за дефиниране на енергийно бедните. От КТ "Подкрепа" одобряват предложението на БАН, което е най- всеобхватно но изисква повече административен ресурс, за да се установят доходите на човека, неговите разходи и тогава да се реши има ли той нужда от подпомагане. 

Видинчани също коментираха единната позиция на синдикатите за повишаване на доходите. Според някои от тях има спешна нужда от такива действия:

"Според мен има нужда от леко повишаване на доходите отново, на фона на инфлацията би следвало и доходите малко да се повишат, за да могат хората да прекарат зимата по- спокойно. При положение, обаче че няма правителство и държавата в момента е в пълен хаос, не виждам как и кой може да изпълни подобна задача ... Трябва да бъдат увеличени и пенсии, и доходи ... Трудна работа, няма да стане. Като ги гледам как се карат и какво правят, май нищо няма да направят. И да настояват, няма да успеят."

В края на миналата седмица от служебния кабинет обявиха, че е готов проекта на държавния бюджет за 2023 година. Той отново ще е с дългова дупка, за да може държавата да покрие разходите си. Дефицит от 6,6% и нарастване на дълга на близо 29% от брутния вътрешен продукт, залага финансовото министерство в проектобюджета за догодина. Финансовото министерство залага икономически ръст от малко над процент и половина и инфлация под 5%. Бюджетът предвижда минималната заплата да бъде 710 лева, а пенсиите няма да се увеличават извън предвиденото в швейцарското правило. Ставките от 9% за топло, 0% за хляб и брашно и освобождаването на електроенергията и газта от акциз остават да действат до средата на 2023 година. Как реагират на тези данни синдикатите- разговаряме с Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ и председател на стачния комитет към синдиката:

"Хората в цялата страна излизат, за да изразят недоволството си от ниското заплащане и от високите цени, които са в момента в България. Последните данни от равнището на инфлацията сочат, че тя е близо 19%, а заплатите по никакъв начин не компенсират това ниво. Хората протестират, както в отделните градове, така и в отделните браншове и в отделните предприятия, за да дадат публичност на всичките проблеми, които стоят пред работещите българи ... Социалните протести са едни от най- тежките и най- вероятно такива ще останат и занапред. Това около, което се обединихме от двата синдиката ще се види още на 11 ноември, когато ще направим протестно авто шествие, като до момента има над 500 автомобила, които са заявили участие."- обясни Тодор Капитанов.

В демонстрацията се очаква да се включат стотици превозни средства от цялата страна, а до края на седмицата предстои и среща между лидерите на двата синдиката Пламен Димитров и Димитър Манолов, и президента на България Румен Радев.