Миналата седмица депутатите одобриха създаването на механизъм, с който размерът на минималната работна заплата (МРЗ) да бъде не по-малък от 50% от средната за страната за предходните 12 месеца. Това реши на първо четене парламентът, като прие предложение от „БСП за България“ за промени в Кодекса на труда.
Минималната работна заплата за следващата година да се определя до 31 октомври на настоящата година и да е в размер не по-малък от 50% брутната средна заплата за страната за периода от дванадесет месеца, предхождащи определянето ѝ, записаха депутатите в Кодекса на труда. Към момента това би означавало минимален размер от 850 лева, се посочва в мотивите. Целта на законопроекта, според вносителите, е своевременно обвързване на размера на минималната работна заплата с референтните стойности по директивата на Европейския парламент и Съвета относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз в условията на висока инфлация, ниски доходи и непрекъснато растящи разходи на живот. Днес стана ясно, че депутатите ще разгледат предложение за въвеждането на минимално трудово възнаграждение от 770 лева от началото на следващата година.
Попитахме видинчани доволни ли са от гласуваното на първо четене увеличение на възнагражденията.
„Аз не съм сигурна дали ще се случи това, но е добре и дано да се осъществи това, защото тук, в нашия район, на какво работят хората? Децата са ни по чужбина, за да можем ние да се разходим и да влезем в някой магазин … Инфлацията си е инфлация и няма начин да не съществува, но може би ще се справим с общи усилия. Това е добре за хората, нека се повиши“- коментираха видинчани.
Какво се случва в крайна сметка с минималната работна заплата (МРЗ)? Доволни ли са синдикатите от новия механизъм за определяне на МРЗ? Потърсихме за коментар Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“:
„Към момента това е нещото, което искаме и ние. Разбира се, очакваме да бъде приета и приложена в пълнота Директивата за адекватни минимални трудови възнаграждения в Европейския съюз, но все пак това е крачка в правилната посока. Това е подкрепяно от нас предложение на БСП, но опасенията ни са свързани с допълнително внесеното предложение от страна на служебния кабинет минималното трудово възнаграждение да е не 850 лева, колкото би била, ако се приеме предложението на БСП, а 770 лева.“
В началото на ноември представителите на двата синдиката у нас – КНСБ и КТ „Подкрепа“ обединиха исканията си и излязоха на национален митинг- автошествие с искане за повишаване на минималната работна заплата. Ще бъдат ли обединени в исканията си и занапред- това попитахме още Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа“:
„Това предложение от 850 лева минимална работна заплата беше направено от КТ „Подкрепа“ още в средата на годината и именно поради неприемането на тогавашните управляващи доведе до това ние да не подкрепим актуализацията на бюджета през юни месец. Това е искане и на двете синдикални организации от дълго време, особено когато започна да се конструира Директивата за минималните трудови възнаграждения и в този смисъл беше нормално двете конфедерации да организират и проведат този протест и нямам никакво съмнение, че този натиск от наша страна доведе до това една парламентарна група да направи това предложение. Не трябва обаче да обезценяваме и тяхната роля. Това е плод на общи усилия.“
Потърсихме представител и на КНСБ. Разговаряхме с Росица Макелова, научен секретар на Института за социални и синдикални изследвания към организацията:
„Донякъде сме удовлетворени, тъй като това е инициатива, за която дълго настоявахме. Имаме известни противоречия, по отношение на дефииницията за брутно заплата с работодателите ли да бъде или както е записано в Закона- основна. И другото противоречие, което имаме е по отношение на времевата рамка, спрямо която ще съотнасяме минимална работна рамка към средна“ – уточни Росица Макелова.
Междувременно синдикатите и бизнесът започват обсъждането на проекта на правителството за вдигане на минималната работна заплата от 1 януари догодина от 710 на 770 лева. За днес е насрочено онлайн заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което социалните партньори ще представят становищата си.
На проведено заседание на Областната комисия по безопасност на движението по пътищата (ОКБДП), ръководено от областния управител на област Видин Ани Арутюнян, бе представен анализ на пътнотранспортната обстановка на територията на област Видин за второто тримесечие на 2024 г. В заседанието участваха представители на регионални институции и общини ,..
Гостуваме на Гомотарци, едно село разположило се на брега на река Дунав. Голямо и красиво населено място, с няколко площада, с просторни и красиви къщи с големи дворове и трудолюбиви хора. Видинското село се гордее със запазената си църква, големия църковен двор, с ценните стенописи, които са реставриран и с новата трапезария към храма...
Все по-илюзорни изглеждат шансовете за съставяне на редовен кабинет в рамките на настоящото Народно събрание. Политическата криза в страната продължава да се задълбочава. Предсрочните избори наближават с все по-голяма скорост, а единственият шанс да не се стигне до тях е експертен и технически кабинет с третия мандат. Как се отразява дългогодишният..
България трябва да извърши смели реформи на пазара на труда и в образованието, защото рискува икономиката ѝ да стане много неконкурентоспособна. Разходите за труд растат ударно и въпреки това не успяват да наваксат изоставането спрямо ЕС, а производителността остава ниска. Трябва да се подобри рязко и средата за инвестиции, които изостават..
Общините са сред потърпевшите от политическата криза в страната ни, коментира кметът на Белоградчик Боян Минков . По думите му политиците трябва разберат, че хората все повече ще ги наказват по време на избори, като все по-малко гласуват. "Има огромни затруднения в работата на общините и ние, кметовете, го усещаме най-силно, защото сме..
Ако политиците в България не успеят да се разберат и се стигне до нови избори, се усложняват задачите, свързани със стратегическите цели на страната ни- Еврозоната и Шенген, коментира икономистът и финансист Румен Гълъбинов. По думите му, има риск и да не получим в пълен размер средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. "Планът за..
Работата без трудов договор е нарушение, за което в Кодекса на труда изрично е регламентирано, че не може да е маловажно . Затова винаги, при установяване на такова нарушение, се налага санкция, която не може да бъде по-малка от 1500 лева и може да достигне до 15 000 лв. Много е важно всеки работник да разбере, че когато се съгласява да работи без..
Ясно
Разкъсана облачност