Професор Вили Лилков: Остава големият дълг към хората, които са били репресирани от тоталитарната система

публикувано на 10.11.22 в 11:25

Снимка: Петър Георгиев

Фрагмент от ''Посоките на делника'' на 10 ноември 2022 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 10 ноември отбелязваме 33 години от свалянето на тоталитарния режим у нас и началото на демократичните промени. На тази дата през 1989 година на пленум на Централния комитет на БКП от поста генерален секретар на партията е свален комунистическият лидер Тодор Живков, който е начало на държавата повече от 30 години. С този акт се поставя началото на политическите промени и прехода към демокрация и пазарна икономика.

"Събитията бяха общо взето неочаквани за обикновения българин. Вероятно вътре в средите на БКП, сред висшата номенклатура е имало очакване за тази смяна, която се извърши, но може би общо взето българите не бяха подготвени за този вътрешнодворцов преврат... Хората смятаха, че една комунистическа власт се сменя с друга и очакваха може би да се задълбочи перестройката, която беше започнала по това време в Съветския съюз. Нещата станаха малко по-драматични, когато се разбра още в началото на 90-та година, че България е изправена пред много тежка икономическа криза и това вероятно ускори политическите процеси и разбира се промените, които започнаха в нашето общество. Не трябва да подценяваме и промените, които се опита и самата комунистическа партия да предизвика, но те бяха недостатъчно и бяха много плахи. Изобщо те не поставяха под съмнение комунистическата система. По-скоро имаха надежди за смяна на един елит с друг при запазване на всички характеристики на социализма. Но събитията в Европа и разбира се икономическия крах, който все повече се осъзнаваше от българите, предизвикаха и много по-мощни политически промени, създаване на опозиция, която постепенно замени вътрешната опозиция, която се раждаше вътре в БКП и това вече даде началото на много по-сериозни политически процеси и икономически, разбира се.", коментира професор Вили Лилков, автор на книги за репресиите на тоталитарната власт.

Според него, ако разбираме прехода като смяна на една система с друга, то той е завършил. Отдавна са изчезнали основните белези на комунистическата система - тоталната обществена собственост върху средствата за производство, тоталната власт на една комунистическа партия, както и България вече не е в социалистическия лагер, доминиран от Съветския съюз.

"България се върна там, където ѝ е мястото и тя принадлежи вече към западната цивилизация. Случиха се и много други промени. Имаме частна собственост, имаме съвсем други икономически отношения, така че в този смисъл държавата е много далече и изглежда много променена, особено за хората, които гледат отвън. Категорично икономически стоим много по-добре и в държавен план и по отношение на икономическия просперитет на обществото. Само нека да си припомним битовия план, в който живееше българинът в онези години - големият дефицит на стоки, записванията за автомобили, за апартаменти, чакането с години, опашките по магазините. Всичко това изчезна категорично. Така че в този смисъл преходът е приключил, дори мога да кажа, че България много уверено се развива като една средно развита европейска държава. Ако обаче погледнем в личен план, там картината е много пъстра. Много хора загубиха статута, който имаха преди 1989-та година и когато се поговори малко по-внимателно с тях, за всичките им жалби по онова време, прозира именно това, което казах - загубата на личния статут и личните привилегии."

Според професор Лилков все още остава голямото задължение към хората, които са били репресирани от тоталитарната система:

"Ако говорим за реабилитация в морален план, те не я получиха, защото много от истината за комунизма и за престъпленията на комунизма не бяха казани и стоят още в тайна. Късното отваряне на досиетата, трудното реагиране на образователната система по отношение на влизането в учебниците на историческата истина за онези години, доведе до това, че вече 30 години след 89-та година ние все още откриваме все нови и нови неща, които показват истината за случилото се през онези години. Причините са, че след 89-та година медийната среда в голяма степен беше доминирана от хора, свързани с бившите репресивни служби, хора, свързани с бившата номенклатура, тъй като те успяха да превземат медийната среда. От друга страна много от бившата номенклатура и хора, свързани със секретните служби, успяха да влязат много мощно в приватизацията, да завладеят банките и банковата система, т.е. казано накратко икономическата и медийната власт останаха в ръцете на бившата номенклатура, висши членове на БКП и хора, свързани с тоталитарните служби. Това доведе до там, че истината много трудно си пробиваше път. Говорим за историческата истина. Хората, които са преживели тежката травма на комунистическата революция в България и последвалите мероприятия на "народната власт", тези хора не можаха да получат реабилитация, но надявам се, че с годините поне по отношение на паметта ще бъдем достатъчно упорити и достатъчно коректни към тези хора и разбира се в името на истината ще изкараме повече факти, повече данни за онзи период, в който за съжаление беше ликвидиран бившият елит на държавата и беше заменен с нов, комунистически елит, чийто генезис е свързан основно с партизанско движение, яташко движение, с хора, които идват след 9-и септември (1944 г.) на власт и узурпират всички ръководни места в държавата, ограждат се с привилегии, дават привилегии на своите деца, дават им предимства в живота и оформят, така да се кажа, облика на цялата ни държава."

По думите на проф. Лилков трябва да приемаме истината и фактите каквито са и тя да стане основание за следващи действия.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

33 години от началото на демокрацията у нас - до къде стигнахме

Професор Вили Лилков: Остава големият дълг към хората, които са били репресирани от тоталитарната система

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Село Куделин- най-северната точка на България

В Деня на християнското семейство: Колко е важен бракът?

Чувстват ли се сигурни на работните си места хората в предпенсионна възраст?

Северозападът - слаба икономика, застаряващо население, лоши пътища

Как помага кариерното ориентиране на учениците и кога да започне

За БНР

Радио Видин